понеделник, 27 декември 2010 г.

СледКоледно


Най-обичам кварирата ми да е свърталище на много хора, на много шарени хора..... Хора на точки, хора с рога, хора с пера, хора с шарени коси, хора приятели!
И тази година,като миналата, традицията повели да събера колкото се може повече хора и да се забавляваме заедно! Колкото се може е добър израз, защото къщата ми почти се спука по шевовете (особено стаята с храната :). Важното е, че имаше много усмивки, имаше и Дядо Коледа, който дундуркаше ДЕЦАТА на краче и ги питаше дали са слушкали, след което им подаряваше подарък! Видео, моля!

А да не говоря и за всички вкусотийки, които всеки беше приготвил или купил за другите...И вино! Много вино! :)

Снимков материал тук :)

И пак да кажа,че много се зарадвах на всеки, който беше дошъл, защото какво?
Колкото повече, толкова повече :)))

понеделник, 20 декември 2010 г.

"Black swan"


Последният филм, който гледах на Дарън Аронофски беше "Реквием за една мечта" - и то 10 пъти, защото писах курсов проект върху него. Сега ми попадна най-новото му творение с двама главни актьори, които винаги са били страхотни. Натали Портман ми е любимка и всъщност това може да се обоснове точно в този филм, в който се борят доброто и злото. Определено ме държа в интересно напрежение, защото не е ужаси, но има съспенс.Хареса ми!!! Гласувам с две ръце!


понеделник, 29 ноември 2010 г.

Открих видеото, което перфектно пасва на един по-стар пост:

<<Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....

После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.

А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......>>




четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Катедралата в Милано или как...


ми се прииска да се помоля...

Стоейки тук и наблюдавайки цяло Милано през тяхната кула си мисля- НИКОГА не съм си представяла нещо толкова величествено и грандиозно. Ама НИКОГА! Вървейки като пълен идиот- турист с карта в ръка по Corso dei Mercanti в посока към Дуомо-то, пред мен застава най-страшното нещо, направо очите ми се напълниха със сълзи от възхищение! Ах-нах в буквалния смисъл на думата, ченето ми се свлече надолу...и ах-нах!

Имам чувството, че са им трябвали милиони години, за да я построят, милиони ръце, милиони капки пот и много работа...

Нищо чудно,че е сред едни от най-високите катедрали -108м.

Всико е издялкано до последния детайл в камъка. Вътре е огромна, с много витражи, цветни и красиви, с много статуи и картини. От цялата огромност ми се завъртя свят. Дори ми се прииска да седна на една от пейките за посетители, да сключа ръце една в друга и да се помоля...не знам на кого и за какво, но да се помоля... Имам чувството, че тук молитвите ми ще бъдат сякаш чути, толкова е вълшебно и заредено с енергия.

Изкачвам се по стълбите до площадката, от която се вижда целия град и потъвам в него... Не мога да го опиша, затова вдишвам и издишвам...целата тази история и епоха.


А слънцето грее в гърба ми и си мисля за моя си Пловдив. И тук е вкъщи, но сърцето ми е там!

петък, 19 ноември 2010 г.

"Стъпки в пясъка"


Снощи беше премиерата в Пловдив на КИНОМАНИЯ 2010 на този филм- единственото, което мога да кажа за него е -Искаше ми се да заплача в залата, но понеже имаше хора, не успях, едвам сдържах сълзите си след като светнаха светлините.
Страхотна история, преразказана в една спирала от смях, сълзи, любов и много тъга по родната земя. В един момент се смееш, след това изведнъж се разплакваш, после пък тъга (особено в момента, когато Слави запя българския химн пред телевизора!), смях, сълзи и т.н.

Това определено е най-добрият български филм, кохто гледах тази година! Много, много хубав. В средата на януари е премиерата официалната в Пловдив по кината, така че ГЛЕДАЙТЕ ГО!

  • Заслужава си парите,
  • заслужава си времето, което ще му отделите,
  • заслужава си сълзите,
  • заслужава си вълнението, което ще изпитате....

