вторник, 29 ноември 2011 г.

интересно е как....

... понякога си мисля, че човешкото усърдие и амбиция постигат страхотни неща :)

Преди време видях един познат от София, с когото се запознахме в далечната 2004, когато бях студентка. Тогава танцувах салса и ходех в един клуб. Един път тръгвах натам и му казах, ако иска да дойде, ще ми бъде партньор за часа. Той се нави. В началото не беше в такт, въобще не се справяше добре. После пътищата ни се разделиха и не се бяхме виждали много време, години. Случайно (по-скоро не!) се видяхме на едно парти в тогавашния Social Live club. Той танцуваше салса адски добре. Развъртя ме малко и си поговорихме - бил се захванал след онзи първи път сериозно, много задобрял, ходел до Куба даже, предподаваше в София. Не можех да повярвам!!! Онова момче, което не можеше да ме завърти.... Страшно много се зарадвах, чак сълзи не ми потекоха от очите! И той тогава ми каза- "А помниш ли, че ти ме заведе на салса за първи път?"

Ето как хората успяват да сбъднат мечтите си!

неделя, 27 ноември 2011 г.

Ноемврийската ни среща


Поредицата от срещите ни с Ванката започна този месец- с концерта на Dub FX в София! За първи път на живо видях как човек може смо с устата си да прави музика от няколко инструмента. Концертът беше 5 часа с тенденция да продължи още, но не ми издържаха краката вече.

Подгряваше ги най-добрия биийбоксер за 2011- българинът SKILLER>




А след дългото чакане излезнаха и двамата сладури- стрийт музиканти. Ето така създава музиката си:



Беше уникално да присъствам на този концерт- единствено ми е тъжно,че нямаме такива стрийт пърформанси по нашите улици.
Снощи видях на центъра в този студ едно момче, което въртеше огнен пой. Зарадвах се,че и тук се случва нещо по улиците. Готино е младите да се изразяват на улицата- да танцуват, пеят или нещо друго!

събота, 12 ноември 2011 г.

"Кецове"


Едни го харесват, други- не! Както с всички неща на този свят!

На мен ми хареса! Има моето ДА! Не че самият филм е един от най-великите съвременни...ами просто така. Защото ме докосна и това е важното за мен. Върна ме в лятото, в безгрижието, в лудориите, в безвремието и мога да кажа, че нещата на любимото Кара дере се получават точно така, както е във филма- естествено, леко и голо.

Иска ми се и на мен цяло лято там...