сряда, 23 март 2011 г.

Магазинче "123"

НИА вече се подвизава с пълната си чаровност и в магазинче в Пловдив (единственото!). То се казва "123" и се намира в Капана, точно до ВЕДА хаус, ул."Георги Бенковски"52.


Там са всичките налични мои модели, както и най-новите:

Заповядайте там, ще ви посрещнат с усмивка и ще ви изпратят с подарък :)

вторник, 15 март 2011 г.

Де-токси


Затопли се времето навън, мисля си,че пролетта приближава и реших да се прочистя поне мъъъничко от натрупаните през целия ми живот токсини и гадни неща. Затова прочетох наляво-надясно различни методи и като най-безобиден ми се стори тази статия от сайта на Земя на заем. И така, купих огромни количества портокали, лимони и грейпфрути и се запасих с търпение,че няма да сложа нищо друго в устата си през следващите няколко дни.

Първи ден
Страшна работа, всичко ми се яде, даже и такива неща, които не обичам :) Главата ме болеше,очите ми пареха, но било правилно, защото съм започнала да отделям токсините- така пишеше из статиите. Най-добре е ако решите да правите детоксикация, да е в почивен ден, за да не се натоварвате в началото.

Втори ден
Сутринта все едно,че бях новородена- много приятно и леко чувство, малко като в безтегловност. Вече не изпитвам глад, никакъв. Само рекламите ме блазнят :)

Трети ден
Пак никакъв глад, даже започвам да си мисля,че не е трудно още да се издържи на този режим :) Имам обаче мускулна треска, все едно,че съм избягала гребната база!

Захранване
След последния ден следва захранване:
Закуска - 2-3 кивита или 1-2 ябълки, или 1-2 портокала. Към 10 часа - 2-3 с.л. овесени ядки с малко стафиди (стафидите не са задължителни) се заливат с топла вода 50-60 градуса. След 15-30 минути са готови за консумация.
Обяд (по-въглехидратен) - картофи соте, картофена салата с лук, варен ориз, задушени зеленчуци, салата от зеле и моркови. Ястията могат да се гарнират с маслини.
Вечеря (по-белтъчна) - салата със сирене или извара, счукан чесън и зехтин, отново картофи, ориз. Месо не се разрешава.

На петия ден следва обичайно хранене.


Та пробвах и това, свалих 2 кг. и сега остава да премина към по-лек режим на хранене -пролетен :)

сряда, 2 март 2011 г.

Lords of the boards


Искам да запиша тук първият си път със сноуборда, за да не забравя и това, което е останало в спомените ми...

През 2005, доколкото си спомням, решаваме спонтанно с Явката и Ивчо, че ще се учим да караме борд. Отидохме неделя сутрин пред стадион Васил Левски, където продаваха бордове втора ръка и успяхме да си купим. После минахме и за обувки, автомати, ръкавици и т.н. и през магазина на Диел Спорт,за да си купя екипче и обще взето хвърлихме доста пари наведнъж. Сега като си спомня, тогава дори и не съм се съмнявала, че няма да се науча или че няма да ми хареса- просто се оборудвахме и тръгнахме в един хубав ден към хижа Рилските езера, защото очаквахме там да има сняг. В колата, разбира се, Guano Apes и Lords of the boards.

И така, пристигаме с Ладока до х. Вада и оттам бордовете, обувките и багажа на гръб и беж пеша нагоре в снега. Сега се сещам, че си бях купила някаква розова пижама, която изключително много настоявах да мъкна до горе, въпреки опитите на Ивчо и Явката да ме разубедят, че не съм наред да нося глупости, като най-важно беше храната. За първи път изкачвах планина няколко часа, и то в сняг. Вече се стъмни, задуха силен вятър, заваля и сняг, а наклона нагоре не свършваше... Ужасно уморена, вдигнах глава и видях някаква светеща сграда- мъжете ми казаха, че това било някаква спасителна станция, а нашата хижа е далееееече зад върха. Абсурд да изкача върха в тоя студ... Тогава Явката каза,че ще помолим да пренощуваме в станцията и да продължим на следващия ден. Вече едвам виждах от сняг и едвам стъпвайки, стигнахме до вратата, на която видях надпис "х . Рилските езера". Не можех да повярвам, паднах на колене и още се спомням как пуснах и сълзички от щастие.

А вътре- топло, кеф, ромче с чайче....
Бяхме разглобени, на следващия ден карахме много малко, защото снега се разтапяше, лифтът не работеше, общо взето само се лигавехме.

Та това беше за лудите и хижата. Тя си ми е сантиментална :)