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.



неделя, 14 ноември 2010 г.

De battre mon coeur s'est arrêté ("Ударът, който сърцето ми пропусна")


Завършвам седмицата с поредния филм на Одиар- Десплат.
Интересно беше, че Одиар отново включва любов между двама души, които имат езикови различия.
В предишния филм Sur mes lèvres ("Чети по устните ми") бариера между главните герои имаше в това, че момичето беше глухо , а сега - той се влюбва в японка/китайка, която не говори френски. Въпреки това цялата драма около любовта е предадена съвсем леко и ненатрапчиво, наблегнал е на музиката, пианото и ритъма. Самият филм си има свой собствен музикален размер, в който върви и се развива действието... Сякаш Одиар създава собствена фуга със забързвания, успокоения и отново въвличащ героите в темпото на музиката...

Много приятно ми стана, слушайки пианото и си спомних преди години как и аз обожавах да свиря.......

неделя, 7 ноември 2010 г.

Една от най-хубавите ми недели


Най-добре е когато неделята е такава- сутрин- кафе с приятрели, после разходка с други приятели, само обикалях и се срещах с усмивки по улиците... Купих си от чичо Сашо 4 плочи, за които съм много щастлива- Jazz компилации от всякакъв вид :)

Вечерта по традиция завърши макар и в намален състав в Бойково- с пилешка пържола, салати, патладжани, червено вино и лафове и смях :) На връщане нон-стоп в колата пеене и смеене :) Хубаво, хубаво е да можеш да викаш в гората... И накрая малко успокоение с chill-out в MOJITO, където отново изпих едно канелено мохито с много страст :)

И така, запътвам се към леглото, защото съм страшно уморена от емоции и от хубавинки днес.... Дано всяка неделя е толкова истинска и щастлива....
Пожелавам си го!

събота, 6 ноември 2010 г.

Sur mes lèvres ("Чети по устните ми")

Нека започна с музиката към филма. Убийствена!

Тази взривоопасна комбинация
Alexandre Desplat- Jacques Audiard е подобна на тази Джони Деп- Тим Бъртън. Уцелват се в десятката като усещане и създават било то музика или актьорство заедно, което ме кара да изтръпвам...Обичам да изтръпвам.... да ми настъхнат косъмчетата по ръцете...

Филмът разказва за една любовна история, която се случва между една офис служителка (абсолютно невзрачна и анти-секси жена на пръв поглед, която е почти глуха и чете по устните) и екс-затворник. Двамата се вплитат в една опасна и убийствена игра, свързана с пари, пистолети и кръв.
Харесва ми подходът на
Jacques Audiard да покаже някакви части от случващото се в кадъра, като осветява само някаква част- и то не важната!


Не знам да ли съм го споменавала, но когато гледам чуждоезични филми- като този френски, хубавото е, че трябва постоянно да съм в монитора и да гледам, защото иначе няма да разбера какво се е случило и така не изпускам нищо от филма :)


сряда, 3 ноември 2010 г.

Сладки охлювчета

С риск да "ядосам" Танчето, ще публикувам поредното вкусно нещо в живота ми. Като стане студено и се сещам за курабийки, топличко и чай. И ме обхваща желанието за готвене и мацане в кухнята. Този път слушах Norah Jones и ми се присъни едно такова коледно настроение, ухаещо на канела, джинджифил и шоколад :) И да мирише на дим от комините! Това ми е достатъчно, за да се почувствам у дома и топло! :)

така изглеждат суровички охлючетата

А така- готови за консумация :)


понеделник, 1 ноември 2010 г.

O sole mio

....Che bella cosa na jurnata 'e sole,
n'aria serena doppo na tempesta!

