четвъртък, 29 декември 2011 г.

Краят на 2011


Вчера ме попитаха:"Доволна ли си от тази година? Как беше за теб?"

В последните седмици се чувствам много уморена, няма музика в мен и около мен, нямам социален живот, нямам и много вдъхновение.Но ми е много влюбено, много топло и много зимно. ЗаЗИМИла съм се вкъщи и не ми се излиза. ЗаЗИМИла съм и себе си. Сякаш времето е спряло. Не ми е лошо така, просто явно мозъка, организма и аз самата имам нужда от пречистване, от време да отсея кое е значимото, да пренаредя приоритетите си за следващата година...

Няма как да се оплача от тази година- беше великолепна, вълшебна и пълна. Всички късмети от баниците се сбъднаха- пари, пътувания и нова работа :) Ако НИА се брои за нова де :) Ето на това му викам аз магическо :)

Равносметка нямам- колкото съм дала, толкова и загубила. Обичам и ме обичат! Топло е и студено! :) Хубавото на всичко е, че отново ме очаква забавна нова година и откриване на сезона за сноуборд!

Чакам 2012 с още по-голямо нетърпение, за да видя какво ми е приготвила!

До другата година! :)

събота, 24 декември 2011 г.

Коледа 2011






Много обичам това време- да стане студено, да има сняг навън и топличко вътре, да има вино, питка, сърми, украса, елха ....и семейство и приятели ;)

Ето и как посрещаме в навечерието Коледа - с декемврийското ни предизвикателство- правене на коледни медени курабийки ;)
малко коледна музика, мнооого мед, канела, джинджифил, орехи и глазура ;)

да ви е сладко и весели празници!
Бъдете здрави, обичайте се и обичайте и планетата ни :)

ЪПДЕЙТ: Парата не се падна на мен, имам късметче ЗДРАВЕ, паднах по заледение стълби и счупих час от подаръка ми от баба- чинии, имам си записвачка за дискове за ноутбук-а, имам два чифта обеци :))) и прекрасна ръчна чаша :) Днес ще получа и пасатор, за даси правя любимие ми крем-супи :)))) И беше много хубаво и забавно! И вкусно!

вторник, 29 ноември 2011 г.

интересно е как....

... понякога си мисля, че човешкото усърдие и амбиция постигат страхотни неща :)

Преди време видях един познат от София, с когото се запознахме в далечната 2004, когато бях студентка. Тогава танцувах салса и ходех в един клуб. Един път тръгвах натам и му казах, ако иска да дойде, ще ми бъде партньор за часа. Той се нави. В началото не беше в такт, въобще не се справяше добре. После пътищата ни се разделиха и не се бяхме виждали много време, години. Случайно (по-скоро не!) се видяхме на едно парти в тогавашния Social Live club. Той танцуваше салса адски добре. Развъртя ме малко и си поговорихме - бил се захванал след онзи първи път сериозно, много задобрял, ходел до Куба даже, предподаваше в София. Не можех да повярвам!!! Онова момче, което не можеше да ме завърти.... Страшно много се зарадвах, чак сълзи не ми потекоха от очите! И той тогава ми каза- "А помниш ли, че ти ме заведе на салса за първи път?"

Ето как хората успяват да сбъднат мечтите си!

неделя, 27 ноември 2011 г.

Ноемврийската ни среща


Поредицата от срещите ни с Ванката започна този месец- с концерта на Dub FX в София! За първи път на живо видях как човек може смо с устата си да прави музика от няколко инструмента. Концертът беше 5 часа с тенденция да продължи още, но не ми издържаха краката вече.

Подгряваше ги най-добрия биийбоксер за 2011- българинът SKILLER>




А след дългото чакане излезнаха и двамата сладури- стрийт музиканти. Ето така създава музиката си:



Беше уникално да присъствам на този концерт- единствено ми е тъжно,че нямаме такива стрийт пърформанси по нашите улици.
Снощи видях на центъра в този студ едно момче, което въртеше огнен пой. Зарадвах се,че и тук се случва нещо по улиците. Готино е младите да се изразяват на улицата- да танцуват, пеят или нещо друго!

