понеделник, 29 ноември 2010 г.

Открих видеото, което перфектно пасва на един по-стар пост:

<<Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....

После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.

А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......>>




четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Катедралата в Милано или как...


ми се прииска да се помоля...

Стоейки тук и наблюдавайки цяло Милано през тяхната кула си мисля- НИКОГА не съм си представяла нещо толкова величествено и грандиозно. Ама НИКОГА! Вървейки като пълен идиот- турист с карта в ръка по Corso dei Mercanti в посока към Дуомо-то, пред мен застава най-страшното нещо, направо очите ми се напълниха със сълзи от възхищение! Ах-нах в буквалния смисъл на думата, ченето ми се свлече надолу...и ах-нах!

Имам чувството, че са им трябвали милиони години, за да я построят, милиони ръце, милиони капки пот и много работа...

Нищо чудно,че е сред едни от най-високите катедрали -108м.

Всико е издялкано до последния детайл в камъка. Вътре е огромна, с много витражи, цветни и красиви, с много статуи и картини. От цялата огромност ми се завъртя свят. Дори ми се прииска да седна на една от пейките за посетители, да сключа ръце една в друга и да се помоля...не знам на кого и за какво, но да се помоля... Имам чувството, че тук молитвите ми ще бъдат сякаш чути, толкова е вълшебно и заредено с енергия.

Изкачвам се по стълбите до площадката, от която се вижда целия град и потъвам в него... Не мога да го опиша, затова вдишвам и издишвам...целата тази история и епоха.


А слънцето грее в гърба ми и си мисля за моя си Пловдив. И тук е вкъщи, но сърцето ми е там!

петък, 19 ноември 2010 г.

"Стъпки в пясъка"


Снощи беше премиерата в Пловдив на КИНОМАНИЯ 2010 на този филм- единственото, което мога да кажа за него е -Искаше ми се да заплача в залата, но понеже имаше хора, не успях, едвам сдържах сълзите си след като светнаха светлините.
Страхотна история, преразказана в една спирала от смях, сълзи, любов и много тъга по родната земя. В един момент се смееш, след това изведнъж се разплакваш, после пък тъга (особено в момента, когато Слави запя българския химн пред телевизора!), смях, сълзи и т.н.

Това определено е най-добрият български филм, кохто гледах тази година! Много, много хубав. В средата на януари е премиерата официалната в Пловдив по кината, така че ГЛЕДАЙТЕ ГО!

  • Заслужава си парите,
  • заслужава си времето, което ще му отделите,
  • заслужава си сълзите,
  • заслужава си вълнението, което ще изпитате....

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.



неделя, 14 ноември 2010 г.

De battre mon coeur s'est arrêté ("Ударът, който сърцето ми пропусна")


Завършвам седмицата с поредния филм на Одиар- Десплат.
Интересно беше, че Одиар отново включва любов между двама души, които имат езикови различия.
В предишния филм Sur mes lèvres ("Чети по устните ми") бариера между главните герои имаше в това, че момичето беше глухо , а сега - той се влюбва в японка/китайка, която не говори френски. Въпреки това цялата драма около любовта е предадена съвсем леко и ненатрапчиво, наблегнал е на музиката, пианото и ритъма. Самият филм си има свой собствен музикален размер, в който върви и се развива действието... Сякаш Одиар създава собствена фуга със забързвания, успокоения и отново въвличащ героите в темпото на музиката...

Много приятно ми стана, слушайки пианото и си спомних преди години как и аз обожавах да свиря.......

неделя, 7 ноември 2010 г.

Една от най-хубавите ми недели


Най-добре е когато неделята е такава- сутрин- кафе с приятрели, после разходка с други приятели, само обикалях и се срещах с усмивки по улиците... Купих си от чичо Сашо 4 плочи, за които съм много щастлива- Jazz компилации от всякакъв вид :)

Вечерта по традиция завърши макар и в намален състав в Бойково- с пилешка пържола, салати, патладжани, червено вино и лафове и смях :) На връщане нон-стоп в колата пеене и смеене :) Хубаво, хубаво е да можеш да викаш в гората... И накрая малко успокоение с chill-out в MOJITO, където отново изпих едно канелено мохито с много страст :)

И така, запътвам се към леглото, защото съм страшно уморена от емоции и от хубавинки днес.... Дано всяка неделя е толкова истинска и щастлива....
Пожелавам си го!

събота, 6 ноември 2010 г.

Sur mes lèvres ("Чети по устните ми")

Нека започна с музиката към филма. Убийствена!

Тази взривоопасна комбинация
Alexandre Desplat- Jacques Audiard е подобна на тази Джони Деп- Тим Бъртън. Уцелват се в десятката като усещане и създават било то музика или актьорство заедно, което ме кара да изтръпвам...Обичам да изтръпвам.... да ми настъхнат косъмчетата по ръцете...

Филмът разказва за една любовна история, която се случва между една офис служителка (абсолютно невзрачна и анти-секси жена на пръв поглед, която е почти глуха и чете по устните) и екс-затворник. Двамата се вплитат в една опасна и убийствена игра, свързана с пари, пистолети и кръв.
Харесва ми подходът на
Jacques Audiard да покаже някакви части от случващото се в кадъра, като осветява само някаква част- и то не важната!


Не знам да ли съм го споменавала, но когато гледам чуждоезични филми- като този френски, хубавото е, че трябва постоянно да съм в монитора и да гледам, защото иначе няма да разбера какво се е случило и така не изпускам нищо от филма :)


сряда, 3 ноември 2010 г.

Сладки охлювчета

С риск да "ядосам" Танчето, ще публикувам поредното вкусно нещо в живота ми. Като стане студено и се сещам за курабийки, топличко и чай. И ме обхваща желанието за готвене и мацане в кухнята. Този път слушах Norah Jones и ми се присъни едно такова коледно настроение, ухаещо на канела, джинджифил и шоколад :) И да мирише на дим от комините! Това ми е достатъчно, за да се почувствам у дома и топло! :)

така изглеждат суровички охлючетата

А така- готови за консумация :)


понеделник, 1 ноември 2010 г.

O sole mio

....Che bella cosa na jurnata 'e sole,
n'aria serena doppo na tempesta!

От вчера се каня да си сготвя спагети и днес като се прибрах от работа, бях в ужасно добро настроение за готвене, много ми се искаше да се насладя на правенето на нещо вкусно и после да се насладя на самото нещо! Затова, както правят италианците, пуснах си музика- Павароти, и се оказа, че готвенето на фона на музика наистина придава една друго усещане за храната, правиш я, докато се забавляваш и пееш... така става по-вкусна и по-истинска... Пък и когато пея, се освобождавам от ненужните чувства и мисли, става ми леко и още по-вкусно.

И така, спагетите, които днес сътворих по време на "O sole mio", звучат така- рачешки рулца,топено сирене,сметана, пармезан,босилек,зехтин и всичко това комбинирано с мед! Моя си творба :)

Ла-ла-ла-лаааа-лаааааа...