петък, 21 февруари 2014 г.

Съботна планинска разходка

Марти вече преполовина годинката от своя живот на Земята и вече яде пюрета и каши с охота! Смее се на всеки и много обича да го гледат и обръщат внимание! 
Разходката до Копривките не се отличаваше с нищо "особено"- чист въздух и мирис на гора... Той и затова е толкова щастлив! Обещахме му да се върнем на планински преход пролетта, като  стане едно хубаво топло...
Има
два долни зъба, усмихва се с езика изплезен напред :) Обича да тропка с краченца и да играе ръченичка, а Дарт Вейдър ни беше на гости за малко,но нямахме лимонада и си тръгна. Пък и въздух не му достигаше на завалията!






четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Шести месец ...почти

Вече шест месеца съм родител, млад родител. Това, което научих за родителството е,че  не можеш да отглеждаш децата си между другото, ей така, докато вършиш обичайните си дейности. Детето иска 100% от теб, иска всичко, цялото ти внимание и цялото ти същество,за да правиш това, което той иска- да играеш с него, да изследвате света, да му обясняваш, да го храниш...
Дори сега, когато пиша тези редове, Марти си играе на килимчето, видимо унесен в действията си,но от време на време поглежда дали съм тук,дали го гледам...Много е важно за детето да го гледаш, да наблюдаваш това,което прави.Затова и повечето деца казват:- Мамо, виж как ще...
Родителстворо ,колкото и банално да звучи, е най-трудоемката работа за жената, на която някога "ще я назначат"- спи по няколко часа(коликите, зъбите и всички останали неразположения, които тормозят мъника- като запушения нос при нас,което го кара да се буди през два часа) , бута колички( по небивали тротоари и калдъръми и паркирали на тротоарите коли) и носи бебето в кенгуру/слинг (дори,когато тежи 7-8кг), изкарва второ висше като педиатър (понеже докторите са толкова "отзивчиви" да обясняват и предписват), трето за гадателски способности особено във възрастта, в която не говорят,а само плачат... Общо взето мама е всичко! И най-накрая готви, чисти ,пере, глади и мие! :)
Марти вече се върти като пумпал по земята, пипа абсолютно всичко, което може да докопа и до дни ще избият първите зъбчета! И яде пюре от картофи :)
И тази сутрин, с изгрева на слънцето, той не пропуска да се ми се усмихне, да ме прегърне и да изисква вниманието ми, постоянно...ако не е вниманието ми, то трябва да му говоря, за да знае,че съм тук, до него.... завинаги!