събота, 18 април 2015 г.

продължение за майчинството

Сега е тишина вкъщи...това означава,че Марти или спи, или е при някоя баба. Днес е второто и намирам малко време да наредя думите в разказ,защото ще ги забравя. 

От една страна изминаха почти две години от раждането на Марти и все още не намираме времето да излизаме често вечер, на клуб или бар, на биричка. Не намирам времето и за много социални дейности, които за щастие започват все по-честно да се случват в нашия град. Липсва ми...липсват ми партитата, контактите, случките, среднощните паркове, филми, лекции...липсват ми за кратко. След това осъзнавам,че две години( може би няй-сладките ) съм прекарала в отглеждане на детето си. Не само отглеждане, а и оглеждане. Гледам го...когато спи, когато се храни, когато гледа телевизия. Наблюдавам го и пълня сърцето си с тези спомени,защото е толкова прекрасно мил,дори когато се сърди и пищи...някак си по детски!

И си мисля,че всъщност нищо не ми липсва, толкова ми е сладко да заспиваме един до друг, той -прегърнал ме с ръка и викащ "Ма-му,ма-му"... не мога да го заменя това с нищо на света.Нищо не ми е било по-сладко от това! Нищо! От момента, в който той ме осъзнава като Ма-му и ме търси за утеха или да го цункам, няма друго нещо, което да ме кара да съм най-щастливият човек на света! Няма едно парти, една лекция или една среща, която да струва повече от това. И съм дрогирана, искам всяка вечер да ми се случва, не мога без това. 

Най-най-най-хубавото нещо на света за една жена е да стане Ма-му! Най-хубавото нещо е да има едно малко същество, което да те обича безрезервно, да ти прощава и да те гушка. И да го учиш на всичко! И да му дадеш цялото си сърце, цялото си Ти! Е, поне на 99% :)