сряда, 13 юли 2011 г.

Милано с...... Ryanair


Все като се налага да пиша за Милано и все не мога... иска ми сe да си остане някак си интимно, мое си, но все пак искам да запаметя всичките неща, които съм изпитала, видяла и вкусила!
Като за начало тръгването ни беше от летище Пловдив, което за първи път посетих в живота си. Малко, сладко и чистичко. За сметка на това ти проверяват багажа от-до :) Самолетът беше като Уизеър, само че бял :) Стюардесите- италианки, а полетът- кратък. Когато кацнахме на Бергамо, пилотът пусна звук като от Супер Марио- та-ра-та-та-та-таааа и всички изръкопляскаха.

Джорджо и Пам ни чакаха на Чентрале-то, всичко си беше както преди. Хапнахме малко спагети и излезнохме навън. А там ни очакваше.....wait for it.... Il Duomo :) И после истински италиански сладолед, направен от истински настърган пъпеш, без оцветители, овкусители и гадости. Невероятно блаженство за душата ми.
Вечерта за първи път опитах суши- обожавам суши!!! За 15 евро пихме коктейл и ядохме толкова, колкото можеше да побере душата ми (Джорджо каза,че тази храна не е за корема, зашото не е за насищане, а е за душата!). След това биричка по пътя до вкъщи и заспиване на секундата, щом помирисах леглото.

В неделя беше айляшки ден- цял ден в парка, разходка, бира, пиадини, кучето Нина, която постоянно идваше да ни души, китари, музика, Radiohead, Bebel Gilberto... прекрасно. И вечерта- разходка по покрива на Дуомото!


За сметка на лежерния уикенд, понеделникът ни беше нон-стоп обикаляне и сладолед :) Посетихме двореца Сфорцеско, който беше пълен с паркчета, вода, патици, туристи и сянка. Поспахме малко, за да изчакаме да мине жегата и после пак по улиците на Милано. Вечерта опитахме оригиналната италианска неаполитанска пица- маргарита. Беше уникално добра. И вечерта тичахме, за да си съберем багажа, тичахме после до метрото и после до Чентралето, за да хванем автобуса за летището. Бяхме там в 00:30,а полетът ни беше чак в 7:00. Но понеже не ни беше удобен транспорта, трябваше да останем на летището. То всъщност въобще не бяхме първите. Всички бяха заели стратегически позиции в кьошетата за спане и по седалките. И ние разпънахме кърпите (ето сега разбирам,че Пътеводителят на галактическия стопаджия е много прав!!!) и налягахме по земята. Беше много забавно. Ванката го нарече gypsy style! А Пам- пънко-нема-умре!

В крайна сметка доживяхме да започнат да мият пода и да ни раздигат като клошари от парка. В самолета позната история- стюардесите-усмихнати и руси, а нашето летище- пусто като след ядрен взрив, само нашият самолет каца. Все едно е държавното летище и самолетът на Бойко пристига. То всъщност на нашето летище имаше само два полета на Раян еър. Е как да не не ни постелят червен килим и да ни дадат пита с мед и сол :)

А сега пропуските ми в разказа:

Пам ми подари Няню, плюшената играчка, която има два ципа: на устата, от която се показва плюшеният му мозък и на корема му, от който пък изкачат плюшените му органи. Ще сложа и снимков материал на това създание ненагледно.
Пам беше научила Джорджо на животоспасяващата реплика на български- две кепабчета и една шопска салата :)

Скоро...пак :)




















1 коментар:

  1. Браво Ванюша, много хубаво си го разказала и показала! :)
    Влезе ти под кожата този град и това си е! ;)

    ОтговорИзтриване