вторник, 20 септември 2011 г.

...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, първични и не изискват много пари

"...колкото времето отминава и ми се случват неща, толкова по-разбирам,че съм най-щастлива, когато нещата са прости, семпли, първични и не изискват много пари."

Тъкмо започнах да пиша това изречение във Фейсбука, за да сложа някакъв смислен статус и се замислих, че реално ми се иска да го допиша с повече думи. И затова- тук :)

Колкото повече неща опитвам от живота, разбирам няколко прости истини, което се радвам,че се случва сега, а не след 20 години.

  1. няма по-вкусна манджа от тази на мама/баба
  2. няма по-хубаво място за почивка от това, където е любовта и приятелството
  3. няма по-правилен избор на начин за хранене от това да хапваш с пръсти и с ръце
  4. няма по-голяма свобода и удобство от това да си разпънеш палатката на брега на морето/езерото/реката и да гледаш сутрин изгрева, след това да се изкъпеш и да си направиш кафе в канче върху тлеещия огън
  5. няма по-хубав подарък от това, да поднесеш нещо, което си направил/опаковал сам
  6. няма по-вкусна манджа от тази, която сам си сготвиш на къмпингарския огън на Кара дере
  7. всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка- да си резервираш веднага билет за влак/самолет, в момента, когато решиш коя е посоката
  8. едно елементарно нещо, което винаги ме кара да се усмихвам- правенето на балончета с веро!
  9. винаги казвам на хората, около мен, колко ги обичам и не искам да го забравят никога
  10. не бързам да съдя хората заради нещо, което са направили моментно
  11. трябва да си оставяме време да ни е скучно,защото тогава мозъкът измисля велики неща
  12. винаги трябва да си нося нещо за писане,защото музата идва по всяко време в най-неочакваните моменти
  13. винаги приемай предизвикателствата и предложенията за пътуване някъде, може да е ужасно интересно и да го изпуснеш
  14. ако се чудя да направя ли нещо, го правя- после не съжалявам,че не съм го направила и поне съм опитала
  15. няма по-удобни обувки от старите износени кецове

Ако някой иска да добави нещо:





четвъртък, 15 септември 2011 г.

Още две неща от списъка отпаднаха


От списъка, който направих в началото на годината задрасквам още две неща- записах се на курс по италиански отново и съм много щастлива, че продължавам с най-любимия ми език :) и това да бъда доброволец- миналата неделя,за съжаление, само за час, посетих най-накрая Animal Rescue Sofia (www.arsofia.com) и разходихме малко кучета. Наистина са много и хората, които работят там са златни- трудна работа е, и мръсна. Но животните са много радостни, когато отидеш при тях, много се радват и се редят на опашка за каипката, която ще ги изведе навън , на свобода и на разходка. Дори пуснах някоя сълза, но няма как, тежко е там. Но все пак прекарахме много хубав час в тичане и игра.

Продължавам нататък :)

петък, 9 септември 2011 г.

Как остарях и помъдрях

Всичко тази година стана набързо и нахубаво :) Рожденния ми ден, поредният, се получи изненадващо за мен, защото като начало започна да ми никне третият мъдрец, който обособи един период от живота ми в мъки и недохранване :) Не стига,че се наложи и стоматологична интервенция, ами накуп и с това същия ден вдигнах лека температура, която ме направи неподвижна в леглото за час, след което - все едно нищо не е станало. И най-накрая доживях до 1-ви, когато със Спасчо решихме да съберем всички хора у нас и да ги нахраним и напоим подобаващо :)

Получи се прекрасно,защото най-хубавото беше налице- усмивки, целувки и веселко-шарено настроение! А пък и имахме 4 торти!!! Кой като нас :)

Всъщност тази година бях изненадана, тъй като събирах пари и не очаквах подаръци, но всички ръчно правени неща, които ми донесоха гостите, бяха страхотни :) Много, много хубавко ми стана! Благодаря!!! :) Пък и цял ден хора се сещаха за мен и ме поздравяваха:) Понякога не оценяваме колко малко нещо- като това да се обадиш и да кажеш ЧРД- кара някой да се усмихва и чувства добре цял ден!

Догодина пак :)

сряда, 7 септември 2011 г.

о.Тасос

Всяко лято си казвам,че е време да отида до Гърция, защото никога не съм била, но все си мисля, че няма да е по-различно от тук. Даже все още твърдя,че по-хубав плаж от на Кара дере няма, но след посещението ми на Тасос, открих, че има подобие на красотата и дивотията на Карадере. Вярно,че аз все пак отидох септември, когато няма кой знае колко туристи и според мен това е най-прекрасният момент да заобичаш о.Тасос. Природата му изглежда девствена и неподправена, водата е тюркоазено-синя и чиста като роса, пясъкът е бял и фин, а плажът и къмпингът са прекрасни. Островът е планински, като най-високият връх е около 1000м. Предполагам само,че гледката отгоре би била магическа.

Стигането до острова е лесно, само отделете 7 часа за път от Пловдив. Фериботът е на всеки 20-30 минути, за кола с четири човека платихме 32 евро и се стига за половин час. Голямата атракция на кораба са гларусите и чайките, които обикалят около лодката в очакване някой да си подаде ръката с бисквитка и веднага се стрелкат натам. Много беше забавно!

Къмпингът се казва Golden Beach и представлява площ, точно до плажа, която има алейки за караваните и част за палатки. Има много бани и тоалетни с топла вода, перални, хладилници, джага и е прекрасно чисто :) За две нощувки аз платих 12 евро.

Островът е 100км и се обикаля за един ден, но определено ще е по-прияно да се отделя време за градчетата, които са разположени на брега и са прекрасни китни малки места. Навсякъде има къщурки в бяло и синьо, които правят уличките много уютни. Още на ферибота дават карта на острова с отбелязани места за посещение- манастир, крепостна стена и много плажчета, скътани между завоите и планините.

С една дума- не казвайте на никого! :)