От вчера се каня да си сготвя спагети и днес като се прибрах от работа, бях в ужасно добро настроение за готвене, много ми се искаше да се насладя на правенето на нещо вкусно и после да се насладя на самото нещо! Затова, както правят италианците, пуснах си музика- Павароти, и се оказа, че готвенето на фона на музика наистина придава една друго усещане за храната, правиш я, докато се забавляваш и пееш... така става по-вкусна и по-истинска... Пък и когато пея, се освобождавам от ненужните чувства и мисли, става ми леко и още по-вкусно.

И така, спагетите, които днес сътворих по време на "O sole mio", звучат така- рачешки рулца,топено сирене,сметана, пармезан,босилек,зехтин и всичко това комбинирано с мед! Моя си творба :)

Ла-ла-ла-лаааа-лаааааа...



сряда, 27 октомври 2010 г.

Листа forever


Като дойде есента и не мога да се спра да мисля за листа- сигурно, защото ги виждам навсякъде, по улиците, в парка, в двора.... Как да не ми хрумват бижута с листа.....:) Много обичам формата на листата, има чар и собствена симетрия. Обичам и топлите цветове и охрата... А най-много обичам да подритвам листа с ботуши по улицата.... :)



Enjoy @ www.niadesign.etsy.com

"A very long engagement" или "Най-дългият годеж"

Не си падам по френския език и френското кино по принцип. Вярвам в това,че човек е способен да обича всичко и всеки на този свят, стига да достигне до просветлението за него. Затова не казвам, че никога няма да гледам или говоря френски.
Но се намери нещо, което да натисне моето бутонче за френското кино- Одри Тоту. Бях гледала преди време "Амели Пулен", но както обикновено се случва- забравям детайлите с времето. Затова си го намерих преди 2 седмици и пак го гледах. Даже ми споменаха, че съм приличала по прическата на нея. И хайде- пак го гледах! Страхотен е! Отново!

Сетих се също, че имам един списък с филми, който все го обновявам и реших да гледам нещо и от там. Оказа се, че първият филм от списъка е с Одри! И ето го филма, който не е класически американски филм за любовта, а една история за изстрадалата любов, която не спира да живее...

Много ми хареса, но определено сега беше момента да го гледам. Има си точно време за всичко на този свят, нещата стават точно тогава, когато трябва и всичко е точно така, както трябва да бъде, всичко е наред....


неделя, 24 октомври 2010 г.

"Другата част"

Тази песен на Галя от Каризма я чувах напоследък на доста места. Не я харесвам! По принцип не харесвам и Галя. Днес е един много мързелив ден вкъщи, времето навън е слънчево, но на мен ми се стои тук. И реших да готвя! И когато реших това, в главата ми изплува тази прословута песен на Галя, не ме остави на мира. Най-накрая я намерих и си я пуснах.... малко ми е лигава, но трудно ми излиза нещо от главата веднъж като влезе там...

За начало направих бисквитена торта с разтопен шоколад като глазура....


После реших, че ми се хапва баница със сирене и отидох до магазина да си купя газирана вода, хазяина се припичаше на слънце и ме викна да ме пита нещо- дали ям гъби. Че как да не ям! Най-вече халюциогенни :) Та ме закичи с манатарки или сърнели, не им помня имената,а и не разбирам! Каза ми как да си ги панирам, за първи път хапвах нещо различно от известните на пазара печурки :)


После едно следобедно виенско кафенце със сметана и канела и парче торта....


Ето я и баницата. Не е толкова добра като на Гената, но съм доволна от резултата!


И така завършва този кулинарен ден, по-скоро кулинарна неделя вкъщи! Сега се надявам да ми "инсталират" етажерките на стената, за да имам най-накрая чист и подреден хол :) И зелен! Ще разберете скоро защо!

Buon apetit!

сряда, 20 октомври 2010 г.

раклаТА !

