сряда, 27 октомври 2010 г.

"A very long engagement" или "Най-дългият годеж"

Не си падам по френския език и френското кино по принцип. Вярвам в това,че човек е способен да обича всичко и всеки на този свят, стига да достигне до просветлението за него. Затова не казвам, че никога няма да гледам или говоря френски.
Но се намери нещо, което да натисне моето бутонче за френското кино- Одри Тоту. Бях гледала преди време "Амели Пулен", но както обикновено се случва- забравям детайлите с времето. Затова си го намерих преди 2 седмици и пак го гледах. Даже ми споменаха, че съм приличала по прическата на нея. И хайде- пак го гледах! Страхотен е! Отново!

Сетих се също, че имам един списък с филми, който все го обновявам и реших да гледам нещо и от там. Оказа се, че първият филм от списъка е с Одри! И ето го филма, който не е класически американски филм за любовта, а една история за изстрадалата любов, която не спира да живее...

Много ми хареса, но определено сега беше момента да го гледам. Има си точно време за всичко на този свят, нещата стават точно тогава, когато трябва и всичко е точно така, както трябва да бъде, всичко е наред....


3 коментара:

  1. Прочетох ти поста и се сетих, че този филм и аз съм го гледал. Не помня много от него, но ето какво съм написал преди повече от 5 години:
    http://iko.drundrun.org/blog/?p=240
    Сега си го припомних. Понякога е хубаво да имаш блог ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, Ице,тежък филм. И аз ти прочетох блога. Хубаво е,че си успял да го гледаш на кино,аз съм изпуснала този момент. Да ти кажа честно имах абсолютно същите очаквания като теб за този филм, да е като Амели, Одри Тоту да е сладникаво сладка. Тук пак е сладка,но горчиво-сладка.

    ОтговорИзтриване
  3. Ваня, и аз гледах този филм на кино преди години - трогателен, разтърсващ, абе направо съсипващ. Плаках много. Дааа. Много.

    А Одри и на мен ми е любимка, както и режисьорът.

    ОтговорИзтриване