петък, 20 декември 2013 г.

Весела Коледа!

Тази Коледа спечелих фотосесия и ето резултатът! Фотограф: Калина Серафимова










четвъртък, 14 ноември 2013 г.

#оставка

Понеже от няколко дни не се случва да включа телевизора на новините вечер,а пък и през деня не ми остава време да го направя, днес научих за кървавото развитие на студентските протести. Покрусена съм! В същото време гледам малкото ми момче как спи и си мисля,че не искам сина ми да емигрира, не искам да живее със заплата от 600лв, с които да се чуди какво по напред да плати, не искам да живее в държава, където да протестираш се наказва!

 Иска ми се да заличат цялото правителство, иска ми се да ме управляват хора, които са млади, да имат сърце и виждане как да запазят младите умове тук и сега. Иска ми се да избухне всичко, да изчезне, за да може да се сътвори наново. На всички ни е писнало от онези с черните джипове, които паркират на местата за инвалиди; от онези, които бият, продават дрога и съсипват държавата ни! 


неделя, 10 ноември 2013 г.

Мартинката на три месеца

Минаха си неусетно тези месеци, изпълнени с плач, усмивки и много разходки!
Мислех си как жените винаги казват,че раждането на детето им е най-щастливият момент от живота. Аз не мисля,че точно в онзи момент съм осъзнавала това и въобще не съм била най-щастливият човек на света, имайки предвид,че видях бебчо за някакви милисекунди и след операцията си беше доста дискомфортно.
По-скоро бих казала,че най-щастливият момент(което беше преди няколко седмици) е когато Марти ме погледна, усмихна се и за пръв път осъзна "Я,ето я мама!". Този поглед е моментът, в който наистина се почувствах мама,защото имаше обратна връзка, той осъзна коя съм и защо съм тук- за да го храня,пазя, гушкам и закрилям! И засега тази усмивка я виждам всеки ден и съм щастлива! Сиурно докато не стане тийнейджър,когато ще ме мрази и ще е бунтар :))))))

Този месец Марти ходи на разходки до Чудните мостове и Старосел и вече се научи да писка, че има ръце и колко са интересни те, както и колко са вкусни :))




сряда, 30 октомври 2013 г.

Марти на първа планинска разходка

Макар че е само на два месеца и половина, решихме да се възползваме от прекрасното време навън и да заведем Марти на разходка из гората :) Тъй като таткото не беше ходил на Чудните мостове, избрахме тази дестинация. Само че бях забравила колко е каменисто и колко изкачване има...но на Марти му хареса шорткъта през гората и пресечената местност :) На мама не чак толкова....Марти вече си тежи стабилно и носенето дори и с кенгуру е изпитание за кръста и гърба. 

Но хубавото беше,че попихме от октомврийското циганско лято, пекохме се на поляната и хапнахме домашни сандвичи и пържени картофки с бира. А на връщане- уникалните мекици във вагона! И естествено децата- Марти и чичо Митко- заспаха веднага :)






петък, 11 октомври 2013 г.

Поколение

                                                          мама с Ваня/ мама с Марти

Втора месечинка на Марти

Вторият месец се изразява в това,че вече Марти си има собствен режим, който аз усещам и разборам. Храни се на интервали,които той си харесва, спи, когато иска,но се храни и нощно време. Оставя на мама и тати по някой друг час да поспят...
Но вече съм доста по-спокойна в нещата, които правя с него, в храненето, в къпането. Марти се заглежда все повече в нашите лица и се усмихва винаги, когато ни види! Смее се насън с глас!

неделя, 8 септември 2013 г.

