вторник, 25 декември 2012 г.

Коледни празненства

И тази година, по традиция, се събрахме известна доза хора вкъщи на коледно парти. То се превърна в  гурме парти,защото всеки беше донесъл нещо домашно правено, което съответно беше ужасно вкусно! Домашен хляб, кьопоолу, баници, сладкиши,палачинки, канелени охлювчета, буркани,вино.... изобщо все вкусотии! Не спряхме да ядем до последно,...даже Спасчо се върна от входа, за да вземе още хапване за изпът :)

Второто парти беше семейното на Коледа у нас. Събрахме се четири семейства накуп с домашни гозби- тук варирането беше по-голямо- сърмички, баница, капама, пиле с ориз и зеле, мезета,салати и  отново преяждане :) И подаръци, разбира се ,за всеки :)
Едни от най-готините ,които подарих, тази година, бяха бели торби за пазаруване с нарисувани ябълки. Ето как се правят :)


И така... преминаха коледните празници! Очакваме новогодишните :)

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Шоколадова глезотия за тяло

Намерих една много вкусна рецепта....за тяло :) 

Рецептата е следната:
1ч.ч. кафява захар
2-3 супени лъжици какао на прах
една ванилия на прах
2-3 лъжици масло от грозде или бадем

Разбърквате всичко и нанасяте по тялото. После се измива с вода. Кожата става мека и гладка и хидратирана от маслото.

Изпитана рецепта! От мен :)





вторник, 11 декември 2012 г.

Скорошно

Динчето онзи ден ми каза,че явно семейните хора не пишат вече често в блога си :) Честно казано, не че не ми се пише, просто като че ли не се случва кой знае какво. Месецът на подаръците дойде и като че ли това е нещото, което ме вълнува- как да изненадам близките си хора! Много обичам изненадите, обичам да ги правя. Успявам да намеря онова нещо във всеки, което той иска и желае силно. Но може би, защото съм Дева, а те забелязват доста повече детайли от другите :) И като дойде този месец, направя полудявам от кеф. Както винаги, се старая подаръците ми да бъдат изработени от мен или поне хенд мейд от други хора. Рядко купувам нещо, в което "нямам пръст", както се казва, т.е. задължително съм се намесила в създаването му :)

Тъй като подозирам, че определени хора може да прочетат блога ми, няма да споделя все още какво съм измислила за моите хора. По-късно ще го направя, даже и със снимки :)

Та така, дните се изнизват, сняг вали, та чак не ми се излиза! Студено навън и топличко отвътре! 

Това е от мен! Весели празници и все пак най-важното е да се събирате и да се обичате! И не само по Коледа! :)

сряда, 21 ноември 2012 г.

"Седемте психопата"


Задължителен! Така каза Ани и е най-точното определение! Гледах го на КИНОМАНИЯ и ми хареса. Много! Забавен, нестандартен + хубав екип! Гледайте го,ако го дадат по кината! Лудница е!

неделя, 4 ноември 2012 г.

Момичето с перленото колие

Не остана време да споделя най-новите и любими мои творения- обеци и колиета с перли. Колиетата са с големи 3см. перли, а обеците с кристални перли Сваровски. 






