вторник, 26 юли 2011 г.

Каньона на водопадите

Тази дестинация се оказа много приятна за разходки с леки изкачвания и много вода, зеленина и мъх :)
Посоката е Смолян, крайния квартал , който се казва Средок. Има стара сграда за ремонт на автомобили и точно след това в дясно е табелата за Каньона. И оттам по пътеката, докато не стигнете една голяма табела, която указва какво да правите, ако видите мечка!!! и една друга,уж карта, която за мен беше малко неразбираема. След това се започват много мостчета, водопади и красиви гледки :)
След като стигнахме върха, гледката беше невероятна, все едно стоиш над земята и можеш да видиш всичко...После видяхме табела за Смолян и решихме, че тя ще ни отведе до града и затова се върнахме по стария път. А е трябвало да продължим. Е, явно остава малко изненада и за следващото ни посещение там.







Това е дървото Слонска глава :)

П.П.: И внимавайте за голите охлюви, защото са много лепкави, ако ги пипнете:)

сряда, 20 юли 2011 г.

теорията за случайностите


Имам една поредица, много любими книги, които от време на време обичам да си препрочитам- "Селестинското пророчество" и т.н. Тъкмо я започнах снощи с това, че случайности няма, а всичко ни се случва с някаква цел и днес ми се случва Случката :)
Когато пътувахме до Милано, имаше един италианец, много симпатичен нисък чичко с бяла брада, който ми направи впечатление, защото изглеждаше много миловиден и общителен. На връщане пак пътувахме с него.
И днес, пред един магазин го засичам. Аз се загледах в него, имаше много характерна физиономия, и той- ме гледа, и аз-гледам и накрая го поздравих. Казах му от къде го познавам и се разговорихме. Много мил човек на пръв прочит. И имаше поука от срещата ни, каза ми някои трикове за резервиране на по-евтини билети с нискотарифните компании, защото той работел в Милано и пътува всяка седмица :)

И ако това не е случайност.....

неделя, 17 юли 2011 г.

у-ик-енд

Въпреки че Слънчев бряг никога не ми е било любимо място, отидох за един уикенд заради Руска, която работи там.
Първата вечер изенадата ми беше мексиканска кухня. Както ми е тръгнало да тествам всякакви вкусотии този месец, не знам как ли ще завърши... Хапнахме много добре, леко лютичко беше. За десерт пробвахме чирос, нещо като нашите толумбички, пържени и поръсени с канела и пудра захар. Ммммм...вкусотийка :)



Вечерта се качихме на виенско колело, от където можехме да видим целия слънчев бряг, а Руска се беше хванала яко за стълба по средата и не го пускаше. Беше почти пълнолуние и Луната се отразяваше в морето.




Хапнахме и сладолед на топчета, като стиропорени, само че сладоледени с вкус на пъпеш и шоколад. Много готини, все едно хрускаш замразени топчета!
На следващия ден ме очакваше много спане и почивка, след като посетих басейна на хотела. В следобеда посетих Несебър, където беше пълно с туристи.



И както обикалях, си намерих 10 евро на банкноти :) Вечерта отидохме до Бургас, разгледахме обновените му улици, много приятно прохладно беше. А това по-долу е мъжът ми :)



Видяхме Тракийското златно съкровище, много беше красиво, детайлно и фино. Прекрасни неща сме правили едно време, много големи майстори! След това малко вкусно хапване и послед клубче, на което се разцепихме от танци на плажа. И се прибрахме в ранни зори в хотела ни.


И в последния ден се запътваме към Иракли, за да се съблечем и попечем без предразсъдъци :) И да ядем цаца,маца, бира, мира.... А там пристигаме- и ми се струва толкова комерсиално, че му се е загубил чарът. И ми липсва за пореден път Карадере и чистата вода...и безшумието...
Прибирам се в 05:30 и заспивам веднагически от густичко.

сряда, 13 юли 2011 г.

