Листа forever

Като дойде есента и не мога да се спра да мисля за листа- сигурно, защото ги виждам навсякъде, по улиците, в парка, в двора.... Как да не ми хрумват бижута с листа.....:) Много обичам формата на листата, има чар и собствена симетрия. Обичам и топлите цветове и охрата... А най-много обичам да подритвам листа с ботуши по улицата.... :)

Enjoy @ www.niadesign.etsy.com

"A very long engagement" или "Най-дългият годеж"

Не си падам по френския език и френското кино по принцип. Вярвам в това,че човек е способен да обича всичко и всеки на този свят, стига да достигне до просветлението за него. Затова не казвам, че никога няма да гледам или говоря френски.
Но се намери нещо, което да натисне моето бутонче за френското кино- Одри Тоту. Бях гледала преди време "Амели Пулен", но както обикновено се случва- забравям детайлите с времето. Затова си го намерих преди 2 седмици и пак го гледах. Даже ми споменаха, че съм приличала по прическата на нея. И хайде- пак го гледах! Страхотен е! Отново!

Сетих се също, че имам един списък с филми, който все го обновявам и реших да гледам нещо и от там. Оказа се, че първият филм от списъка е с Одри! И ето го филма, който не е класически американски филм за любовта, а една история за изстрадалата любов, която не спира да живее...

Много ми хареса, но определено сега беше момента да го гледам. Има си точно време за всичко на този свят, нещата стават точно тогава, когато трябва и всичко е точно така, както трябва да бъде, всичко е наред....

"Другата част"

Тази песен на Галя от Каризма я чувах напоследък на доста места. Не я харесвам! По принцип не харесвам и Галя. Днес е един много мързелив ден вкъщи, времето навън е слънчево, но на мен ми се стои тук. И реших да готвя! И когато реших това, в главата ми изплува тази прословута песен на Галя, не ме остави на мира. Най-накрая я намерих и си я пуснах.... малко ми е лигава, но трудно ми излиза нещо от главата веднъж като влезе там...

За начало направих бисквитена торта с разтопен шоколад като глазура....

После реших, че ми се хапва баница със сирене и отидох до магазина да си купя газирана вода, хазяина се припичаше на слънце и ме викна да ме пита нещо- дали ям гъби. Че как да не ям! Най-вече халюциогенни :) Та ме закичи с манатарки или сърнели, не им помня имената,а и не разбирам! Каза ми как да си ги панирам, за първи път хапвах нещо различно от известните на пазара печурки :)

После едно следобедно виенско кафенце със сметана и канела и парче торта....

Ето я и баницата. Не е толкова добра като на Гената, но съм доволна от резултата!

И така завършва този кулинарен ден, по-скоро кулинарна неделя вкъщи! Сега се надявам да ми "инсталират" етажерките на стената, за да имам най-накрая чист и подреден хол :) И зелен! Ще разберете скоро защо!

Buon apetit!

раклаТА !

Преди няколко дни се зароди идеята в главата ми да направя малко промени в дома си. От доста време не съм майсторила нищо и сега исках да се излея като река пред пролетта.
Много ми се искаше ракла- ковчеже, като онези, които виждам всеки ден в Арт-а или пък в някое антикварно магазинче.
Заех се с разкрояването на плоскости, ходене до Практикер и след 5-6 часа работа върху дървото, ето го и резултатът:

Когато правя нещо с ръцете си, майсторя, ми е толкова хубаво....сега като седнах вече установих, че ме боли кръста и ръцете, но е приятна болка...сладка болка.... още повече като виждам и резултата си в хола :)
Към раклата има и две рафтчета в същата зеленикава тоналност, за да поберат част от книгите!
Лека нощ! :)

Извънземно посещение

Днес, докато чистех и проветрявах спалнята, през вратата на терасата се промъкна ето това малко създание. А-ха да влезне вътре и го затворих за момент под стъкления похлупак, за да го разгледам този гостенин. Аз го снимам, то ме гледа с едни крокодилски очи...Много сладко мъниче.... пуснах го накрая на терасата. Може пък отново да ме навести някой ден... :)

Ей така

Най-обичам да излезна някъде, да тръгна на среща ей-така и да видя хора, познати хора
...усмихнати хора
.... може би и непознати хора
....хора, които не се оплакват от живота
....хора, които искат да ти дадат малко от тяхното време и от тяхната любов
.....хора, които наистина се радват да те видят и да те прегърнат
....хора, които ме карат да се усмихвам, да съм доволна от живота си в Пловдив
..... хора, на които искам да дам много от времето си, защото го заслужават
..... хора, които ме вдъхновяват
..... хора, които вдъхновявам
......хора, които не бързат
.......хора, с които споделям вече 19 години от живота си
....хора, с които споделям 9 години от живота си.... няма значение колко време съм споделяла с тях
.....може да са 9 минути, 9 часа, 9 усмивки, 9 целувки, 9 погледа, 9 срещи......

Обичам ви, хора.....

Хайде на пързалката...

За пореден път, заповядайте на веселие и усмивки, музика и красоти!
Пък и НИА прави 1 година точно на този ден! :)