Есенен Царевец

Тази есен решихме с Ванката и Руска да направим едно есенно пътуване преди да е застудяло , а посоката беше определена от редица събития- Велико Търново. 
Не съм ходила там от дете, когато ни размотаваха по екскурзии и ни правеха беседи по история. 
Пристигнахме вечерта навреме за събитието на фондация "Искам бебе"- рок концерт и благотворителен базар. Разбира се, не се разминах без покупки- едно прекрасно колие и куп обеци :)
След това се настанихме в "Хостел Мостел", където ни посрещна симпатичния англичанин Алекс, изненадващо на английски :) Хостелът беше върхът, как ми се искаше да останем още дни, да пием винце на беседката, да закусваме сутрин на слънчевите стълби... Разкошен е! 
И после хапнахме с Петя и нейния любим в ресторант "Щастливеца". Там обслужването беше малко.....странно. Посрещнаха ни с "Поръчвайте само пици и салати,защото за другото ще чакате час, час и половина!". Прекрасно!!! А все пак не искахме да изпуснем гвоздея на вечерта- шоуто "Звук и светлина" на Царевец, което беше специално за благотворителния бал. За съжаление се оказа,че ще закъснее с цял час и измръзнахме от висене пред портите на царя :)
Но когато изгасиха всички светлини на улицата и зазпочна, всичкото пътуване, висене и мръзнене си струваше. Беше прекрасно! Пожелавам на всеки да го гледа!

На следващия ден - разходки по Царевец, камъни, стария град, пиене на кафе на пясък, хапване на кадаиф (ама страхотен!!!), после Етъра, където си взехме най-накрая книжка за 100-те туристически обекта на България и първия печат и се разходихме по старите улички.

На връщане броихме от 0 до 10 на френски, пяхме "опа, чичо Митко" и хапнахме боб с пърленка. 

Чудно-чудничко! :)










вторник, 18 септември 2012 г.

"Мексиканският рибар"

Една от любимите ми приказки на Аджан Брам от книгата, която ви споменах в предишния пост, е "Мексиканският рибар". Накратко ще я преразкажа,защото е дългичка за преписване :)

Един мексикански рибар си ловял рано сутрин риба със своята малка лодка и след като уловил достатъчно количество, се прибрал на пристанището. Там бил един американец,който бил завършил икономика в университета и като видял рибаря, му казал:- Защо не стоиш до по-късно в морето да хванеш повече риба?
Рибарят му отговорил,че тази риба, която е уловил, му е достатъчна да нахрани семейството си, да продаде малко, после да се прибере вкъщи, да си поиграе с децата, да изкара една сиеста, а вечерта- в бара да посвирят на китара с приятели!

Тогава бизнесменът му предложил бизнес план- да лови повече риба, след няколко месеца да си купи още една лодка и екипаж и да лови повече. След това още лодки.... докато не направи голяма компания. После ще пусне печелившата компания на пазара за акции, после ще си изкупи сам акциите и ще стане милиардер. 
Рибарят го попитал какво ще прави с толкова много пари, а американецът му казал:- Ами тогава...може да се оттеглиш- да си купиш къща в някое малко селце, да си вземеш малка лодка и да излизаш сутрин за риба, после да се прибираш и да си играеш с децата, а вечерта- да пиеш текила в бара и да свириш на китара с приятели.

А мексиканецът заключил:- Ами аз и сега това правя!

ПОУКАТА: Няма смисъл да искаш много, при положение,че пак ще се върнеш в началната точка:)) И ще правиш това, което те кефи и ти е достатъчно :)
Книгата е прекрасна!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Една дълга "будистка приказка" за събуждане


Започването и свършването са трудна работа, най-сладкото си остава в средата- дори за кроасан- средата е най-вкусна, или пък за дълга почивка- средата отново е най-прекрасна!
Започвам дългият си разказ за краткия период от време- около 10ина дни ;)

Много неща ми се случиха и се надявам пак така да се случват!

Първо Пам и Джорджо ни дойдоха на гости от Милано. За мое огромно съжаление много малко време ми остана от работа,за да се видим, но поне преживяха един мач на Ботев и возене в асансьор без допълнителна втора решетка :) 
Срещнали се българин и англичанин и англичанинът казал:- Найс ту митю, а българинът: - Найс ту Гошо!
~
 Та така минаха няколко дни, получих пред-рожденни подаръци- естествен сапун и гел-душ (мнооого готини) , керамичен тиган, билет за Ред хот (от мама и Вальо), ново портмоне (от Руска) и комплект туристически тиган, тенджера и още куп работи (от Ванката) и дойде време да оползотворим билетите в София. Тук да вметна как се сдобихме с билети! Тъй като и двамата с Иван чакахме последния момент, се оказа,че билетите за пред сцена са продадени! Няколко дни мъка,мъка,мъка, докато не потърсих в интернет и намерих два билета в София. Естествено там си имам представител на ангелското съсловие, който ми помага в трудни моменти (разбирайте -моменти, когато няма как да стигна до София на момента) и веднага го повиках! Той се отзова и също така веднага ни купи билетите! Благодарим ти, Севдо, или да кажа СевдАнджело!!!!!! :)
 
