Ето че е ужасно студено тези дни и единственото, за което си мисля е море, пясък, слънце. После пък, когато стане топло, жега, лято си мисля как ми се стои вкъщи, докато навън тихо вали сняг.... все искаме това, което не можем да имаме на момента. Това неудовлетворение дали свършва някога? Доволни ли сме точно тук и сега, в този момент от нещата, които "държим" в ръцете си, които са пред нас? Кога се наслаждаваме на нещата- когато ги имаме или когато ги нямаме и ги искаме.....Като че ли недостижимите неща са ни винаги по-любими и все забравяме за нещата, които имаме. Малко ми прилича на детето, което винаги иска новата играчка, която няма в колекцията си и после като я получи- я захвърля при останалите и иска следващата....
Много искане, много чудо! Все пак ще се насладя на студа отвън, когато излезна рано сутрин и ми замръзнат бузките!
тези дни е истинска пролет :) и попадам на блога ти, толкова стилен и красив! пращам поздрави и полюшвам обеци ;)!
ОтговорИзтриванеДа знаеш колко си права е тази разсъждения над "желанията" ни..
ОтговорИзтриване