събота, 12 ноември 2011 г.

"Кецове"


Едни го харесват, други- не! Както с всички неща на този свят!

На мен ми хареса! Има моето ДА! Не че самият филм е един от най-великите съвременни...ами просто така. Защото ме докосна и това е важното за мен. Върна ме в лятото, в безгрижието, в лудориите, в безвремието и мога да кажа, че нещата на любимото Кара дере се получават точно така, както е във филма- естествено, леко и голо.

Иска ми се и на мен цяло лято там...



понеделник, 31 октомври 2011 г.

изненада за рожден ден

Краят на октомври отбелязвам с един специален рожден ден- този на Ванката. Понеже него го нямаше една седмиц в страната, имах предостатъчно време да измисля и приготвя изненадата за рожденния му ден.
Тя се състои в това, че му подарих 12 затворени кафеви плика, като всеки от тях е именуван с пореден месец. В началото на всеки месец до другия му рожден ден ще отваря по един плик, а вътре ще го чака изненада- идея и аксесоари за една наша среща в месеца.
Тъй като вече сме ноември- изненадата за този месец е билети за концерта на Dub FX в София. Попътно ще хапнем и в турския ресторант на магистрала Тракия -"Истанбул" :)

И така ще направим живота си малко по-пикантен и по-тръпкав!

Честито!



неделя, 30 октомври 2011 г.

SADE LIVE concert in Sofia


Никога не съм си представяла, че този концерт ще ме разплаче; никога не съм мислила,че съм способна да съм настръхнала за два часа и никога музиката не е влияела така върху мен...затова и бързам да го запиша минути след края...

Има неща, които са способни да променят живота ти и да го обърнат в друга посока и този концерт направи точно това с мен - замисли ме за много неща и докато седях, пеех мислено и слушах този велик и нежен глас, все повече осъзнавах,че искам да направя някои неща в живота си, които все ме е страх да направя. Не знам точно какви са, защото имам страх,че новата стъпка напред ще се окаже поредната назад, но знам, че не трябва да ме е страх от новото!

Този концерт беше толкова емоционален и силен за мен, че в един момент, когато тя пееше, ми се насълзиха очите и ми се искаше да има някого до мен, за да му кажа "Обичам те и искам да съм с теб завинаги!".

Толкова емоция, любов, красота, чистота и сила струеше от нея, че ми се искаше да се слея с цялата нея... и аз прелях емпоционално...чиста женственост в черно, бяло и червено... бях тъжна, бях щастлива, бях усмихната, бях насълзена... колко пъти съм проливала сълзи на нейни песни...върнах се в много моменти в живота си и точно затова тази музика ми подейства някак си пречистващо...

иска ми се тази музика да е само за правене на любов, но тя е много повече от това- тя е за всичко- за мен, за теб, за тъга, за щастие, за живота....

...велика...



вторник, 25 октомври 2011 г.

безвремие


Мина месец, откакто бях писала, но не можах да открия вдъхновението да пиша какво се е случило досега. Затова накратко:

  • посетих Белинташ и се влюбих в гледката и природата там, прекрасно място за почивка
  • бях на Хенд мейд дей есенно издание :)
  • занимавах се с разни изненади и хубави неща
  • за първи път пробвах една глина Art Clay Copper, която е като глина, но след изпичане в пещ (и много търкане, което никой не ти казва в началото), остава мед 99%. Прекрасно, но трудоемко хоби :)
  • направих една детоксикация на организма за три дни, за да си почине малко от храната и токсините, които му вливам
  • отивам на концерт на Шаде този уикенд и ако не ми мине котка път- най-накрая и до ИКЕА :)
поздрави от Луната :)

вторник, 20 септември 2011 г.

...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, първични и не изискват много пари

"...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, семпли, първични и не изискват много пари."