Преди няколко дни се зароди идеята в главата ми да направя малко промени в дома си. От доста време не съм майсторила нищо и сега исках да се излея като река пред пролетта.
Много ми се искаше ракла- ковчеже, като онези, които виждам всеки ден в Арт-а или пък в някое антикварно магазинче.
Заех се с разкрояването на плоскости, ходене до Практикер и след 5-6 часа работа върху дървото, ето го и резултатът:


Когато правя нещо с ръцете си, майсторя, ми е толкова хубаво....сега като седнах вече установих, че ме боли кръста и ръцете, но е приятна болка...сладка болка.... още повече като виждам и резултата си в хола :)
Към раклата има и две рафтчета в същата зеленикава тоналност, за да поберат част от книгите!
Лека нощ! :)

неделя, 17 октомври 2010 г.

Извънземно посещение

Днес, докато чистех и проветрявах спалнята, през вратата на терасата се промъкна ето това малко създание. А-ха да влезне вътре и го затворих за момент под стъкления похлупак, за да го разгледам този гостенин. Аз го снимам, то ме гледа с едни крокодилски очи...Много сладко мъниче.... пуснах го накрая на терасата. Може пък отново да ме навести някой ден... :)


сряда, 13 октомври 2010 г.

Ей така


Най-обичам да излезна някъде, да тръгна на среща ей-така и да видя хора, познати хора
...усмихнати хора
.... може би и непознати хора
....хора, които не се оплакват от живота
....хора, които искат да ти дадат малко от тяхното време и от тяхната любов
.....хора, които наистина се радват да те видят и да те прегърнат
....хора, които ме карат да се усмихвам, да съм доволна от живота си в Пловдив
..... хора, на които искам да дам много от времето си, защото го заслужават
..... хора, които ме вдъхновяват
..... хора, които вдъхновявам
......хора, които не бързат
.......хора, с които споделям вече 19 години от живота си
....хора, с които споделям 9 години от живота си.... няма значение колко време съм споделяла с тях
.....може да са 9 минути, 9 часа, 9 усмивки, 9 целувки, 9 погледа, 9 срещи......

Обичам ви, хора.....

неделя, 3 октомври 2010 г.

Хайде на пързалката...

За пореден път, заповядайте на веселие и усмивки, музика и красоти!
Пък и НИА прави 1 година точно на този ден! :)



неделя, 26 септември 2010 г.

През Нощта

Когато дойде това време- на Нощта,

Пловдив е най-претъпканото място на света. Обичам го
така, обичам да има хора- от всички възрасти, по улиците до среднощ, хванали трескаво в ръка една програма на фестивала. Но най-много обичам, че тук се случват много интересни неща накуп. Ето моите фаворити тази година:

1) Reverse graffiti на Римския стадион- Джумая- или с една дума- пича с птиците! ГЕНИАЛНО!!! Много идейно да "измиеш" мръсотията с красота! Най-накаря нещо красиво на този стадион, който е забравен от миналото...



2) Хорър-романа не ми е много по вкуса, но ще го прочета, от любопитство- да видя кое му е толкова страшното на Тепето :)

Хареса ми как много галерии най-накрая сложиха интересни неща на входа си-като овързани свещи, за да привлекат гости вътре!


3) Videoholica- мноооого интересни предложения за късометражни филмчета, най-вече онова с НАЙ-ВЕЛИКИЯ ГЪЗАР, облечен от горе до долу с маркови дрехи,не 'щото му харесват,а 'щот са маркови!

4)вечер на Япония- пишат ти името с йероглифи, обличат те като гейша, гледаш оригами и се чудиш и маеш на културата им, защото е толкова ефирна, нежна и приятна!

5) Тютюневите складове- като че ли малко ми дойде в повече тийнейджърската аудитория там, музиката много ми допадна- fusion- не съм попадала на това разклонение досега, но някак си тези складове стават повече за рейв партита, отколкото за арт. Вярно е,че са доста изчистени откъм обзавеждане и всичко останало,защото са недовършени и даже си имаше оставено корито, но много бетонно ми дойде. Прекалено бетонно!

6)Татуировки с мароканска къна- където не го сееш, там никне! Оказа се,че в Мароканското кафене имам общи познати и така останахме известно време, нашариха ме най-накрая- мен и мама- и пих чайче! Приятничко!

