петък, 18 февруари 2011 г.

неозаглавено - за хората


Понякога си мисля как хората нямат позиция за много неща, не защитават това, в което вярват или поне се правят, че вярват... или лъжат себе си...
Толкова пъти съм слушала празни приказки, ей-така, само да си говорим някакви неща и да си запълваме времето, празнините..... Като не мислиш и не вярваш в нещо, по-добре не го казвай!

Не може да защитаваш някаква кауза, независимо каква била тя и да правиш в живота си точно обратното. За пред останалите можем да се правим на каквито и да е, важното е като останеш сам, гол, пред себе си- какъв си тогава???
Може и да се правиш на най-, най-, най-.... и кво от това???? Като си оставаш ти- винаги си си ти.

Това е все едно да говориш пред хората, че обичаш природата, искаш да я пазиш и т.н. и в същото време отиваш в гората и отсичаш дърво, чупиш клони и рушиш тази "природа, която толкова много обичаш"... Или обясняваш как не трябва да се третират животните с бой, а се прибираш вкъщи след изморителен ден и животното, което те е чакало цял ден за малко внимание, го хващаш на каишка и го разхождаш, дърпайки го, душейки го... Нямам думи понякога, как хората заблуждават себе си...

А е толкова просто- прави това, в което казваш, че вярваш...
...иначе останалото са празни думи...

2 коментара: