През Нощта

Когато дойде това време- на Нощта,

Пловдив е най-претъпканото място на света. Обичам го
така, обичам да има хора- от всички възрасти, по улиците до среднощ, хванали трескаво в ръка една програма на фестивала. Но най-много обичам, че тук се случват много интересни неща накуп. Ето моите фаворити тази година:

1) Reverse graffiti на Римския стадион- Джумая- или с една дума- пича с птиците! ГЕНИАЛНО!!! Много идейно да "измиеш" мръсотията с красота! Най-накаря нещо красиво на този стадион, който е забравен от миналото...



2) Хорър-романа не ми е много по вкуса, но ще го прочета, от любопитство- да видя кое му е толкова страшното на Тепето :)

Хареса ми как много галерии най-накрая сложиха интересни неща на входа си-като овързани свещи, за да привлекат гости вътре!


3) Videoholica- мноооого интересни предложения за късометражни филмчета, най-вече онова с НАЙ-ВЕЛИКИЯ ГЪЗАР, облечен от горе до долу с маркови дрехи,не 'щото му харесват,а 'щот са маркови!

4)вечер на Япония- пишат ти името с йероглифи, обличат те като гейша, гледаш оригами и се чудиш и маеш на културата им, защото е толкова ефирна, нежна и приятна!

5) Тютюневите складове- като че ли малко ми дойде в повече тийнейджърската аудитория там, музиката много ми допадна- fusion- не съм попадала на това разклонение досега, но някак си тези складове стават повече за рейв партита, отколкото за арт. Вярно е,че са доста изчистени откъм обзавеждане и всичко останало,защото са недовършени и даже си имаше оставено корито, но много бетонно ми дойде. Прекалено бетонно!

6)Татуировки с мароканска къна- където не го сееш, там никне! Оказа се,че в Мароканското кафене имам общи познати и така останахме известно време, нашариха ме най-накрая- мен и мама- и пих чайче! Приятничко!

Ами това като че ли беше The best, може да съм пропуснала нещо,като цяло ми се искаше
повечко уъркшопове и повечко огън по улиците, но тази година- не!
Между другото значката и торбичката бяха на похвално ниски цени- 3лв.!!!

My funk, soul and jazz

Онзи ден, както обикаляхме с Петя Стария град, намерих няколко стари плочи, изоставени и чакащи някой съвестен винилослушател да ги открие и приюти. Харесах си една миксирана плоча и докато я слушах у дома, се запитах един много прост въпрос-

Защо, по дяволите, няма заведение, бар или кафене в Пловдив, което да пуска фънк, соул, джаз и подобни?

Защо няма заведение, което да пуска Incognito



или

Stevie Wonder



или Sara Tavares, Prince, Earth, wind and fire и много друго, които не са комерсиални и са също толкова танцувални като другите и карат кръвта ти да закипи и да се движиш...

Ето по това не можем да стигнем все още София!

За костенурките и хората

Вчера се прибирам вкъщи и влизайки в градината, хазяинът от долния етаж на къщата ме вика да ми каже важна новина. Отивам аз при него и той ми казва с усмивка като на котарака в "Алиса в страната на чудесата": "Родиха ни се костенурчета!"
бел.ред.- За тези, които не знаят, хазяинът ми е фен на костенурките, има едно семейство в двора и женската снесе яйца преди месеци в градината

Това много ме зарадва, даже ми ги показа- едни малки костенурчета около 5-6см., заровили се в една кутия с пясък. Но той е толкова щастлив, все едно са му се родили още внучета. И ми разправя как се гледат малките, кога се пускат в градината при мама и татко.И едно такова му е милно... Само дето не ме почерпи с бонбони.... Много хубав човек! Определено мисля, че който гледа и обича животни, зло не мисли!

И така, вече семейството на костенурките в градината е пълно!

Scrabble & spaghetti

Хубавото на септемврийските вечери е, че е хладно и че на терасата ми е много приятно, след като се сдобих с маса и столове! И решихме спонтанно да си направим Скрабъл вечер, да опетним чисто новата игра (аз го направих с една от думите ми, започваща с К**:)
Освен ненормания удар на Вили- 66 точки наведнъж, не мога да се похваля с някакви рекорди, но цялата вечер беше съпътствана от разговори, смях, мента и накрая- спонтанно спагети, нали съм на италианска тематика и гостите ми бяха гладни :)
И така се получи интересна вечер на тази дата 09-09! :)

и

Зам оя бло г

В началото като въобще се навих да започна блога си, мислех да е само за НИА и за бижутата ми. Но от малка обичам да си водя дневник, пиша като гламава каквото чувствам,за да не забравя. И в някой момент, като намеря дневниците си, прочитам ги и ми става едно мило.....за емоциите, за хората, за любовта...
И когато ми е било най-тежко (или поне така съм мислела) съм пишела в тези тетрадки. Сега,като ги чета, си мисля- Всичко наистина отминава! Тогава ми се е струвал края на света, а сега просто преминава една тръпка през мен като си ги спомням.