Първа месечинка на Марти или как животът ми се обърна на 360 градуса :)

Никой никога не ти казва какъв кошмар са първите две седмици след раждането- мисля,че всички нарочно го крият,за да не те откажат да раждаш :)
Първата седмица в болницата беше голям шок- влизаш с корем и после го няма,а в ръцете си държиш едно извънземно, което не знаеш какво иска, какво да го правиш... А след прибирането вкъщи следват безброй часове, в които не знаеш ден ли е ,нощ ли е, ял ли си, спал ли си, въобще човек ли си...
Първият път, когато отново се почувствах човек, беше когато си взех душ след свалянето на конците. Беше божествено! А снощи спях по корем за първи път от 8 месеца...
А за кърменето през тези първи дни ще кажа само,че такава болка изпитвах от наранените си зърна,че няколко пъти исках да се откажа... 

Но след това свикваш ,че няма да спиш повече по 8 часа, че денят ти започва в 5- 5:30 с рев, че вече не си господар на живота и времето си...има някой, който е по-важен и това прави всичко останало-като дали си с изгладени дрехи, с грим или дали полата ти се съчетава с блузата- толкова нищожно..

А парфюмът ми вече е бебешко повръщано...и не ми прави впечатление..защото в края на деня (когато и да е това), всичко  придобива нов смисъл- смисълът Марти! Затова всички крият истината за първите, защото нямат значение- всичко минава и се забравя, но усмивката на малкия сутринта е най-хубавото нещо за начало на деня!

За този един месец с Марти започнахме да се опознаваме много добре и да се разбираме с един рев дето се вика :)

Честит първи месец на този свят, Марти! :)

сряда, 14 август 2013 г.

Мартин се роди!

Най-прекрасното нещо ми се случи на 08/08/2013г. в 8:26ч. сутринта- родих Мартин Зонев! Въпреки че всичко около цезаровото сечение ми беше много странно,защото за първи път в живота си постъпвах в болница, нямах идея какво да очаквам и какво ме очаква. Каквото и да беше, най-хубавото от всичко беше, когато малкият ни син проплака и ми го дадоха да го докосна дори за секунда, докато бях на операционната маса. Тогава гледах към  апарата за кръвното и пулса,който ти слагат,за да следят жизнените показатели,защото в тази посока извадиха Марти. И видях как пулсът ми се качи от 100 на 150 от вълнение и очите ми се напълниха със сълзи и сърцето- с уникално вълнение!

След операцията не ми го дадоха веднага, чак на следващия ден и оттогава беше с мен постоянно!Когато го взимаха за визитация, чувах рева му сред всичките други бебета. И знаех,че е той! Наистина познаваш как реве детето ти, въпреки че сте се виждали само за броени часове. Но всичко мина благополучно и сега вкъщи започва най-великото пътешествие в живота ни- да отгледаме малкия Марти!

Нека силата бъде с нас!











вторник, 30 юли 2013 г.

~За приятелите~


С риск да стана досадна и да се повторя, искам да споделя отново с вас този сайт, където който както иска може да помогне- не само с пари! 

http://arsofia.com/bg/37487/spisak-s-nay-nuzhnoto/


Не е сърцераздирателно да гледаш тези животи,заключени  в приют. Сърцераздирателно е да НЕ ги спасиш!
Кампанията на организацията, която много силно ме впечатли, беше "Приятелите не се купуват с пари!" и веднага се сещам как всичките кучета досега, които сме имали в семейството, са били купени. Не съм си мислила за куче от приют. Просто времената не бяха такива тогава, преди десетина години!
Сега- не мисля,че ще купя куче на детето си, именно поради тази причина, че трябва да се научи да има приятел, без да го купува,подкупва и какво лине. И не говоря само за животните! Така е и при хората!
В приютите са изоставяни много кучета- някои красиви, някои не чак толкова...но има и породисти, има и мелези (като повечето)! Животните там не са втора ръка! Животните там са много животи! И можеш да спасиш един от тях!

Изборът вече е твой и много труден! Защото всички те искат да бъдат отгледани в Дом и в Семейство! И ще се борят да те спечелят! Просто отвори сърцето си за тях!

Някой ден и аз ще го направя! И се надявам да не бъде само веднъж! Защото няма нищо по-хубаво от това детето да изживее детството си с един верен приятел, вечно до него, тичайки по поляни! А не само чатейки пред компютъра!

