понеделник, 28 май 2012 г.

"Dark shadows"

Не съм пропускала филма на Тим Бъртън и Джони Деп досега. Не изневерих и този път! Да не кажа,че и съм гледала почти всички филми на Тим Бъртън и не мога да му устоя. Неговият чар се крие в тъмната страна, където има много и интересни неща. И тук ги има тяй- отново мрачните цветове, вампири, върколаци, много от Джони, но и много смях. Мен лично ме забавляваше това,че Бъртън е уловил много смешната и забавна страна на цялата тази дандания с вампири и прочие. Това беше интересно в началото, сега е скучно. Беше скучно! Докато Джони Деп не приема ролята на вампир. Тогава става истерично трагично!

Гледайте го, ако сте фен на един от двамата. А може би и на рижавата коса на Хелена Картър или циците на Ева Грийн! Все ще си харесате някого!


петък, 18 май 2012 г.

За Лелчето от Костенец



Лелчето всъщност се казва леля Киче от с. Костенец, но всички винаги сме я наричали така. Откак се помня безгрижните ми детски ваканции съм прекарвала там или на село при баба. Но Костенец си остана фаворитът.

Та тези летни преживелици се изразяваха в това- да чета книги (леля имаше цели поредици на Вазов, Йовков и други, стари, подвързани със старание, миришещи на всичко и с пожълтели страници, но вечни!), къпане на двора със слънчева вода (нямаше баня в къщата), ходене на истинска селска баня (голяма забава!), тичане по двора и улиците.

Къщата на моята Лелче е от онези старовремски къщи, които са от дърво, чаk потъмняло и тоалетната е външна, но с дървена седалка (модерна работа :)); от онези къщи, за които са писали нашите прекрасни автори, с калдаръмените улички отпред и чардак, и двор с цветя и зеленчуци. Прекрасно беше да пораствам там, да чета и да преживявам разказите в това малко китно селце.

Събирахме се с по-големите каки в кафенето, те пушеха, аз-дишах и се разправяха клюките за момчетата! Компютри нямаше, интернет- също, но какъв мегдан имаше само..... И дискотеки имаше, горе в някоя вила в гората! Аз не отидох, много ме беше срам! И кучета, котки, крави-всичко имаше. И приятели имаше....с които години наред си пращахме хартиени писма, а сега от време на време имейли.

Къщата имаше стари стълби и винаги скърцаха, когато се качвахме! А как беше хубаво на верандата.... Лелчето имаше най-прекрасната колекция книги, както споменах по-горе. Влюбена бях в нея. Затова и много четях. И един ден й казах : "Лелче, някой ден като умреш, да ми ги завещаеш тези книги!", тя се смееше. Беше много усмихната, но и много строга. Помня я така- винаги си знаеше своето и беше напориста и борбена. Кефеше ме. Тогава малко ме беше страх от нея, но сега го осъзнах. А най кеф ми беше като захванехме семките на верандата, до посред нощ. И с карти в ръка! А тя- и цигарите, много пушеше! Баси колко пушеше... И пиеше един студен чай с някаква накисната гъба вътре, и това си спомням. Абе лелче, та дрънка!

Почивай в мир, Лелче! При Блеки!







Лелчето най-вляво, Краси, аз, баба и мама



петък, 4 май 2012 г.

"Дом"

 Мисля, че трудът си заслужаваше,защото резултатите са повече от задоволителни. Никога не съм имала идея как да изглежда моята си къща, какво бих сложила или не, но в последните месеци успяхме да синтезираме най-интересните интериорни решения и разбира се, нещата, които можехме да си позволим. Тези, които не успяхме, си ги направихме сами! Искам само да споделя,че не е трудно човек сам да си измисли и направи кухнята!!!

Обожавам всичко тук, обичам да се разхождам от едната стая в другите, защото наскоро не съм имала толкова пространство :)


стената със снимките


облаче , върху което се пише с тебешир от АРТЕЛИЕ
закачалки със закачливи имена :)

 

вратата към спалнята :) хихихи

и най-накрая място за обеците ми, моите си :)

 
вратата на спалнята, облепена с BRAVACASA


наи-лесният корниз- дървен клон :)