Ами това като че ли беше The best, може да съм пропуснала нещо,като цяло ми се искаше
повечко уъркшопове и повечко огън по улиците, но тази година- не!
Между другото значката и торбичката бяха на похвално ниски цени- 3лв.!!!

сряда, 15 септември 2010 г.

My funk, soul and jazz

Онзи ден, както обикаляхме с Петя Стария град, намерих няколко стари плочи, изоставени и чакащи някой съвестен винилослушател да ги открие и приюти. Харесах си една миксирана плоча и докато я слушах у дома, се запитах един много прост въпрос-

Защо, по дяволите, няма заведение, бар или кафене в Пловдив, което да пуска фънк, соул, джаз и подобни?


Защо няма заведение, което да пуска Incognito



или

Stevie Wonder



или Sara Tavares, Prince, Earth, wind and fire и много друго, които не са комерсиални и са също толкова танцувални като другите и карат кръвта ти да закипи и да се движиш...

Ето по това не можем да стигнем все още София!


За костенурките и хората


Вчера се прибирам вкъщи и влизайки в градината, хазяинът от долния етаж на къщата ме вика да ми каже важна новина. Отивам аз при него и той ми казва с усмивка като на котарака в "Алиса в страната на чудесата": "Родиха ни се костенурчета!"
бел.ред.- За тези, които не знаят, хазяинът ми е фен на костенурките, има едно семейство в двора и женската снесе яйца преди месеци в градината

Това много ме зарадва, даже ми ги показа- едни малки костенурчета около 5-6см., заровили се в една кутия с пясък. Но той е толкова щастлив, все едно са му се родили още внучета. И ми разправя как се гледат малките, кога се пускат в градината при мама и татко.И едно такова му е милно... Само дето не ме почерпи с бонбони.... Много хубав човек! Определено мисля, че който гледа и обича животни, зло не мисли!

И така, вече семейството на костенурките в градината е пълно!

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Scrabble & spaghetti


Хубавото на септемврийските вечери е, че е хладно и че на терасата ми е много приятно, след като се сдобих с маса и столове! И решихме спонтанно да си направим Скрабъл вечер, да опетним чисто новата игра (аз го направих с една от думите ми, започваща с К**:)
Освен ненормания удар на Вили- 66 точки наведнъж, не мога да се похваля с някакви рекорди, но цялата вечер беше съпътствана от разговори, смях, мента и накрая- спонтанно спагети, нали съм на италианска тематика и гостите ми бяха гладни :)
И така се получи интересна вечер на тази дата 09-09! :)



и



Зам оя бло г


В началото като въобще се навих да започна блога си, мислех да е само за НИА и за бижутата ми. Но от малка обичам да си водя дневник, пиша като гламава каквото чувствам,за да не забравя. И в някой момент, като намеря дневниците си, прочитам ги и ми става едно мило.....за емоциите, за хората, за любовта...
И когато ми е било най-тежко (или поне така съм мислела) съм пишела в тези тетрадки. Сега,като ги чета, си мисля- Всичко наистина отминава! Тогава ми се е струвал края на света, а сега просто преминава една тръпка през мен като си ги спомням.

И ето, пиша, за да си напомням и да не забравям!
Buon giorno!
Реших го и започнах- да си припомням италианския с упражнения за първо ниво, за да запиша след някой месец- второ и да продължа. Италианският език ми е любим- не го уча от необходимост или задължение- просто за удоволствие. Толкова малко неща правя,защото ги обичам. И никой няма да ми отнеме това! И съм намислила живот и здраве, пролетта наградата за усърдието ми да бъде екскурзия до Италия- с Wizzair, на Couchsurfing, с раницата, с влаковете, не ми пука- искам да я посетя. Искам отвсякъде да чувам италиански, да попадна в рая, да пея там на еизка им и да се храня!