Тъкмо започнах да пиша това изречение във Фейсбука, за да сложа някакъв смислен статус и се замислих, че реално ми се иска да го допиша с повече думи. И затова- тук :)

Колкото повече неща опитвам от живота, разбирам няколко прости истини, което се радвам,че се случва сега, а не след 20 години.

  1. няма по-вкусна манджа от тази на мама/баба
  2. няма по-хубаво място за почивка от това, където е любовта и приятелството
  3. няма по-правилен избор на начин за хранене от това да хапваш с пръсти и с ръце
  4. няма по-голяма свобода и удобство от това да си разпънеш палатката на брега на морето/езерото/реката и да гледаш сутрин изгрева, след това да се изкъпеш и да си направиш кафе в канче върху тлеещия огън
  5. няма по-хубав подарък от това, да поднесеш нещо, което си направил/опаковал сам
  6. няма по-вкусна манджа от тази, която сам си сготвиш на къмпингарския огън на Кара дере
  7. всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка- да си резервираш веднага билет за влак/самолет, в момента, когато решиш коя е посоката
  8. едно елементарно нещо, което винаги ме кара да се усмихвам- правенето на балончета с веро!
  9. винаги казвам на хората, около мен, колко ги обичам и не искам да го забравят никога
  10. не бързам да съдя хората заради нещо, което са направили моментно
  11. трябва да си оставяме време да ни е скучно,защото тогава мозъкът измисля велики неща
  12. винаги трябва да си нося нещо за писане,защото музата идва по всяко време в най-неочакваните моменти
  13. винаги приемай предизвикателствата и предложенията за пътуване някъде, може да е ужасно интересно и да го изпуснеш
  14. ако се чудя да направя ли нещо, го правя- после не съжалявам,че не съм го направила и поне съм опитала
  15. няма по-удобни обувки от старите износени кецове

Ако някой иска да добави нещо:





четвъртък, 15 септември 2011 г.

Още две неща от списъка отпаднаха


От списъка, който направих в началото на годината задрасквам още две неща- записах се на курс по италиански отново и съм много щастлива, че продължавам с най-любимия ми език :) и това да бъда доброволец- миналата неделя,за съжаление, само за час, посетих най-накрая Animal Rescue Sofia (www.arsofia.com) и разходихме малко кучета. Наистина са много и хората, които работят там са златни- трудна работа е, и мръсна. Но животните са много радостни, когато отидеш при тях, много се радват и се редят на опашка за каипката, която ще ги изведе навън , на свобода и на разходка. Дори пуснах някоя сълза, но няма как, тежко е там. Но все пак прекарахме много хубав час в тичане и игра.

Продължавам нататък :)

петък, 9 септември 2011 г.

Как остарях и помъдрях

Всичко тази година стана набързо и нахубаво :) Рожденния ми ден, поредният, се получи изненадващо за мен, защото като начало започна да ми никне третият мъдрец, който обособи един период от живота ми в мъки и недохранване :) Не стига,че се наложи и стоматологична интервенция, ами накуп и с това същия ден вдигнах лека температура, която ме направи неподвижна в леглото за час, след което - все едно нищо не е станало. И най-накрая доживях до 1-ви, когато със Спасчо решихме да съберем всички хора у нас и да ги нахраним и напоим подобаващо :)

Получи се прекрасно,защото най-хубавото беше налице- усмивки, целувки и веселко-шарено настроение! А пък и имахме 4 торти!!! Кой като нас :)

Всъщност тази година бях изненадана, тъй като събирах пари и не очаквах подаръци, но всички ръчно правени неща, които ми донесоха гостите, бяха страхотни :) Много, много хубавко ми стана! Благодаря!!! :) Пък и цял ден хора се сещаха за мен и ме поздравяваха:) Понякога не оценяваме колко малко нещо- като това да се обадиш и да кажеш ЧРД- кара някой да се усмихва и чувства добре цял ден!

Догодина пак :)

сряда, 7 септември 2011 г.