неделя, 7 юли 2013 г.

Честит рожден ден, мамо!


Днес, 7 юли 2013г. мама има юбилей! Няма да казвам колко закръгля, ще кажа само,че за мен е все още млада и пред нея предстоят още много хубави момента да изживява в живота! Особено един, който е скоро и тя се споменава думата "баба" :)

Искам само да споделя, че това е човекът, който най-много ме е подкрепял винаги, на когото разчитам и на когото вярвам безрезервно! Тя е всичко! Тя е мама! :) Обичам те,мамо! Бъди жива и здрава и все така всеотдайна,защото ти даде целия си живот за мен, за да стана един добър човек и се надявам да съм толкова добра майка като теб съвсем скоро!



петък, 14 юни 2013 г.

Станах г-жа Зонева

 Емоцията си беше силна! Още от предишния ден,когато си гладех роклята, ме обзе вълнение и не можах да спя цяла нощ! Макар че нашата сватба беше съкратена до подписване в гражданското и леко празненство с роднините и по-късно с приятелите, адреналинът си беше на макс!

Всичко мина много бързо с казването на Да!, разчупване на питата и настъпване по крака! Бих казала,че питата си я разделихме по равно,но от на Иван парчето се отчупи едно малко (сигурно за бебока). После букети, целувки, бонбони и снимки! Ицето се оказа най-добрия избор, който направих за фотограф-приятел. Снимките станаха уникални! Снимки тук

Наистина всичко се случи бързо, хапнахме, пийнахме...със задължителния тост на кума и сърцераздирателния мой тост от името на двама ни! Вечерта в най-проливния дъжд, се запътихме към Конюшните, където ни очакваха приятели. И там продължихме купона, но бременните трябва да си лягат преди 1ч.,защото иначе ще станат на тикви :)

На следващия ден кумовете ни изненадаха с уикенд в с.Косов. Дойдоха да ни вземат от вкъщи с кола,цялата изрисувана на сърца, JUST MARRIED, BOTEV/SLAYER и тенекиени кутии, чиито съдържание Бари е изял :) Прекарахме уикенда в стара реиновирана къща, със сок от бъз, пържени филии и нощни серенади на китара! Разкош....

Имаме си вече сервиз за хранене и диско топка за тоалетната (Иван там ще я слага)! И много цветя.... толкова е прекрасно! Благодарим на всички!




вторник, 7 май 2013 г.

Моите почивни дни

Тази година въпреки по-особеното ми здравословно състояние (да, бременна съм! :)), решихме да заложим на сигурното хубаво море и отидохме за пореден път в Гърция. Този път на Ситония, Халкидики. Едно малко пиленце ни сподели за един къмпинг, който се оказа много приятен- Thalatta camp. Препоръчвам го за хора, които не се страхуват от мравки и малки паячета :) 

Наехме къщурка, която се оказа малко тесничка за нас петимата,но затова пък имаше голяма веранда, на която да стоим и айлякуваме ;) Имаше и басейн, море, плаж, ресторантчета, магазин с прясно изпечен хляб и кроасани, сладолед, детски площадки и купо други щуротии. Още не се беше разработил с пълна сила, но според мен юни месец би било още по-прекрасно. Заспиваш и се  събуждаш от хилядите птички, които прелитат около къщичката и чуруликат,за да им дадеш някоя трохичка. Обиколихме и околностите, които са много малко селца, още спинкащи преди сезона. Хапнахме, разбира се, октопод и калмари и дзадзики. Пихме и гръцка бира. 

Жалкото беше,че пътят дотам в БГ е все още в ремонт и пътуването се оказа предизвикателство- 9 часа! Но иначе гърците като че ли се стараят все повече да ни зарибяват по тяхното море,защото сайта на къмпинга е на български, имаше момче на рецепцията, което говореше български, менюта на български... Добре си беше :)










събота, 16 март 2013 г.