Отидохме на гости на Таня и Бари в София. Бари е прекрасно игриво и много щастливо кученце порода Кърт Ръсел (Джак Ръсел териер, по истинска порода)! Вече знам къде се корени щастието на Таня! Няма как да имаш такова куче и да не си щастлив, усмихнат и весел! Ако не знаете все още и не сте чували за тази порода, това са кучетата -"Хвърли-ми-нещо-за-да-ти-го-донеса", т.е. Бари е в постоянно очакване за игра и носене на пръчки,зайчета,мечета, свинята мръсна и какво ли още не! И няма спиране!!!Наистина!!! (Освен ако не слънчаса!)

Та вечерта пристигнахме, хапнахме, пихме бира, играхме с Бари, пихме бира, играхме с Бари, излизахме към Pork Pie, играхме с Бари.... :)
Вечерта след като стана 00:00 и вече официално имах рожден ден, Таня, Васил и Бари ме изненадаха с две подаръчни торбички. В едната- газово туристическо котлонче (за предстроящото ни пътуване до Гърция), а в другата- шарен, цветен, дълъг шал! Прекрасен се оказа, защото шалът, както винаги съм твърдяла, наред с кърпата, са важни атрибути за всеки уважаваш себе си човек! Може да те препази от слънце, от вятър, да те стопли, можеш да го облечеш като монашеска роба :))) или като рокля! Благодаря, Танче, Васко и Бари!  

На следвашия ден предстоеше нещо прекрасно. Тъй като тази година нямаше да успея да събера всички хора, които искам, на едно място, реших поне да пробвам с тези, които са в София. Събрахме се прекрасни десетина човека в сладкарница "Не-й-помня-името", но беше италианска и със страхотно тирамису и отпразнувахме рожденния ми ден! Благодаря на Вети, Боби и Петьо за колието сова- ха дано поумнея...ама надали :), на Севдо- за въведението в будизма :), на Вили- за колието часовник! Ама как знаете само,че обичам бижута....




Незнайно защо, нямам никакви снимки от това събитие, както и общи от морето, но нищо! Важното е,че сте в сърцето ми! :)

И ето го дългоочакваният момент- Ред хот чили пепърс! Залата се пукаше по шевовете, до бирата и водата нямахме достъп, но затова пък си намерихме такива места,че да не се задушим и пак да виждаме всичко! Беше инкредибъл! Два часа така отминаха все едно бяха 5 минути. Не разбрах кога свърши, в тялото ми все още биеха всички любими парчета, дори и в следващите час и нещо, когато се опитвахме да се приберем! И заспах най-доволна от света, защото рожденният ми ден  ROCKS!




И така, в 6ч. сутринта потеглихме към Гърция, дестинация- о.Тасос. Пътуването мина бързо,защото и двамата бяхме в очакване, в тръпнене на една дълга почивка. 
Ето така изглеждаше нашата къща на улица Трета, номер 85 :)
Къмпингът беше както и миналата година, уютен, удобен, голям и у дома!
Докато се настаним и намерим закътани плажчета, останалите дойдоха. Бари беше щастлив с толкова много пръчки и деца, с които да си играе!
Последваха готвене на спагети,палачинки (на туристическото тиганче!), игри на Скрабъл, менти, бири, малки  плажчета и много слънце, море и пясък! Ама чисти и красиви! 