о.Тасос

Всяко лято си казвам,че е време да отида до Гърция, защото никога не съм била, но все си мисля, че няма да е по-различно от тук. Даже все още твърдя,че по-хубав плаж от на Кара дере няма, но след посещението ми на Тасос, открих, че има подобие на красотата и дивотията на Карадере. Вярно,че аз все пак отидох септември, когато няма кой знае колко туристи и според мен това е най-прекрасният момент да заобичаш о.Тасос. Природата му изглежда девствена и неподправена, водата е тюркоазено-синя и чиста като роса, пясъкът е бял и фин, а плажът и къмпингът са прекрасни. Островът е планински, като най-високият връх е около 1000м. Предполагам само,че гледката отгоре би била магическа.

Стигането до острова е лесно, само отделете 7 часа за път от Пловдив. Фериботът е на всеки 20-30 минути, за кола с четири човека платихме 32 евро и се стига за половин час. Голямата атракция на кораба са гларусите и чайките, които обикалят около лодката в очакване някой да си подаде ръката с бисквитка и веднага се стрелкат натам. Много беше забавно!

Къмпингът се казва Golden Beach и представлява площ, точно до плажа, която има алейки за караваните и част за палатки. Има много бани и тоалетни с топла вода, перални, хладилници, джага и е прекрасно чисто :) За две нощувки аз платих 12 евро.

Островът е 100км и се обикаля за един ден, но определено ще е по-прияно да се отделя време за градчетата, които са разположени на брега и са прекрасни китни малки места. Навсякъде има къщурки в бяло и синьо, които правят уличките много уютни. Още на ферибота дават карта на острова с отбелязани места за посещение- манастир, крепостна стена и много плажчета, скътани между завоите и планините.

С една дума- не казвайте на никого! :)











понеделник, 29 август 2011 г.

обувки онлайн


Тъй като обичам да споделям хубавите неща, които открия и изпробвам, сега ще ви разкажа как започна моята одисея от купуване на обувки онлайн.

Все гледах, разглеждах, четох коментари, форуми, но не се престрашавах. Накрая, когато за пореден път ми се скъсаха чехлите, закупени от Deichmann за 35 лв.,които издържаха месец и половина на краката ми, се ядосах и реших, че няма да си купя следващите чехли от някой подобен магазин. затова го направих онлайн от www.schuh.co.uk. По принцип цените им са високи, но имаше лятно намаление и се сдобих с първия си чифт онлайн обувки за цената от 40 лв (+доставка) и естествена кожа. Изглеждаха страхотно на картинката и се оказа, че и на живо са такива. Няма лъжа, няма измама :) Доставката беше по куриер до вратата ми с UPS. Пристигнаха за около седмица, може и по-малко.

Тъй като тази година се налага да посменя малко обувките си, защото предишните са се окъсали, си купих и кецове PUMA. Отново за много скромна сума и високо качество в сравнение с цените в магазините тук. Прекрасни са!

И последното ми постъпление беше от този сайт www.javari.co.uk, където отново попаднах на огромно намаление и даже много се учудих, че Кемпърите, които си бях харесала отдавна, имаха мой номер на цена три пъти по-ниска от всички магазини тук и в Европа! Доставката е безплатна до БГ и е в рамките на седмица. Този път се разходих с колелото до пощата :)



Та моето мнение е- не се страхувайте да пазарите намалените неща. Засега номерата на обувките пасват на моите крака и са си верни.
I'm walking on sunshine.....o-o-o-o..... :)

сряда, 24 август 2011 г.

А Ваня кара ко-ле-ло


Още откакто видях за пръв път колелото на Маги, ми настръхна козинката и веднага реших като малките деца- И аз искам такова!!!

Някак си тогава не ми беше чааак толкова тръпка явно, просто като че ли си го маркирах като идея. И след година и нещо, ми щукна,че много ми се кара градско колело, защото мога да карам и да нося пола!

