"Стъпки в пясъка"

Снощи беше премиерата в Пловдив на КИНОМАНИЯ 2010 на този филм- единственото, което мога да кажа за него е -Искаше ми се да заплача в залата, но понеже имаше хора, не успях, едвам сдържах сълзите си след като светнаха светлините.
Страхотна история, преразказана в една спирала от смях, сълзи, любов и много тъга по родната земя. В един момент се смееш, след това изведнъж се разплакваш, после пък тъга (особено в момента, когато Слави запя българския химн пред телевизора!), смях, сълзи и т.н.

Това определено е най-добрият български филм, кохто гледах тази година! Много, много хубав. В средата на януари е премиерата официалната в Пловдив по кината, така че ГЛЕДАЙТЕ ГО!

• Заслужава си парите,
• заслужава си времето, което ще му отделите,
• заслужава си сълзите,
• заслужава си вълнението, което ще изпитате....

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.