Милано с...... Ryanair


Все като се налага да пиша за Милано и все не мога... иска ми сe да си остане някак си интимно, мое си, но все пак искам да запаметя всичките неща, които съм изпитала, видяла и вкусила!
Като за начало тръгването ни беше от летище Пловдив, което за първи път посетих в живота си. Малко, сладко и чистичко. За сметка на това ти проверяват багажа от-до :) Самолетът беше като Уизеър, само че бял :) Стюардесите- италианки, а полетът- кратък. Когато кацнахме на Бергамо, пилотът пусна звук като от Супер Марио- та-ра-та-та-та-таааа и всички изръкопляскаха.

Джорджо и Пам ни чакаха на Чентрале-то, всичко си беше както преди. Хапнахме малко спагети и излезнохме навън. А там ни очакваше.....wait for it.... Il Duomo :) И после истински италиански сладолед, направен от истински настърган пъпеш, без оцветители, овкусители и гадости. Невероятно блаженство за душата ми.
Вечерта за първи път опитах суши- обожавам суши!!! За 15 евро пихме коктейл и ядохме толкова, колкото можеше да побере душата ми (Джорджо каза,че тази храна не е за корема, зашото не е за насищане, а е за душата!). След това биричка по пътя до вкъщи и заспиване на секундата, щом помирисах леглото.

В неделя беше айляшки ден- цял ден в парка, разходка, бира, пиадини, кучето Нина, която постоянно идваше да ни души, китари, музика, Radiohead, Bebel Gilberto... прекрасно. И вечерта- разходка по покрива на Дуомото!


За сметка на лежерния уикенд, понеделникът ни беше нон-стоп обикаляне и сладолед :) Посетихме двореца Сфорцеско, който беше пълен с паркчета, вода, патици, туристи и сянка. Поспахме малко, за да изчакаме да мине жегата и после пак по улиците на Милано. Вечерта опитахме оригиналната италианска неаполитанска пица- маргарита. Беше уникално добра. И вечерта тичахме, за да си съберем багажа, тичахме после до метрото и после до Чентралето, за да хванем автобуса за летището. Бяхме там в 00:30,а полетът ни беше чак в 7:00. Но понеже не ни беше удобен транспорта, трябваше да останем на летището. То всъщност въобще не бяхме първите. Всички бяха заели стратегически позиции в кьошетата за спане и по седалките. И ние разпънахме кърпите (ето сега разбирам,че Пътеводителят на галактическия стопаджия е много прав!!!) и налягахме по земята. Беше много забавно. Ванката го нарече gypsy style! А Пам- пънко-нема-умре!

В крайна сметка доживяхме да започнат да мият пода и да ни раздигат като клошари от парка. В самолета позната история- стюардесите-усмихнати и руси, а нашето летище- пусто като след ядрен взрив, само нашият самолет каца. Все едно е държавното летище и самолетът на Бойко пристига. То всъщност на нашето летище имаше само два полета на Раян еър. Е как да не не ни постелят червен килим и да ни дадат пита с мед и сол :)

А сега пропуските ми в разказа:

Пам ми подари Няню, плюшената играчка, която има два ципа: на устата, от която се показва плюшеният му мозък и на корема му, от който пък изкачат плюшените му органи. Ще сложа и снимков материал на това създание ненагледно.
Пам беше научила Джорджо на животоспасяващата реплика на български- две кепабчета и една шопска салата :)

Скоро...пак :)




















сряда, 6 юли 2011 г.

котИнца

Тъкмо се размрънках, че имах нашествие от една котка, която чупеше саксии, ядеше ми палачинките и ми ровеше в боклука и тази сутрин се събудих от котешко мяукане в дрешника ми. Отворих вратата и какво да видя- едно малко новородено на земята. Паникан уаяскър отвсякъде :) Изкарах го навън и майаката си го прибра.
Поспах още малко и сутринта ставам за работа да се обличам, отварям шкафа и .... още 4 котенца ме чакаха между дрехите ми в скрина. Малки, мяукащи и сладки. Не можах да повярвам как може котка да се навре там, пък и с 4 котенца.... Извънземна работа! Направо си бяха като пришълци, незнайно как се озовали в скрина :)
Прибрах ги в една кутия и хазяина каза да ги оставя отвън на терасата под навеса, да си ги намери майката. И после едно по едно си ги хвана за шията и ги замъкна някъде другаде...може би в шкафа на някой друг щастливец :)
Надявам се днес като отворя другия шкаф, да не намеря кученца :))))