И започнах трескаво да търся, в рамките на седмица намерих, мисля, МОЕТО колело. Старо, но все още върви и е много готино. Остава само зимата да му направя малко ремонтче и да си го боядисам кквото ми се иска и ..... фъъъъррр другата пролет :) А ако дотогава видите едно щастливо момиче по улиците на Пловдив, което залита на голямо колело с големи гуми- това ще да съм аз ! :)






понеделник, 15 август 2011 г.

Spirit of Burgas 2011


За първи път ми беше, признавам си без бой :)
Тъй като не знаех какво да очаквам, останах много очарована.
Първо ще започна с организацията на фестивала- всичко беше лесно- влизането,проверките,тоалетните. Не чакаш на опашки, не се буташ... И другото, което ме впечтли ,беше точността. Тъй като съм девичка и по рождение това качество ми е внедрено, никога не съм била на по-точно събитие- всички излизаха в напечатания в програмата час и екипът супер бързо сменяше сцената за следващите.

Сега за първата вечер: Нямах никакви фаворити, освен Котарашки, който доживях да видя и на живо! :) Обикаляхме от сцена на сцена, имаше тук-таме интересни. А дааа, и Gotan Project ме изненадаха приятно!

Втората вечер беше МОЯТА вечер!!! Нямах търпение да отида, знаех, че ще е нещо велико. И такова беше. Skunk Anansie разцепиха всички :) Очаквах ги да са малко по-тихи, а те направо ми разбиха представите за себе си, жестоки бяха! Скин излезна с блещукащо трико по тялото й и с една перушина около главата, както каза Ванката- все едно излезна от Предизподнята! Хвърляше се в публиката, стъпваше им по ръцете и така пееше, накрая накара всички да млъкнат и да клекнат и така влезна още по-надълбоко....в публиката! Обичам я!!!!
След нея разбира се се качи МОБИ, който ме разби, когато каза, че иска да види как 20 000 човека разтърсват земята с парчето Bodyrock. A пък през цялото време на фестивала каква луна имаше- пълна и червена! :)

Третата вечер вече бях толкова схваната, че едвам си мърдах врата :) Моите фаворити бяха SKINDRED. И тях очаквах много ,защото са интересни-съчетават реге и хард. Беше много яко! За сметка на всичко DEFTONES не можах да ги понеса, вокалът трябваше да го махнат и щеше д е гот :)

Яко!Яко!Якооооо!
Други думи не мога да употребя, защото ми беше наистина много якооооо :)

Догодина пак :)







И накрая поздрави от морето и от мен:







понеделник, 8 август 2011 г.

Карадере ъгейн


Първо да отбележа, че снимките са нарочно обработени, не беше чааак толкова черно небето и мрачно. Даже си беше топло и много хубаво!

Тръгването за този уикенд ни се получи просто перфектно. В петък все още се чудехме с Ванката дали да направим гъз-път-да-види пътешествие до Кара дере, когато Еленка не ни се обади с желанието и те с Йони да пътуват натам. Тогава си казах- Ей, тва е! Съдба!
И така, тръгнахме, пътувахме по подбалканската линия, понеже разбрахме, че имало катастрофа на магистралата. А пътят- един такъв спокоен и хубав, леко дъждовен, но приятен!
А на Карадере се очертаваше интернационална среща на пътуващите на стоп. Имаше мнооого хора, от различни държави. Ние се наложи да оставим колата на Белия нос и оттам посред нощ, пеша, нарамили багажи, палатки и бира! и с наса барабар едни испанци!
Учудващо сред многото хора и дървета, открихме Ники, който пръв ни посрещна с прегръдка :) Другите вече спяха! Ама и тях събудихме :)
И после иху-аху, бира-мира, слънце, спане, къпане и тия три неща! :)

Благодаря за вниманието, до нови срещи на Кара дере тази година!







петък, 5 август 2011 г.

"Плажът/ The beach"


Не го бях гледала никога досега, а е излезнал 2000 година. Попаднах на на него от саундтрака, имаше песен на Моби и оттам се оплетох :) Да, знам,че и тук Леонардо е все още онзи секс-символ от "Титаник", но все пак..

