четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Катедралата в Милано или как...


ми се прииска да се помоля...

Стоейки тук и наблюдавайки цяло Милано през тяхната кула си мисля- НИКОГА не съм си представяла нещо толкова величествено и грандиозно. Ама НИКОГА! Вървейки като пълен идиот- турист с карта в ръка по Corso dei Mercanti в посока към Дуомо-то, пред мен застава най-страшното нещо, направо очите ми се напълниха със сълзи от възхищение! Ах-нах в буквалния смисъл на думата, ченето ми се свлече надолу...и ах-нах!

Имам чувството, че са им трябвали милиони години, за да я построят, милиони ръце, милиони капки пот и много работа...

Нищо чудно,че е сред едни от най-високите катедрали -108м.

Всико е издялкано до последния детайл в камъка. Вътре е огромна, с много витражи, цветни и красиви, с много статуи и картини. От цялата огромност ми се завъртя свят. Дори ми се прииска да седна на една от пейките за посетители, да сключа ръце една в друга и да се помоля...не знам на кого и за какво, но да се помоля... Имам чувството, че тук молитвите ми ще бъдат сякаш чути, толкова е вълшебно и заредено с енергия.

Изкачвам се по стълбите до площадката, от която се вижда целия град и потъвам в него... Не мога да го опиша, затова вдишвам и издишвам...целата тази история и епоха.


А слънцето грее в гърба ми и си мисля за моя си Пловдив. И тук е вкъщи, но сърцето ми е там!

5 коментара:

  1. Днес не беше студена, заваля и камъка, от който е направена беше в по-топли цветове...

    ОтговорИзтриване
  2. м, не знам, на мен това ми беше основното впечатление, като изключим разбира се това, което очите ми виждаха (внушителна е, дам). влизайки там усетих студенината на камъка да ме обгръща. студенина, която ме караше да се "затворя" съвсем естествено. затова ми е малко трудно да си представя разтваряне, каквото е молитвата за мен, на подобно място и сред толкова много различни хора/туристи :)
    радвам се, че ти си я усетила така и е била за теб това :)

    ОтговорИзтриване