неделя, 26 юни 2011 г.

СватбаТА

не моята де :)

Може би най-чаканата сватба досега в моя живот е тази на Вети и Боби. Последно бях на сватба някъде преди 10 години и затова тази ми беше особена тръпка :) Не само защото Ветито ми е като сестра, ами защото присъствах на цялата дандания от самото й начало - още като бяха гаджета, после годежа и сега сватбата! Затова са ми толкова специални и двамата.
За самата подготовка ще кажа,че беше много вълнуващо да правя кошничка, кутийки и други украски за сватба, толкова нежни и бели :)
Сватбата беше огромна, тежка и в бордо. А булката беше в бяло! :) Всичко си беше както си му е редът. Започнахме с моминското парти :)


Бъдещата булка я чакаше генерална репетиция- имаше було, мъжки вкусни атрибути и шампанско, ягоди и сметана :) Бяхме й приготвили домашна торта във формата на член, с много орехи и шоколадови пръчици, които всички задружно (малко като в оргия) изядохме със страшна сила :)
После Ветито трябваше да си търси подаръка и след като разгледа цялата ми кухня от-до, успя да го намери. А с него и подаръците за останалите гости :)
Петя и Вилито пък бяха сътворили шоколадово блаженсктво-кекс, надупчен с късметчета! На мен ми се паднаха - 350 кв.м. мезонет, ново кухненско обзавеждане, сватба и тризнаци. Както се казва- дупе да ми е яко! :)



На 25 юни 2011г. дойде и най-очакваният ден! Първо в къщата на Вети, родният й дом, я обличахме, пудрехме, снимахме, закърфичвахме... докато не дойде младоженецът с оркестър и мъже да бутат и събарят врати :) Имаше първа станция - входната врата- и втора- на стаята, която ние затискахме :)
Е, все пак намериха обувката, напълниха я с пари и после слезнахме всички да друснем едно хорце.
Следваше една дъъъъълга фотосесия на всички нас.







Виенският салон на Панаира се оказа направо приказка за сватби-прекрасен, просторен, зелен и много романтичен. Напълнихме го с много любов, много цветя, танци, усмивки и една прекрасна бяла булка.
оттук нататък- хора', танци-манци и наздравици.
Скоро още малко снимки, като дойдат професионалните :)

Аз съм изключително щастлива,че ме направиха част от тяхната прекрасна сватба и следва редът на Кумата и Кумът, които уловиха букета и жартиера!

Горчиво на Вети и Боби :)
Обичам ви много!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Зелена е тревата, зелено е морето, зелените ми жабчета...

Най- новите ми домашни любимци са новите жабки на Ванката. Особено тези, които са в любимия ми цвят- тюркоазеното :) Пък и имайки предвид, че са колкото нокътят ми, стават още по-сладки :) Очите им също са шарени... сладурковци големи :) Като си разтегнат краката, стават тройно по-гълги :)



петък, 10 юни 2011 г.

Завъртулки

Проелтно, завъртяно и синьо... това се получи след като трескаво започнах тази седмица да мисля с какви обици ще съм шаферка на най-важната сватба тази година :) Очакват се още нови попадения до края на месеца, така че се очертава творческо и много тюркоазено-зелено :)






понеделник, 6 юни 2011 г.

Вървиш по пътя си...

... сливаш се понякога с пътищата на другите за малко, ставаш част от живота, света и от тях самите и после продължаваш напред. Тери Пратчет пише: "Е, нали няма значение в коя посока се движиш, стига да не спираш."

От време на време си мисля за това- каква част от живота на другите съм била, как е било, опитвам се понякога да се сетя как съм се чувствала, какво съм изпитвала... вече много забравям...
Като бяха малка ми се искаше да имам много спомени, защото като си малък, главата ти е празна и ти се струва, че още не си живял. Сега главата ми се струва пълна и не мога даже да си спомня усещанията...за хората преди.

Харесва ми да си спомням как е била първата ми целувка, и след това разни такива дребни нещица, които са ме радвали и които са правели живота ми пълен. Сега виждам,че е пълен и се надявам да се пълни още, защото човешкото сърце няма край, големина и граници. И хората го доказват. Обичат въпреки всичко и всички! Гледам снимките на стената ми и се сещам как сънувах онзи ден някакъв си сън, който завършваше с написани думи на плакат - Живееш тук и сега!

Хммм....

~
Еййй, стана лято и почнаха да ми лазят буби по тавана... :)
~

И както си мисля за хората, любовта и нещата, се оказва,че се сещам само за хубави неща. Явно е вярно, че човек забравя лошите неща и помни само добрите! Така ни е устроена паметта, да не я пълним с излишни кофти работи, а само с моменти, когато сме щастливи :) Усмив!

Ето и поздрав с песен, която обикнах, защото имаше кой да ми я покаже.







неделя, 5 юни 2011 г.

Кара дере през юни

Някак си бързам да запиша,за да не забравя колко хубаво ми беше- от момента на тръгване от Пловдив в петък следобяд до моментът, в който се изкъпах вкъщи.
И така... хубавият откраднат-някак-си уикенд на Карадере започна съвсем случайно- идеята беше да ходим на южното Черноморие, стигнахме към 10 вечерта, обаче мен ме влечеше все към пустото му Кара дере. И се запътихме натам- полу-заспали,гладни и уморени!
В тъмното намерихме отбивката от града, обаче после имаше малка обърквация, която благодарение на едно телефонно обаждане на Ицето посред нощ, се оправи! (Златен си, Ице!)
Пътят за съжаление беше мокър, което автоматично изключваше да ходим на обичайните места за палатка и успяхме да стигнем единствено до паркинга.
На сутринта си припомних какво значеше да си там- спокойствие, слънце, чисто море, много зеленина и голота. Ух, голям кеф!

Кара дере си беше същото от миналата година- само че по-зелено и по-спокойно (все още!). Макар че посещението ми беше набързо и не можах да се настроя на неговите честоти, успях да се откъсна от ежедневните глупости и да се отдам на печене на слънце, търсене на камъчета (Могаа да се похваля,че това ходене беше "любовно", заради многото камъчета във формата на сърце :) и заравяне на краката в пясъка!

За първи път там видях диви прасета, цяло семейство :) И макове също видях! И множество четирилистни детелини, които оставих да виреят там.
Чак не ми се обличаха дрехи като тръгвахме да си ходим...

Хубаво беше....останаха само експерименталните ми снимки :) Енджой!