четвъртък, 14 ноември 2013 г.

#оставка

Понеже от няколко дни не се случва да включа телевизора на новините вечер,а пък и през деня не ми остава време да го направя, днес научих за кървавото развитие на студентските протести. Покрусена съм! В същото време гледам малкото ми момче как спи и си мисля,че не искам сина ми да емигрира, не искам да живее със заплата от 600лв, с които да се чуди какво по напред да плати, не искам да живее в държава, където да протестираш се наказва!

 Иска ми се да заличат цялото правителство, иска ми се да ме управляват хора, които са млади, да имат сърце и виждане как да запазят младите умове тук и сега. Иска ми се да избухне всичко, да изчезне, за да може да се сътвори наново. На всички ни е писнало от онези с черните джипове, които паркират на местата за инвалиди; от онези, които бият, продават дрога и съсипват държавата ни! 


неделя, 10 ноември 2013 г.

Мартинката на три месеца

Минаха си неусетно тези месеци, изпълнени с плач, усмивки и много разходки!
Мислех си как жените винаги казват,че раждането на детето им е най-щастливият момент от живота. Аз не мисля,че точно в онзи момент съм осъзнавала това и въобще не съм била най-щастливият човек на света, имайки предвид,че видях бебчо за някакви милисекунди и след операцията си беше доста дискомфортно.
По-скоро бих казала,че най-щастливият момент(което беше преди няколко седмици) е когато Марти ме погледна, усмихна се и за пръв път осъзна "Я,ето я мама!". Този поглед е моментът, в който наистина се почувствах мама,защото имаше обратна връзка, той осъзна коя съм и защо съм тук- за да го храня,пазя, гушкам и закрилям! И засега тази усмивка я виждам всеки ден и съм щастлива! Сиурно докато не стане тийнейджър,когато ще ме мрази и ще е бунтар :))))))

Този месец Марти ходи на разходки до Чудните мостове и Старосел и вече се научи да писка, че има ръце и колко са интересни те, както и колко са вкусни :))