Започването и свършването са трудна работа, най-сладкото си остава в средата- дори за кроасан- средата е най-вкусна, или пък за дълга почивка- средата отново е най-прекрасна!
Започвам дългият си разказ за краткия период от време- около 10ина дни ;)
Много неща ми се случиха и се надявам пак така да се случват!
Първо Пам и Джорджо ни дойдоха на гости от Милано. За мое огромно съжаление много малко време ми остана от работа,за да се видим, но поне преживяха един мач на Ботев и возене в асансьор без допълнителна втора решетка :)
~
Срещнали се българин и англичанин и англичанинът казал:- Найс ту митю, а българинът: - Найс ту Гошо!
~
Та така минаха няколко дни, получих пред-рожденни подаръци- естествен сапун и гел-душ (мнооого готини) , керамичен тиган, билет за Ред хот (от мама и Вальо), ново портмоне (от Руска) и комплект туристически тиган, тенджера и още куп работи (от Ванката) и дойде време да оползотворим билетите в София. Тук да вметна как се сдобихме с билети! Тъй като и двамата с Иван чакахме последния момент, се оказа,че билетите за пред сцена са продадени! Няколко дни мъка,мъка,мъка, докато не потърсих в интернет и намерих два билета в София. Естествено там си имам представител на ангелското съсловие, който ми помага в трудни моменти (разбирайте -моменти, когато няма как да стигна до София на момента) и веднага го повиках! Той се отзова и също така веднага ни купи билетите! Благодарим ти, Севдо, или да кажа СевдАнджело!!!!!! :)
Отидохме на гости на Таня и Бари в София. Бари е прекрасно игриво и много щастливо кученце порода Кърт Ръсел (Джак Ръсел териер, по истинска порода)! Вече знам къде се корени щастието на Таня! Няма как да имаш такова куче и да не си щастлив, усмихнат и весел! Ако не знаете все още и не сте чували за тази порода, това са кучетата -"Хвърли-ми-нещо-за-да-ти-го-донеса", т.е. Бари е в постоянно очакване за игра и носене на пръчки,зайчета,мечета, свинята мръсна и какво ли още не! И няма спиране!!!Наистина!!! (Освен ако не слънчаса!)
Та вечерта пристигнахме, хапнахме, пихме бира, играхме с Бари, пихме бира, играхме с Бари, излизахме към Pork Pie, играхме с Бари.... :)
Вечерта след като стана 00:00 и вече официално имах рожден ден, Таня, Васил и Бари ме изненадаха с две подаръчни торбички. В едната- газово туристическо котлонче (за предстроящото ни пътуване до Гърция), а в другата- шарен, цветен, дълъг шал! Прекрасен се оказа, защото шалът, както винаги съм твърдяла, наред с кърпата, са важни атрибути за всеки уважаваш себе си човек! Може да те препази от слънце, от вятър, да те стопли, можеш да го облечеш като монашеска роба :))) или като рокля! Благодаря, Танче, Васко и Бари!
На следвашия ден предстоеше нещо прекрасно. Тъй като тази година нямаше да успея да събера всички хора, които искам, на едно място, реших поне да пробвам с тези, които са в София. Събрахме се прекрасни десетина човека в сладкарница "Не-й-помня-името", но беше италианска и със страхотно тирамису и отпразнувахме рожденния ми ден! Благодаря на Вети, Боби и Петьо за колието сова- ха дано поумнея...ама надали :), на Севдо- за въведението в будизма :), на Вили- за колието часовник! Ама как знаете само,че обичам бижута....
Незнайно защо, нямам никакви снимки от това събитие, както и общи от морето, но нищо! Важното е,че сте в сърцето ми! :)
И ето го дългоочакваният момент- Ред хот чили пепърс! Залата се пукаше по шевовете, до бирата и водата нямахме достъп, но затова пък си намерихме такива места,че да не се задушим и пак да виждаме всичко! Беше инкредибъл! Два часа така отминаха все едно бяха 5 минути. Не разбрах кога свърши, в тялото ми все още биеха всички любими парчета, дори и в следващите час и нещо, когато се опитвахме да се приберем! И заспах най-доволна от света, защото рожденният ми ден ROCKS!
И така, в 6ч. сутринта потеглихме към Гърция, дестинация- о.Тасос. Пътуването мина бързо,защото и двамата бяхме в очакване, в тръпнене на една дълга почивка.
Ето така изглеждаше нашата къща на улица Трета, номер 85 :)
Къмпингът беше както и миналата година, уютен, удобен, голям и у дома!
Докато се настаним и намерим закътани плажчета, останалите дойдоха. Бари беше щастлив с толкова много пръчки и деца, с които да си играе!
Последваха готвене на спагети,палачинки (на туристическото тиганче!), игри на Скрабъл, менти, бири, малки плажчета и много слънце, море и пясък! Ама чисти и красиви!
Най-чистият плаж, който съм виждала, беше Мраморният. Водата беше кристална, малък залив, мраморно бял и бляскащ пясък, много животинки под водата и за съжаление цял бар с много силна музика. Но иначе беше страшно красиво да гледам под вода!
В къмпинга си беше като в блок, знаеш кой откъде е, какво прави, виждахме се постоянно. Като едно голямо семейство. Казвахме си:
- Ето ги сега дългокраките, Миткос!
- Ай, сега мотористите метълисти ще палят моторите!
- Айде на бингото, само 5 еврос! (словашкия лагер)
- Паламудес, гаврос, сардинас, Миткос (за колата, която всеки ден минаваше да продава риба)
Или пък онзи с пърдялката да духа листата в 9 часа сутринта...
Абе, хубави моменти, но и те отминават! Всички като че ли изведнъж си тръгнаха, останахме само ние двамата и чичос Миткос. Тръгнахме да обикаляме острова, направихме задължителните спирки за снимки и намерихме в последния ден един прекрасен усамотен залив- малък,закътан ,с много морски обитатели, които да проучвам :) и с риба!!! А това беше важнос за Еванчос, който с родилни мъки си изкара официално разрешително за риболовстване с харпун в гръцките води. Бравос!
И да отбележа, че не един, а цели два пъти си хапнах пипиала от октопод. Ще ви поясня след малко защо го споменавам!
Аз влезнах в това прословуто заливче да разглеждам морските обитатели и тяхната среда и да си събирам черупки от морски таралежи, които са много красиви и много крехки. И както си намирам първата, грабвам я от дъното и виждам едно пипиалце как ме докосва по крака. Странното беше, че така се беше сгушил този октопод или по-скоро да кажа октоподченце,че изобщо не приличаше на себе си. Дегизирало се като околната среда, стоеше и не мърдаше. Явно беше уплашено. Аз също се уплаших и избягах да кажа на Иван,че има октоподи и то на много плиткото, даже дупето ми стърчеше от водата, когато се навеждах да го видя.
Като влезнахме и двамата отново, наистина си беше октоподче- малко уплашено и сладко. Иван каза,че ще види по-навътре дали няма големи, за да си направим на скарата, но тогава се сетих нещо.
~
Ето тук вмъквам една задължителна бележка- вземете си книгата "Будистки приказки за щастие" на Аджан Брам! Прекрасна книга и много лесно се чете и разбира. Та там има една приказка, която няма да ви разказвам, само ще спомена -"Кравата, която заплакала" и научила човека какво е състрадание.
~
И стоя си аз нагъзена под водата, за да гледам октопода, не бях виждала досега наживо цял никога и както го гледам, той изведнъж си протяга едното пипалце все едно се протягаше след сутришна дрямка. Толкова мило и уплашено създание не бях виждала! Разбира се, се отказахме да ловим октоподи и да ги ядем,след като вече видях десетина минути от неговото съществуване под вода. Няма как да изядеш след това октопод, то е все едно да изядеш малък сладък Бари!
Да отбележа,че двамата ни рибари успяха да хванат разнородна риба, за да се гощаваме една вечер! Беше много вкусна!
И така свършиха десетте дни на острова, похарчихме всички пари, дори и тези, които ни върнаха като бонус от къмпинга и се прибрахме щастливи, доволни и три дни яли пили със зеле!!! :)
Ехеее Ваня, накрая дочакахме пътепис след почти цяло лято суша :) Радвам се за чудесните преживелици и благородно завиждам за концерта на Red Hot.
ОтговорИзтриване