И ето, пиша, за да си напомням и да не забравям!
Buon giorno!
Реших го и започнах- да си припомням италианския с упражнения за първо ниво, за да запиша след някой месец- второ и да продължа. Италианският език ми е любим- не го уча от необходимост или задължение- просто за удоволствие. Толкова малко неща правя,защото ги обичам. И никой няма да ми отнеме това! И съм намислила живот и здраве, пролетта наградата за усърдието ми да бъде екскурзия до Италия- с Wizzair, на Couchsurfing, с раницата, с влаковете, не ми пука- искам да я посетя. Искам отвсякъде да чувам италиански, да попадна в рая, да пея там на еизка им и да се храня!

Попивам слънчевите лъчи на терасата си и си повтарям ня глас- lunedi, martedi.... (понеделник, вторник...) и числата. Не издържам, летя, докато изговарям едни от най- елементарните думи в един език- числата, месеците, дните. Но на мен ми се струват като най-благозвучните.

Ci vediamo presto!
Ciao!

Какво се казва ДА ТИ ПРЕКЪСНАТ ОРГАЗМА

Из дневника на мен:
Преди Пис: Само да отбележа фактът, че ми прекъснаха пътуването, както когато правя секс и ме прекъснат на половината път до оргазма, когато искаш още и още, но ти спрат кранчето, точно когато усещаш, че ще свършваш...

Ден 1
Започнахме пътуването!
Спасчо ни остави в началото, при лозите и оттам- пеша през хубавото и осеяно със сухи цветя поле. Мислех, че това пешoходене ще ми се стори гадно и тежко, но в момента,в който тръгнахме и пред нас изникна морето- единственото, за което мислех, беше сухия букет за Руска, песъчинките по краката ми, разливащите се вълни и многобройните черно-бяло-жълто-кафяво-червени камъчета по плажа. Разходката ни мина неусетно...
Обичам как на плажа няма никой сега, как хората са голи и свободни, как вятъра леко подухва студено и слънцето леко пече. Обичам как не знам колко е часът и не ми и пука! Обичам лещата на Танчето! Обичам всички малки камъчета по плажа...
"Яж, моли се и обичай!"

Ден 2
Отново на плажа и отново сама- любимото място в любимото ми време. Вчера прелетяхме и изненадахме Руска в Сл. бряг за 26-годишнината й на този свят- беше невероятно. Тя не го очакваше и затова се получи много добра изненада :)
Чета книгата, много много се доближава до мен...

Ден 3
Снощи вечерта мога да я нарека така за мен- De Phazz и манджата на Танчето :) М-м-м.... и хилядите- милиони звевди, които гледат към нас. Вкусно и ужасно вкусно.
Обичам как със стъпването ми на Карадере, единственото,за което ми се мисли е морето, храната и съобразяването ми със собствения ми природен часовник...
Не мога да повярвам как тази книга не е писана от мен- частта й за Италия направо я попивам като хлебче в картофената манджа на Таня :) Чета я на един дъх, но скоро и той ще приключи...и ще ми се прииска да замина далеч....

Снимки- скоро! :)

Рожден ден на 2

Не помня от кога не съм празнувала рожденния си ден точно на първи...
Този път не само че го направих, но беше и двоен!! Събрахме се хубави хора ,заредени с хубави емоции и хапнахме хубава (чудничкааааа!) торта, благодарение на Бояни.
Весело, весело, докато хората не си тръгнат и къщата остане тиха и празна...
Сега, като гледам многото букети, събрани на едно място и не ми е такова, чувствам все още,че е вчера и че сме имали празник.
Много е хубаво това да имаш рожден ден- вниманието, усмивките, прегръдките, наздравиците и пак усмивките....:)
И така, навърших 26 и започвам една нова година- тя започва добре, защото от утре.....няма да пия повече :) шегувам се! утре започва нещо ново.... :)

А това е котаракът в сянка....сега е на слънце, но по принцип се крие :)

П.П.: Благодарско на Таничка, която ми чаши и на Спасчо, който си спази обещанието и чистеше в 8:30 сутринта! :)