Най-чистият плаж, който съм виждала, беше Мраморният. Водата беше кристална, малък залив, мраморно бял и бляскащ пясък, много животинки под водата и за съжаление цял бар с много силна музика. Но иначе беше страшно красиво да гледам под вода!

В къмпинга си беше като в блок, знаеш кой откъде е, какво прави, виждахме се постоянно. Като едно голямо семейство. Казвахме си:
- Ето ги сега дългокраките, Миткос!
- Ай, сега мотористите метълисти ще палят моторите!
- Айде на бингото, само 5 еврос! (словашкия лагер)
- Паламудес, гаврос, сардинас, Миткос (за колата, която всеки ден минаваше да продава риба)
Или пък онзи с пърдялката да духа листата в 9 часа сутринта...

Абе, хубави моменти, но и те отминават! Всички като че ли изведнъж си тръгнаха, останахме само ние двамата и чичос Миткос. Тръгнахме да обикаляме острова, направихме задължителните спирки за снимки и намерихме в последния ден един прекрасен усамотен залив- малък,закътан ,с много морски обитатели, които да проучвам :) и с риба!!! А това беше важнос за Еванчос, който с родилни мъки си изкара официално разрешително за риболовстване с харпун в гръцките води. Бравос!

И да отбележа, че не един, а цели два пъти си хапнах пипиала от октопод. Ще ви поясня след малко защо го споменавам!

Аз влезнах в това прословуто заливче да разглеждам морските обитатели и тяхната среда и да си събирам черупки от морски таралежи, които са много красиви и много крехки. И както си намирам първата, грабвам  я от дъното и виждам едно пипиалце как ме докосва по крака. Странното беше, че така се беше сгушил този октопод или по-скоро да кажа октоподченце,че изобщо не приличаше на себе си. Дегизирало се като околната среда, стоеше и не мърдаше. Явно беше уплашено. Аз също се уплаших и избягах да кажа на Иван,че има октоподи и то на много плиткото, даже дупето ми стърчеше от водата, когато се навеждах да го видя. 
Като влезнахме и двамата отново, наистина си беше октоподче- малко уплашено и сладко. Иван каза,че ще види по-навътре дали няма големи, за да си направим на скарата, но тогава се сетих нещо.
 ~
Ето тук вмъквам една задължителна бележка- вземете си книгата "Будистки приказки за щастие" на Аджан Брам! Прекрасна книга и много лесно се чете и разбира. Та там има една приказка, която няма да ви разказвам, само ще спомена -"Кравата, която заплакала" и научила човека какво е състрадание. 
~
И стоя си аз нагъзена под водата, за да гледам октопода, не бях виждала досега наживо цял никога и както го гледам, той изведнъж си протяга едното пипалце все едно се протягаше след сутришна дрямка. Толкова мило и уплашено създание не бях виждала! Разбира се, се отказахме да ловим октоподи и да ги ядем,след като вече видях десетина минути от неговото съществуване под вода. Няма как да изядеш след това октопод, то е все едно да изядеш малък сладък Бари!

Да отбележа,че двамата ни рибари успяха да хванат разнородна риба, за да се гощаваме една вечер! Беше много вкусна!

И така свършиха десетте дни на острова, похарчихме всички пари, дори и тези, които ни върнаха като бонус от къмпинга и се прибрахме щастливи, доволни и три дни яли пили със зеле!!! :)





















понеделник, 16 юли 2012 г.

На хладнинка

Жегите продължаваха със страшна сила и решихме да вземем окончателното решение- язовир. Събрахме се много хора (за съжаление) и се оказа,че на Беглика се е преселило всичко живо-хора, децаа, кучета, комари...  
Но иначе няма как да се оплача от скромните 10 градуса вечерта :) Пък си имам и нов спален чувал, зелен :) Друго си е да има хладничко вечер и да спиш като къпан ;)




неделя, 8 юли 2012 г.