Попивам слънчевите лъчи на терасата си и си повтарям ня глас- lunedi, martedi.... (понеделник, вторник...) и числата. Не издържам, летя, докато изговарям едни от най- елементарните думи в един език- числата, месеците, дните. Но на мен ми се струват като най-благозвучните.

Ci vediamo presto!
Ciao!

вторник, 7 септември 2010 г.

Какво се казва ДА ТИ ПРЕКЪСНАТ ОРГАЗМА


Из дневника на мен:
Преди Пис: Само да отбележа фактът, че ми прекъснаха пътуването, както когато правя секс и ме прекъснат на половината път до оргазма, когато искаш още и още, но ти спрат кранчето, точно когато усещаш, че ще свършваш...

Ден 1
Започнахме пътуването!
Спасчо ни остави в началото, при лозите и оттам- пеша през хубавото и осеяно със сухи цветя поле. Мислех, че това пешoходене ще ми се стори гадно и тежко, но в момента,в който тръгнахме и пред нас изникна морето- единственото, за което мислех, беше сухия букет за Руска, песъчинките по краката ми, разливащите се вълни и многобройните черно-бяло-жълто-кафяво-червени камъчета по плажа. Разходката ни мина неусетно...
Обичам как на плажа няма никой сега, как хората са голи и свободни, как вятъра леко подухва студено и слънцето леко пече. Обичам как не знам колко е часът и не ми и пука! Обичам лещата на Танчето! Обичам всички малки камъчета по плажа...
"Яж, моли се и обичай!"

Ден 2
Отново на плажа и отново сама- любимото място в любимото ми време. Вчера прелетяхме и изненадахме Руска в Сл. бряг за 26-годишнината й на този свят- беше невероятно. Тя не го очакваше и затова се получи много добра изненада :)
Чета книгата, много много се доближава до мен...

Ден 3
Снощи вечерта мога да я нарека така за мен- De Phazz и манджата на Танчето :) М-м-м.... и хилядите- милиони звевди, които гледат към нас. Вкусно и ужасно вкусно.
Обичам как със стъпването ми на Карадере, единственото,за което ми се мисли е морето, храната и съобразяването ми със собствения ми природен часовник...
Не мога да повярвам как тази книга не е писана от мен- частта й за Италия направо я попивам като хлебче в картофената манджа на Таня :) Чета я на един дъх, но скоро и той ще приключи...и ще ми се прииска да замина далеч....

Снимки- скоро! :)

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Рожден ден на 2

Не помня от кога не съм празнувала рожденния си ден точно на първи...
Този път не само че го направих, но беше и двоен!! Събрахме се хубави хора ,заредени с хубави емоции и хапнахме хубава (чудничкааааа!) торта, благодарение на Бояни.
Весело, весело, докато хората не си тръгнат и къщата остане тиха и празна...
Сега, като гледам многото букети, събрани на едно място и не ми е такова, чувствам все още,че е вчера и че сме имали празник.
Много е хубаво това да имаш рожден ден- вниманието, усмивките, прегръдките, наздравиците и пак усмивките....:)
И така, навърших 26 и започвам една нова година- тя започва добре, защото от утре.....няма да пия повече :) шегувам се! утре започва нещо ново.... :)





А това е котаракът в сянка....сега е на слънце, но по принцип се крие :)

П.П.: Благодарско на Таничка, която ми чаши и на Спасчо, който си спази обещанието и чистеше в 8:30 сутринта! :)

петък, 27 август 2010 г.

Пролетни цветенца на чантичка

Отново ме прихванаха лудите и ми се шиеше и си помислих за нещо много обикновено, чантичка, която да побира телефон и пари :) и която да ми е удобна за Карадере-то. Обаче с всек изминал бод, тя ставаше все по-хубава и по-елегантна. И накрая се получи това хендмейд творение :)






сряда, 25 август 2010 г.

