Никой никога не ти казва какъв кошмар са първите две седмици след раждането- мисля,че всички нарочно го крият,за да не те откажат да раждаш :)
Първата седмица в болницата беше голям шок- влизаш с корем и после го няма,а в ръцете си държиш едно извънземно, което не знаеш какво иска, какво да го правиш... А след прибирането вкъщи следват безброй часове, в които не знаеш ден ли е ,нощ ли е, ял ли си, спал ли си, въобще човек ли си...
Първият път, когато отново се почувствах човек, беше когато си взех душ след свалянето на конците. Беше божествено! А снощи спях по корем за първи път от 8 месеца...
А за кърменето през тези първи дни ще кажа само,че такава болка изпитвах от наранените си зърна,че няколко пъти исках да се откажа...
Но след това свикваш ,че няма да спиш повече по 8 часа, че денят ти започва в 5- 5:30 с рев, че вече не си господар на живота и времето си...има някой, който е по-важен и това прави всичко останало-като дали си с изгладени дрехи, с грим или дали полата ти се съчетава с блузата- толкова нищожно..
А парфюмът ми вече е бебешко повръщано...и не ми прави впечатление..защото в края на деня (когато и да е това), всичко придобива нов смисъл- смисълът Марти! Затова всички крият истината за първите, защото нямат значение- всичко минава и се забравя, но усмивката на малкия сутринта е най-хубавото нещо за начало на деня!
За този един месец с Марти започнахме да се опознаваме много добре и да се разбираме с един рев дето се вика :)
Честит първи месец на този свят, Марти! :)
Ваничка, много готино написано. Добре дошла в клуба! Ще откриеш още много неща, които никой не ти казва, а също и ще разбереш защо.
ОтговорИзтриванеАз лично бях много възмутена, защо никой не ме беше предупредил колко боли раждането, но пък истината е, че както казват всички, забравя се и ...не е най-важното :)
Ваничка, много е хубво и истинко написаното, описва компликациите на роителството и пълното желние да им се посветиш. Повече сън и здрава храна за всички вас, а Марти голям да порасне.
ОтговорИзтриване