"Риболов в пустинята"


Бяхме се нагласили да го гледаме на кино,но има достатъчно други филми, които сме оградили, затова гледахме този у дома на дивана.
Прекрасен филм за вярата, за неспокойния път за достигане на целта, по който път намираш себе си, чувствата си и вярата си!
Хареса ми! :)

вторник, 3 юли 2012 г.

July morning 2012


Много ми се ходеше до морето...след всички неприятности и негативни емоции през последните дни нямах търпение да си потопя краката и да изпадна в блаженство!
Ех, блаженството беше за кратко, докато не видях на какво е заприличал прекрасния плаж на Кара дере и прилежащата му гора- на цял град! Навсякъде хора, коли и жУвотни. Моите мечти за спокойствие и тишина останаха напразни, защото имаше ужасно много народ. Като реша да отида да се изпикая и беше като на магистала, коли, хора...

Но въпреки всичко Кара дере си е Кара дере!!! Пътят вече е със слънчогледи, които са надвиснали покрай прашоляка като филма "Децата на царевицата" и с всеки изминат метър очаквам да изкочи някое като малко създание и да ме разпори :)))

ХУбаво си беше, не се оплаквам! Сутринта не можах да изчакам слънцето и станах точно когато се разделяше слънцето с хоризонта. Постоянно ми се спеше, това е някаква отличителна черта там за мен, че си почивам! Много ми се спи! И бира пихме на бара!Студена бира!

На връщане жега и задръстване преди Сливен! :) 

 




петък, 29 юни 2012 г.

Каръшка седмица


Всичко започна от връщането ми тук от Рим- разболях се пак- уши, нос, гърло и хрема. И така цели 10 дни. Междувременно малкият ми и най-любим ноутбук ТАЛАСЪМ ми се скапа тотално от вируси. Поне успях да си сваля снимките. Телефонът ми падна на плочки и целият екран е счупен на малки парченца,но ще си остане така, на първо място е морето :) И други дребни нещица- като скъсани презрамки на рокля навън, спукана гума на колелото и други подобни гадости.

Утре, обаче, отивам да се прочистя и да влея нещо прекрасно в себе си- Кара дере и море. Нямам търпение за първи път тази година- все едно всеки път е за първи, така го усещам. И всичко ще се нареди! Както винаги...

събота, 23 юни 2012 г.

Първи полет с парапланер

 Днес изпълнихме подаръка ни от Руска за Ивановден!!! :) 
Не бях гледала клипчета за летенето,защото не исках да съм подготвена за нищо. Исках да пристъпя като за първи път към края на земята и да полетя. Даже и моето клипче, което ще добавя скоро, е доста кратко. Насладих се на полета изцяло. Понеже в началото издавах силни звуци, подплаших една сърничка и като излетяхме, тя тичаше под нас. Беше магическо. И беше бавно. Аз мислех, че по-бързо се пада, но беше много плавно и можеше да гледам във всички посоки какво се случва-под и над мен, около мен... Летяхме на Добростан, прогнозата за Кърнаре не се беше харесала на Наско.

Беше удивително, дори и за земен човек като мен! :)

понеделник, 11 юни 2012 г.

Представяне на НИА в "+ това"

Каня всички ви, които харесвате мен и бижутата ми, да ни посетите и да видите най-новите неща в едно прекрасно място за срещи, случки, усмивки и нещо вкусно :) Мястото е "+ това", София, ул. Марин Дринов 30. Датата е 19 юни, вторник, след 19:00ч.

Искрено се надявам да се видя с много от вас, които четете това :)
Чакам ви!

понеделник, 28 май 2012 г.