Сбогом, жабке!


Винаги ми е било интересно как човек се привързва към нещо живо- цвете, насекомо( спомням си като дете как слагах в кибритена кутийка бръмбари, паяци и др.) или друго животно!


Нашата жабка беше млада! И днес се поду цялата и след известно време се спомина! Някой може да ми се смее,че съм тъжила за нея, но Жабик беше важна част от нашето семейство. Сутрин минавайки покрай палудариума, винаги поглеждах към нейното листо, където обичаше да стои и да дебне за храна. И тя понякога се обръщаше към мен, сякаш да каже :"Ехоо, тук съм и аз те виждам!"
Някак си бяхме свикнали минавайки в кухнята, все да поглеждаме към нея. Друго си е като има животинче у дома. Храниш го, грижиш се за него... 
 
И така, в нашата къща и сърца винаги ще има едно празно листо...където Жабик стоеше и наблюдаваше света! Почивай в жабешки мир!

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Предай нататък / Pay It Forward

Как ми се искаше нещо такова да ми се случи... и намерих мястото! От блога на Елиа се включих и мисля,че идеята е прекрасна! Сега очаквам подарък, който не знам какъв е,но  знам,че е направен ръчно с любов и тръпна!

Идеята е много проста- първите петима, които коментират този пост в блога ми в рамките на 2013-та , се включват и ще получат от мен подарък от мен. След това те трябва да пуснат пост в своя блог и на първите петима да изпратят ръчно изработени неща от тях пак в 2013-та година. Аз даже в рамките на една седмица ще го направя :)

След като коментирате моя пост, изпратете име, телефон и адрс или офис на ЕКОНТ, който ви е удобен, на моя имейл- vani4ka_andreeva@abv.bg

Усмив

петък, 11 януари 2013 г.

Моят хубавец

Грабнах момента- нали така казват мъдрите  хора :) Не че е било неочаквано или изведнъж, ние си знаехме,че сме се "взели" така да се каже. Знаехме,че едва ли ще намерим някой друг, който да ни търпи, обгрижва и обича с цялото си сърце.

Аз избрах пръстена, защото не обичам традиционните. Такава съм си, исках нещо семпло и без "кървави"диаманти. Но все пак той клекна на колянце :)

И така, съм сгодена!

Не че се чувствам различно, даже като че ли когато Боби предложи на Ивета, бях много по-развълнувана и ревях. А сега не беше чак толкова емоционално. Имаше си тръпката,но и с пръстен и без пръстен пак сме си НИЕ. заЕдно! :)

И все пак да уточна, че моят красавец е на по-долната снимка :)))



неделя, 6 януари 2013 г.

Сокоизтисквачката ми, любима!

Искаше ми се отдавна да се сдобия с такова чудо на техниката- не само заради соковете от моркови, но и за тези от ябълка. Много рядко ям ябълки, но на сок ги обичам.
И така за Коледа се сдобихме с това:



Ще споделя мнение за нея- тя е прекрасна!!! Много лесно се приготвя всичко, а измиването е за 5 минути на водна струя. МОже и в миялната, но според мен няма смисъл. А иначе ябълките се слагат цели и тя ги прави на стърготини. Изцежда ги до край. Има и опция за отделяне на пяната, която се получава. Мен лично не ме кефи пяната, но пък винаги можеш да си я хапнеш :)
Доволна съм много! И я препоръчвам засега! :)))

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Стартът на 2013-та

Не ми се пише... за да пиша,значи, че е минало, че е свършило, а не ми се иска...никак даже!
Стои ми се там, ту на топличко, ту на студено, с чаша чай в ръка. Гледката беше жестока. Хайде пак- БЕШЕ! Не искам пък в минало.
Място, където през прозореца на къщата се срещат три планини- Родопите, Пирин и Рила.
Разходки, музика, китари, Бари, фойерверки, скари-мари, Within Temptation, годежи, домати с моцарела...от всичко по малко :)

Ами това е! Честита 2013!