събота, 16 март 2013 г.

Сбогом, жабке!


Винаги ми е било интересно как човек се привързва към нещо живо- цвете, насекомо( спомням си като дете как слагах в кибритена кутийка бръмбари, паяци и др.) или друго животно!


Нашата жабка беше млада! И днес се поду цялата и след известно време се спомина! Някой може да ми се смее,че съм тъжила за нея, но Жабик беше важна част от нашето семейство. Сутрин минавайки покрай палудариума, винаги поглеждах към нейното листо, където обичаше да стои и да дебне за храна. И тя понякога се обръщаше към мен, сякаш да каже :"Ехоо, тук съм и аз те виждам!"
Някак си бяхме свикнали минавайки в кухнята, все да поглеждаме към нея. Друго си е като има животинче у дома. Храниш го, грижиш се за него... 
 
И така, в нашата къща и сърца винаги ще има едно празно листо...където Жабик стоеше и наблюдаваше света! Почивай в жабешки мир!