Интересен ми се стори в началото като идея и наистина си беше такъв. Много ми напомни за моите чувства към Кара дере, все едно са описали моите мисли... как отивайки там , попадаш на място, където всичко е хубаво- хората, музиката, тишината, времето... и после, като се завърнеш в релаността, всичко е сиво, никой не може да разбере какво значи да си там, на Плажа, никой не знае за красотата и спокойствието му...всички искат да консумират и да рушат! Туристи!!!

Гледай го и после сподели с мен мнението си!


вторник, 26 юли 2011 г.

Каньона на водопадите

Тази дестинация се оказа много приятна за разходки с леки изкачвания и много вода, зеленина и мъх :)
Посоката е Смолян, крайния квартал , който се казва Средок. Има стара сграда за ремонт на автомобили и точно след това в дясно е табелата за Каньона. И оттам по пътеката, докато не стигнете една голяма табела, която указва какво да правите, ако видите мечка!!! и една друга,уж карта, която за мен беше малко неразбираема. След това се започват много мостчета, водопади и красиви гледки :)
След като стигнахме върха, гледката беше невероятна, все едно стоиш над земята и можеш да видиш всичко...После видяхме табела за Смолян и решихме, че тя ще ни отведе до града и затова се върнахме по стария път. А е трябвало да продължим. Е, явно остава малко изненада и за следващото ни посещение там.







Това е дървото Слонска глава :)

П.П.: И внимавайте за голите охлюви, защото са много лепкави, ако ги пипнете:)

сряда, 20 юли 2011 г.

теорията за случайностите


Имам една поредица, много любими книги, които от време на време обичам да си препрочитам- "Селестинското пророчество" и т.н. Тъкмо я започнах снощи с това, че случайности няма, а всичко ни се случва с някаква цел и днес ми се случва Случката :)
Когато пътувахме до Милано, имаше един италианец, много симпатичен нисък чичко с бяла брада, който ми направи впечатление, защото изглеждаше много миловиден и общителен. На връщане пак пътувахме с него.
И днес, пред един магазин го засичам. Аз се загледах в него, имаше много характерна физиономия, и той- ме гледа, и аз-гледам и накрая го поздравих. Казах му от къде го познавам и се разговорихме. Много мил човек на пръв прочит. И имаше поука от срещата ни, каза ми някои трикове за резервиране на по-евтини билети с нискотарифните компании, защото той работел в Милано и пътува всяка седмица :)

И ако това не е случайност.....

неделя, 17 юли 2011 г.

у-ик-енд

Въпреки че Слънчев бряг никога не ми е било любимо място, отидох за един уикенд заради Руска, която работи там.
Първата вечер изенадата ми беше мексиканска кухня. Както ми е тръгнало да тествам всякакви вкусотии този месец, не знам как ли ще завърши... Хапнахме много добре, леко лютичко беше. За десерт пробвахме чирос, нещо като нашите толумбички, пържени и поръсени с канела и пудра захар. Ммммм...вкусотийка :)



Вечерта се качихме на виенско колело, от където можехме да видим целия слънчев бряг, а Руска се беше хванала яко за стълба по средата и не го пускаше. Беше почти пълнолуние и Луната се отразяваше в морето.




Хапнахме и сладолед на топчета, като стиропорени, само че сладоледени с вкус на пъпеш и шоколад. Много готини, все едно хрускаш замразени топчета!
На следващия ден ме очакваше много спане и почивка, след като посетих басейна на хотела. В следобеда посетих Несебър, където беше пълно с туристи.



И както обикалях, си намерих 10 евро на банкноти :) Вечерта отидохме до Бургас, разгледахме обновените му улици, много приятно прохладно беше. А това по-долу е мъжът ми :)



Видяхме Тракийското златно съкровище, много беше красиво, детайлно и фино. Прекрасни неща сме правили едно време, много големи майстори! След това малко вкусно хапване и послед клубче, на което се разцепихме от танци на плажа. И се прибрахме в ранни зори в хотела ни.