Кутийката на баба от тавана

Тъй като кутийките са ми любим предмет, защото можеш да си слагаш колкото си искаш джунджурийки, реших да се оцапам малко и да направя кутийка със старинен ефект, все едно, че съм я намерила от тавана на баба, пълен с вехтошарски предмети, които ухаят на старо и на хубаво....

Снимката отгоре е спомен от едно забравено детство...






вторник, 24 август 2010 г.

Времето между две войни


Днес се случи така, че ме замислиха- от миналата година лятото, когато имаше WATER WARS в Арт-а, до сега- когато това събитие предстои тепърва- колко неща са изминали за мен през тази година, колко чувства съм изпитала, колко хора съм срещнала...

Бих ги систематизирала така :

  1. alone- not alone- alone- not alone
  2. преместих дома си три пъти ! ! !
  3. участвах в първия ми хенд-мейд-дей
  4. пътувах до Венеция
  5. първото ми ходене на Карадере
  6. приех първите си гости от Couchsurfing-а
  7. смених няколко стила музика в главата си
  8. запознах се с много и хубави хора :)
  9. купих си грамофон и ми подариха плочи :)
  10. бях на концерт на АС/ДС и Сара Тавареш
  11. удари ме тока за първи път в живота

Засега това!

П.П.: Това пълнолуние ще ме довърши.... :)

понеделник, 23 август 2010 г.

Stacy & Chris from Belgium


Да научиш дори само едно нещо от някого- е богатство!
Тези двама сладури бяха много отворени към изучаването на нашата страна и Пловдив, останаха впечатлени колко много дървета имаме :) Донесоха белгийски шоколад и хубави вибрации в къщата ми!

Интересното беше, че си бяха взели от библиотеката в техния град гайд за България! Явно в Белгия добре знаят къде се намираме :)

Два дни ги оставих да вършеят из улиците на Пловдив, което беше идеално за тях- обходиха тепетата и Стария град, и Арт-а и КО ШИ ЯМ :) Много са впечатлени и от двете :) Явно картата ми с навигация е добре заредена с хубави места :)

Неща, на които ме научиха:
  • че мога да си правя гроздов сок от гроздето на тераса ти и се оказа, че е мнооооооого добър :) пък и полезен :)
  • че когато си на гости, най-добрият начин да изненадаш хост-а си, е като оставиш подаръка си за него като изненада-да го намери след като си си тръгнал. Днес като ги изпратих, открих бележка и магнитче на хладилника ми и още един допълнителен шоколад в хладилника :) Много се зарадвах!


събота, 14 август 2010 г.

Kate from Australia


Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

.... a българите не са от хората, които лесно се откъсват от родината и семейството, за да опознават света. Колкото повече гледам хората в Пловдив, толкова повече се съгласявам с това. Трудно някак си излизаме от познатата ни черупка.

Като асимилирах, че това е вярно донякъде и за мен, се стреснах малко. Защото когато бях на 18 и тръгвах да пораствам, си мислех, че на 26 вече ще съм обиколила толкова много места.... Ето, че скоро ги навършвам, и осъзнавам, че ми се пътува повече- много повече!

Затова се записах в www.couchsurfing.org! И започнаха да валят рекуести за спане у нас. В началото се чудех как ще се случи точно, какво ще си говорим, къде да ги водя - а всъщност се оказа много лесно да комуникираш с такива хора, защото те са отворени към света, любопитни и готови да купонясват и да се наслаждават на живота ПЪЛНО!

Такава беше първата ми гостенка- Кейт от Австралия. Тя идваше от едномесечен трип в Турция- сам самичка. Уникална мацка, с приятно чувство за хумор и много интересни истории за живота.
И изведнъж почувствах как Европа е още по-близо и още по-достъпна. Хареса ми! Много даже!

Ако имаш свободен диван- запиши се, ще срещнеш интересни хора.

