Вече шест месеца съм родител, млад родител. Това, което научих за родителството е,че не можеш да отглеждаш децата си между другото, ей така, докато вършиш обичайните си дейности. Детето иска 100% от теб, иска всичко, цялото ти внимание и цялото ти същество,за да правиш това, което той иска- да играеш с него, да изследвате света, да му обясняваш, да го храниш...
Дори сега, когато пиша тези редове, Марти си играе на килимчето, видимо унесен в действията си,но от време на време поглежда дали съм тук,дали го гледам...Много е важно за детето да го гледаш, да наблюдаваш това,което прави.Затова и повечето деца казват:- Мамо, виж как ще...
Родителстворо ,колкото и банално да звучи, е най-трудоемката работа за жената, на която някога "ще я назначат"- спи по няколко часа(коликите, зъбите и всички останали неразположения, които тормозят мъника- като запушения нос при нас,което го кара да се буди през два часа) , бута колички( по небивали тротоари и калдъръми и паркирали на тротоарите коли) и носи бебето в кенгуру/слинг (дори,когато тежи 7-8кг), изкарва второ висше като педиатър (понеже докторите са толкова "отзивчиви" да обясняват и предписват), трето за гадателски способности особено във възрастта, в която не говорят,а само плачат... Общо взето мама е всичко! И най-накрая готви, чисти ,пере, глади и мие! :)
Марти вече се върти като пумпал по земята, пипа абсолютно всичко, което може да докопа и до дни ще избият първите зъбчета! И яде пюре от картофи :)
Ваничка, не знам дали ще те успокоя - и на 3 години няма особена разлика (като изключим съня) - Яна все така иска да се занимаваме с нея в 80% от времето. Или може би аз случих на изискващо внимание дете :) Но така пък децата растат будни, отворени към света и сигурни, че има кой да изследва света заедно с тях и да отговаря на безбройните им въпроси. С две думи, струва си усилията :)
ОтговорИзтриване