И в последния ден се запътваме към Иракли, за да се съблечем и попечем без предразсъдъци :) И да ядем цаца,маца, бира, мира.... А там пристигаме- и ми се струва толкова комерсиално, че му се е загубил чарът. И ми липсва за пореден път Карадере и чистата вода...и безшумието...
Прибирам се в 05:30 и заспивам веднагически от густичко.

сряда, 13 юли 2011 г.

Милано с...... Ryanair


Все като се налага да пиша за Милано и все не мога... иска ми сe да си остане някак си интимно, мое си, но все пак искам да запаметя всичките неща, които съм изпитала, видяла и вкусила!
Като за начало тръгването ни беше от летище Пловдив, което за първи път посетих в живота си. Малко, сладко и чистичко. За сметка на това ти проверяват багажа от-до :) Самолетът беше като Уизеър, само че бял :) Стюардесите- италианки, а полетът- кратък. Когато кацнахме на Бергамо, пилотът пусна звук като от Супер Марио- та-ра-та-та-та-таааа и всички изръкопляскаха.

Джорджо и Пам ни чакаха на Чентрале-то, всичко си беше както преди. Хапнахме малко спагети и излезнохме навън. А там ни очакваше.....wait for it.... Il Duomo :) И после истински италиански сладолед, направен от истински настърган пъпеш, без оцветители, овкусители и гадости. Невероятно блаженство за душата ми.
Вечерта за първи път опитах суши- обожавам суши!!! За 15 евро пихме коктейл и ядохме толкова, колкото можеше да побере душата ми (Джорджо каза,че тази храна не е за корема, зашото не е за насищане, а е за душата!). След това биричка по пътя до вкъщи и заспиване на секундата, щом помирисах леглото.

В неделя беше айляшки ден- цял ден в парка, разходка, бира, пиадини, кучето Нина, която постоянно идваше да ни души, китари, музика, Radiohead, Bebel Gilberto... прекрасно. И вечерта- разходка по покрива на Дуомото!


За сметка на лежерния уикенд, понеделникът ни беше нон-стоп обикаляне и сладолед :) Посетихме двореца Сфорцеско, който беше пълен с паркчета, вода, патици, туристи и сянка. Поспахме малко, за да изчакаме да мине жегата и после пак по улиците на Милано. Вечерта опитахме оригиналната италианска неаполитанска пица- маргарита. Беше уникално добра. И вечерта тичахме, за да си съберем багажа, тичахме после до метрото и после до Чентралето, за да хванем автобуса за летището. Бяхме там в 00:30,а полетът ни беше чак в 7:00. Но понеже не ни беше удобен транспорта, трябваше да останем на летището. То всъщност въобще не бяхме първите. Всички бяха заели стратегически позиции в кьошетата за спане и по седалките. И ние разпънахме кърпите (ето сега разбирам,че Пътеводителят на галактическия стопаджия е много прав!!!) и налягахме по земята. Беше много забавно. Ванката го нарече gypsy style! А Пам- пънко-нема-умре!

В крайна сметка доживяхме да започнат да мият пода и да ни раздигат като клошари от парка. В самолета позната история- стюардесите-усмихнати и руси, а нашето летище- пусто като след ядрен взрив, само нашият самолет каца. Все едно е държавното летище и самолетът на Бойко пристига. То всъщност на нашето летище имаше само два полета на Раян еър. Е как да не не ни постелят червен килим и да ни дадат пита с мед и сол :)

А сега пропуските ми в разказа:

Пам ми подари Няню, плюшената играчка, която има два ципа: на устата, от която се показва плюшеният му мозък и на корема му, от който пък изкачат плюшените му органи. Ще сложа и снимков материал на това създание ненагледно.
Пам беше научила Джорджо на животоспасяващата реплика на български- две кепабчета и една шопска салата :)

Скоро...пак :)