Неща, които научих от Кейт:
  • по-добре е да направиш нещо, отколкото да не го направиш,защото след това дори и да е грешка, поне си видял какво се е случило. По-гадното е, когато се чудиш след това- "Ами ако..."
  • че едно само момиче може да обиколи Турция, без да й се случат лоши неща
  • да оставяш нещо, което не ти трябва на домакина (на мен ми беше много приятно да видя, че е оставила стара карта на Турция и една синя гривна:)





вторник, 3 август 2010 г.

Един спонтанен уикенд във Велинград започна така

В петък се чудих с кого да забегна към някъде...

Гадното на лятото е,че ако си останал сам в Пловдив, това значи, че всички останали са някъде по морето или планината и няма как да се измъкнеш! Ужасна работа!
Затова реших да попитам М. дали има идея и желание за пътуване към Някъде.
В петък вечер бях подготвена, че ще мръхтя сама на терасата и колкото и да не ми се искаше, изглеждаше скучно! Поне вечерта я запълних с приятни хора и приятни разговори на терасата с мента в ръка. И когато бях решила да лягм вече, отварям си пощата и М. ми беше писала да заминаваме с влака в 8 сутринта за Велинград.
Ихууууууу!

Истината беше, че не бях пътувала с влак от втори курс (2005г.) и си беше наистина адреналин, защото е забавно, когато не пътуваш сам! А теснолинейката беше страхотна- с открити тераски между вагоните, можеш да усещаш вятъра в косите си и да гледаш природата!

От гарата на Велинград започнаха разходки из гората, ходене на гости и наи-важното- спасителна операция за едно малко коте. Всичко е добре, когато свършва добре!

И така, мина един месец още, дойде нов и аз го посрещнах в леглото с температура и грип в себе си. Мисля, че тялото ми знае кога иска да си почине от стреса и храната и само си взима мерки:) Затова го оставям да се оправя само :)




понеделник, 26 юли 2010 г.

Зелено, зелено......колко да е зелено!


Официалното откриване на моят нов Дом № 9 се състоя с грандиозно парти, с червен килим, много светлини, с известен DJ, красиви стройни манекенки, богати мъже, яхти, лъскави коли, скъп алкохол, което беше отбелязано от всички национални медии.

Всъщност нещата не бяха такива (слава Богу!). По-скоро звучеше така:

Официалното откриване на моят нов Дом №9 се състоя в събота със скромно събиране, с много коктейли Мохито, мента, на романтичната светлина от цветни бурканчета със свещи; музиката се миксираше сама, за да си радваме всички на вечерта; хората бяха много по-красиви и мили; луната светеше почти пълна; лампата против комари още по-романтично ги пукаше един по един...листа от мента навсякъде.....
Чудесна първа вечер на лятната тераса с приятели...

А колкото до отразяването на събитието, съм много повече от щастлива, че Елица ни награди с фотографските си умения и затова можете да видите снимки тук.

Цунки за всички, които дойдоха, а за останалите, които бяха възпрепятствани- другия път!





понеделник, 19 юли 2010 г.

Let the stars and the heart be your guide...

Как да започна да описвам нещо минало, когато в същото време то е живо вътре в мен и не е отминало изобщо?

Затова започвам от края на моето първо пътешествие за това лято до морето- КАРАДЕРЕ!
Невероятно чисто, красиво, но не и уединено място. Много ми хареса усещането, че не съм в цивилизацията, че няма нужда да спазвам определени норми и да имам задръжки- като това с какво съм облечена или как изглеждам. На никого там не му пука as long as не пречиш на никого и просто се наслаждаваш на природата, живота и се веселиш!
Пясъкът навсякъде, камъчетата и красивото слънце сутрин през вратата на палатката са нещата, които ми липсват сега.







Само звездите и сърцето могат да направляват вярно посоката на едно пътуване...

посещение във вълшебното магазинче на Тита и Лили в Созопол



залязващото слънце от яхтената мачта


П.П: Много усмивки, слънце, мокра вода, песъчливи стъпала, Мента ПЕЩЕРА, текила и други интересни случки.

П.П.П: Ето какво сувенирче си измайсторих, за да нося със себе си част от морето :)