събота, 26 февруари 2011 г.

Пластелина на връстените


Преди много, много години в една далечна част на нашето царство, се била събрала група хобити, които празнували рожденния ден на единия от тях- Ванодо :) На цялото пиршество присъствали най-видните и най-обичани нейни приятели в една скромна къщурка в графство Суходол. Там те пийнали, хапнали и след това започнали игра, в която трябвало да обясняват филми посредством мимики и жестове. Единият ръкомахал, а останалите се опитвали да отгатнат... и в опитите си да познае, извикал "Пластелина на връстените" с все сила!
Всички се засмяли, защото известния филм бил с разменени места на началните буквите. И оттогава, за хобита Ванодо, този филм щял да окаже голямо влияние върху собствения му свето- и мироглед.

След много векове....и много бури по тези земи, Ваничка (наследница на прочутата Ванодо), подтикната от известни сили и по-скоро от ЕДНА известна сила, се събудила за тази поредица от случки и същества и попаднала в този различен и интересен свят, който така я развълнувал, че тя самата поискала да опознава все повече и повече такива светове, където може да избяга и да намери вдъхновение...

Особено, когато в другия свят са замесени и бижута, нещата стават все по-вдъхновяващи...

петък, 18 февруари 2011 г.

неозаглавено - за хората


Понякога си мисля как хората нямат позиция за много неща, не защитават това, в което вярват или поне се правят, че вярват... или лъжат себе си...
Толкова пъти съм слушала празни приказки, ей-така, само да си говорим някакви неща и да си запълваме времето, празнините..... Като не мислиш и не вярваш в нещо, по-добре не го казвай!

Не може да защитаваш някаква кауза, независимо каква била тя и да правиш в живота си точно обратното. За пред останалите можем да се правим на каквито и да е, важното е като останеш сам, гол, пред себе си- какъв си тогава???
Може и да се правиш на най-, най-, най-.... и кво от това???? Като си оставаш ти- винаги си си ти.

Това е все едно да говориш пред хората, че обичаш природата, искаш да я пазиш и т.н. и в същото време отиваш в гората и отсичаш дърво, чупиш клони и рушиш тази "природа, която толкова много обичаш"... Или обясняваш как не трябва да се третират животните с бой, а се прибираш вкъщи след изморителен ден и животното, което те е чакало цял ден за малко внимание, го хващаш на каишка и го разхождаш, дърпайки го, душейки го... Нямам думи понякога, как хората заблуждават себе си...

А е толкова просто- прави това, в което казваш, че вярваш...
...иначе останалото са празни думи...

сряда, 16 февруари 2011 г.

бълбук -бълбук


Тези дни се чувствам като малко детенце, пред което се открива светът- все още девствен и любопитен...

- Разбрах, че рибите спят...

- Пробвах да въртя Powerball и да усетя странното напрежение в китката си...

- Играх и на Wii- новата ми зарибявка... Пред тази телевизонна игра се чувствах точно така, както едно време играх за първи път Супер Марио на телевизора Велико Търново на баба ми!

- И не на последно място- Тери Пратчет и неговия свят, който досега не е бил изследван от мен, но определено ми предстои велико пътешествие там!!! :)

Ха, цели четири неща за няколко дни- светът е наистина едно интересно място! :) Само да имаш желание да се потопиш в него смело и безразсъдно! :)

бълбук - бълбук

понеделник, 14 февруари 2011 г.

"Пощоряване"


...още когато бяхме във Венеция с Вили и Димитър и той четеше на глас пасажи от тази книга, знаех, че един ден ще започна да чета тази поредица, знаех,че ще искам да се въвлека в един друг свят...

Ето, че и неговото време дойде, както всяко нещо си има точния момент да се случи в живота ми- нито по-късно, нито по-рано! Много се радвам!
Снощи гледах екранизация по книгата на Тери Пратчет- "Пощоряване" и много ми хареса. Много е зарибяващ, затова днес се сдобих с две книжки. И започвам :))))


събота, 5 февруари 2011 г.

искам,искам,искам


Ето че е ужасно студено тези дни и единственото, за което си мисля е море, пясък, слънце. После пък, когато стане топло, жега, лято си мисля как ми се стои вкъщи, докато навън тихо вали сняг.... все искаме това, което не можем да имаме на момента. Това неудовлетворение дали свършва някога? Доволни ли сме точно тук и сега, в този момент от нещата, които "държим" в ръцете си, които са пред нас? Кога се наслаждаваме на нещата- когато ги имаме или когато ги нямаме и ги искаме.....Като че ли недостижимите неща са ни винаги по-любими и все забравяме за нещата, които имаме. Малко ми прилича на детето, което винаги иска новата играчка, която няма в колекцията си и после като я получи- я захвърля при останалите и иска следващата....
Много искане, много чудо! Все пак ще се насладя на студа отвън, когато излезна рано сутрин и ми замръзнат бузките!

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Animal Rescue Sofia


Откакто получих за имения си ден календар на тази организация, която дава шанс на кучетата в приют Богров да имат нормален живот и съществуване, а не да ги избиват и отравят, си го окачих на работата и започнах да се интересувам повече как бих могла да помогна.

Като малки, децата си мислят какви искат да станат, какво да работят....аз исках да имам огромен дом за кучета, които да спасявам от кучкарника и после да дарявам с грижи, любов и внимание.

Хората, които доброволно се занимават с тази дейност от ARS, са сбъднали моята детска мечта :) За съжаление приютът се намира в София и ми е непосилно да бъда доброволец, но се надявам да направят такъв и в Пловдив или поне околностите, за да отделя от егоистично заетото ми свободно време и да го даря на тези малки пухкави сладури.

А дотогава- хайде да дарим поне пари, за да знаем,че някое кученце/котенце хапва вечерята си, благодарение на ТЕБ и МЕН !!!

Те:
  • нямат нужда от маркови дрехи, нито ги интересува дали ти имаш АДИДАС тениска; нямат нужда и от марков часовник с диаманти, защото времето им е ценно ,единствено, когато са с теб и им се радваш;
  • нямат нужда и от скъпи обувки, нито се интересуват дали си с домашни чехли или гумени ботуши, защото ще ближат краката ти от благодарност, че си ги нахранил;
  • те не знаят какво са златни пръстени,гривни, бижута, не ги интересува дали ти имаш такива, защото единственото, което виждат в теб е усмивката ти! И ти се радват с цялото си сърчице, което побира единствено любов!
Затова техните сърца са по-големи от нашите- защото ни обичат без предразсъдъци, без материални предмети и без значение какъв си! Стига им да ги нахраниш, да ги дариш с внимание, грижа и любов! В отговор- те ще ти дадат МНОГО повече от тези неща....




www.arsofia.com

сряда, 2 февруари 2011 г.

Пържени филийки в неделя сутринта

Бях забравила колко е прекрасно да прекарам неделята почти само в леглото, сгушена на топличко... Бях забравила и уханието на пържени филийки сутринта, заедно с чаша кафе... Тази неделя беше последната за месеца и я почетох подобаващо- спане до колкото часа си искам, направих филийки със сладко от ягоди, излежавах се на топличко (ама наистина много топличко) и от време на време си подавах нослето навън през терасата, колкото да ми замръзне набързо и после обратното към топлинката. От доста време не бях гледала и ТВ толкова дълго - цял ден!

Много е приятно така - да оставиш организма си на режим Пълен релакс и кулинарни удоволствия......