понеделник, 23 ноември 2009 г.

I'm like a bird....I 'll only fly away....





Едни красиви птици, издаващи странен звук, се подвизаваха до скоро на покрива на отсрешния ми блок.... Странни крясъци, но красиви криле...чак ти се иска да полетиш и да бъдеш красив като тях... Целият свят пред теб и единствено трябва да разпериш криле и да избереш посоката....

сряда, 18 ноември 2009 г.

Сандвич ал италиано с доматки и патладжан :) И босилек, разбира се!


Днес изпробвах тази комбинация и искам да я споделя, ако някой има желание да хапне нещо наистина вкусно и ароматно....

За двама ви трябват:

3 домата
1 патладжан не много голям
6 филийки хляб или франзела
1 масло

босилек
чесново брашно
сол захар
нещо леко лютичко-аз ползвам лют червен пипер
малко къри
сух магданоз


Разтапяте масло в тигана и запържвате патладжана нарязан на много дребни кубчета и добавяте всички подправки без захарта и босилека. Количеството им е според вашия вкус!След като кубчетата патладжан са позапържени, слагате доматите, захарта и босилека за кратко време в тигана, примерно 3-4 минути. Сваляте от котлона и изсипвате в чиния.
Взимате филийките (ако са големи, ги срежете на две) и ги позапържвате леко в тигана, в който е останала малко мазнинка от манджичката. Ако искате, може и в тостера да ги изпечете, но в тигана попиват от аромата на цялото ястие.
Накрая консумирате с удоволствие, може и с бяло вино!

Buon appetito!

сряда, 11 ноември 2009 г.

Още един модел, с който запомням есента...

Пъстри, но по- избелели цветове....малко червено, зелено, доста жълто и кафеникаво.

Есента ми напомня за пролетта, но като затихваща и отиваща си пролет- остават само тук-там някъде акценти из посипаните от паднали листа алеи на парка...


Ангелски листа

Едно от любимите ми занимания- претворяването на фантазии в реалност :)



Тънък бял копринен конец, свързващ седем листа, които са изработени от хром-никел и са ръчно обработени- на места изтъркани и потъмнели за старинен ефект...

вторник, 10 ноември 2009 г.

Мисли за него...

Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....

После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.

А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......

Искам да мога...

Искам да мога да се приближа до него, без да треперя...да мога да застана точно до ухото му и да прошепна някакви думи без смисъл, само за да усетя как пулсира сърцето му,как неговият аромат се изпарява от кожата и се разнася във въздуха като невидима покана към всички, които могат да го усетят, покана за нещо по-близко...

Искам да мога да усетя студенината на мускулите на ръката му, докосвайки моята, която изгаря.... да усетя топлината на дъха му толкова близо до студените ми устни...беше така близо, а след секунда-вече тъй далеч...и се отдалечаваше... или може би аз се отдалечавах...да!

Искам да мога,мога, но не искам

Венеция през октомври или едно дълго чакано пътешествие за рожденния ми ден

И в крайна сметка след цялото чакане и напрежение заминаваме с Вилито и брат й към София в 00:00ч. с една единствена мисъл в главата- свобода!
Първата гледка,която ни посреща(освен милионите каналчета,улички и мостчета,разбира се) е едно куче,което продава вестници:)


Топла пица в хартиена тарелка, студено червено вино и едно чайче- стоплят ти душата край канала и докато си хапваш, си мислиш,че преди векове точно оттук е минавал Казанова или някой известен венециански търговец,или пък някой млад и влюбен момък,който се е страхувал да разкрие чувствата си на любимата и затова й е писал любовни писма или стихове...или пък точно тук една кутризантка е чакала в тъмната нощ..... Колко съдби....

Стъклена извънземна жена.......Синя звезда ......стъкло навсякъде...едно такова усещане те обзема за чупливост,крехкост и прозрачна красота...

После истински шоколадов сладолед върху тънка вафлена фунийка....блаженство!

И това усещане завършва с изгрев в самолета, пътувайки над света,който все още спи под пухкавите бели облачета.....една безтегловност и божественост......и една дума за усещането- АНГЕЛСКО!

P.S.: Хостелът,в който отседнахме беше страхотен! Ако някой се интересува, пишете ми!