"Dark shadows"

Не съм пропускала филма на Тим Бъртън и Джони Деп досега. Не изневерих и този път! Да не кажа,че и съм гледала почти всички филми на Тим Бъртън и не мога да му устоя. Неговият чар се крие в тъмната страна, където има много и интересни неща. И тук ги има тяй- отново мрачните цветове, вампири, върколаци, много от Джони, но и много смях. Мен лично ме забавляваше това,че Бъртън е уловил много смешната и забавна страна на цялата тази дандания с вампири и прочие. Това беше интересно в началото, сега е скучно. Беше скучно! Докато Джони Деп не приема ролята на вампир. Тогава става истерично трагично!

Гледайте го, ако сте фен на един от двамата. А може би и на рижавата коса на Хелена Картър или циците на Ева Грийн! Все ще си харесате някого!


петък, 18 май 2012 г.

За Лелчето от Костенец



Лелчето всъщност се казва леля Киче от с. Костенец, но всички винаги сме я наричали така. Откак се помня безгрижните ми детски ваканции съм прекарвала там или на село при баба. Но Костенец си остана фаворитът.

Та тези летни преживелици се изразяваха в това- да чета книги (леля имаше цели поредици на Вазов, Йовков и други, стари, подвързани със старание, миришещи на всичко и с пожълтели страници, но вечни!), къпане на двора със слънчева вода (нямаше баня в къщата), ходене на истинска селска баня (голяма забава!), тичане по двора и улиците.

Къщата на моята Лелче е от онези старовремски къщи, които са от дърво, чаk потъмняло и тоалетната е външна, но с дървена седалка (модерна работа :)); от онези къщи, за които са писали нашите прекрасни автори, с калдаръмените улички отпред и чардак, и двор с цветя и зеленчуци. Прекрасно беше да пораствам там, да чета и да преживявам разказите в това малко китно селце.

Събирахме се с по-големите каки в кафенето, те пушеха, аз-дишах и се разправяха клюките за момчетата! Компютри нямаше, интернет- също, но какъв мегдан имаше само..... И дискотеки имаше, горе в някоя вила в гората! Аз не отидох, много ме беше срам! И кучета, котки, крави-всичко имаше. И приятели имаше....с които години наред си пращахме хартиени писма, а сега от време на време имейли.

Къщата имаше стари стълби и винаги скърцаха, когато се качвахме! А как беше хубаво на верандата.... Лелчето имаше най-прекрасната колекция книги, както споменах по-горе. Влюбена бях в нея. Затова и много четях. И един ден й казах : "Лелче, някой ден като умреш, да ми ги завещаеш тези книги!", тя се смееше. Беше много усмихната, но и много строга. Помня я така- винаги си знаеше своето и беше напориста и борбена. Кефеше ме. Тогава малко ме беше страх от нея, но сега го осъзнах. А най кеф ми беше като захванехме семките на верандата, до посред нощ. И с карти в ръка! А тя- и цигарите, много пушеше! Баси колко пушеше... И пиеше един студен чай с някаква накисната гъба вътре, и това си спомням. Абе лелче, та дрънка!

Почивай в мир, Лелче! При Блеки!







Лелчето най-вляво, Краси, аз, баба и мама



петък, 4 май 2012 г.

"Дом"

 Мисля, че трудът си заслужаваше,защото резултатите са повече от задоволителни. Никога не съм имала идея как да изглежда моята си къща, какво бих сложила или не, но в последните месеци успяхме да синтезираме най-интересните интериорни решения и разбира се, нещата, които можехме да си позволим. Тези, които не успяхме, си ги направихме сами! Искам само да споделя,че не е трудно човек сам да си измисли и направи кухнята!!!

Обожавам всичко тук, обичам да се разхождам от едната стая в другите, защото наскоро не съм имала толкова пространство :)


стената със снимките


облаче , върху което се пише с тебешир от АРТЕЛИЕ
закачалки със закачливи имена :)

 

вратата към спалнята :) хихихи

и най-накрая място за обеците ми, моите си :)

 
вратата на спалнята, облепена с BRAVACASA


наи-лесният корниз- дървен клон :)