петък, 27 август 2010 г.

Пролетни цветенца на чантичка

Отново ме прихванаха лудите и ми се шиеше и си помислих за нещо много обикновено, чантичка, която да побира телефон и пари :) и която да ми е удобна за Карадере-то. Обаче с всек изминал бод, тя ставаше все по-хубава и по-елегантна. И накрая се получи това хендмейд творение :)






сряда, 25 август 2010 г.

Кутийката на баба от тавана

Тъй като кутийките са ми любим предмет, защото можеш да си слагаш колкото си искаш джунджурийки, реших да се оцапам малко и да направя кутийка със старинен ефект, все едно, че съм я намерила от тавана на баба, пълен с вехтошарски предмети, които ухаят на старо и на хубаво....

Снимката отгоре е спомен от едно забравено детство...






вторник, 24 август 2010 г.

Времето между две войни


Днес се случи така, че ме замислиха- от миналата година лятото, когато имаше WATER WARS в Арт-а, до сега- когато това събитие предстои тепърва- колко неща са изминали за мен през тази година, колко чувства съм изпитала, колко хора съм срещнала...

Бих ги систематизирала така :

  1. alone- not alone- alone- not alone
  2. преместих дома си три пъти ! ! !
  3. участвах в първия ми хенд-мейд-дей
  4. пътувах до Венеция
  5. първото ми ходене на Карадере
  6. приех първите си гости от Couchsurfing-а
  7. смених няколко стила музика в главата си
  8. запознах се с много и хубави хора :)
  9. купих си грамофон и ми подариха плочи :)
  10. бях на концерт на АС/ДС и Сара Тавареш
  11. удари ме тока за първи път в живота

Засега това!

П.П.: Това пълнолуние ще ме довърши.... :)

понеделник, 23 август 2010 г.

Stacy & Chris from Belgium


Да научиш дори само едно нещо от някого- е богатство!
Тези двама сладури бяха много отворени към изучаването на нашата страна и Пловдив, останаха впечатлени колко много дървета имаме :) Донесоха белгийски шоколад и хубави вибрации в къщата ми!

Интересното беше, че си бяха взели от библиотеката в техния град гайд за България! Явно в Белгия добре знаят къде се намираме :)

Два дни ги оставих да вършеят из улиците на Пловдив, което беше идеално за тях- обходиха тепетата и Стария град, и Арт-а и КО ШИ ЯМ :) Много са впечатлени и от двете :) Явно картата ми с навигация е добре заредена с хубави места :)

Неща, на които ме научиха:
  • че мога да си правя гроздов сок от гроздето на тераса ти и се оказа, че е мнооооооого добър :) пък и полезен :)
  • че когато си на гости, най-добрият начин да изненадаш хост-а си, е като оставиш подаръка си за него като изненада-да го намери след като си си тръгнал. Днес като ги изпратих, открих бележка и магнитче на хладилника ми и още един допълнителен шоколад в хладилника :) Много се зарадвах!


събота, 14 август 2010 г.

Kate from Australia


Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

.... a българите не са от хората, които лесно се откъсват от родината и семейството, за да опознават света. Колкото повече гледам хората в Пловдив, толкова повече се съгласявам с това. Трудно някак си излизаме от познатата ни черупка.

Като асимилирах, че това е вярно донякъде и за мен, се стреснах малко. Защото когато бях на 18 и тръгвах да пораствам, си мислех, че на 26 вече ще съм обиколила толкова много места.... Ето, че скоро ги навършвам, и осъзнавам, че ми се пътува повече- много повече!

Затова се записах в www.couchsurfing.org! И започнаха да валят рекуести за спане у нас. В началото се чудех как ще се случи точно, какво ще си говорим, къде да ги водя - а всъщност се оказа много лесно да комуникираш с такива хора, защото те са отворени към света, любопитни и готови да купонясват и да се наслаждават на живота ПЪЛНО!

Такава беше първата ми гостенка- Кейт от Австралия. Тя идваше от едномесечен трип в Турция- сам самичка. Уникална мацка, с приятно чувство за хумор и много интересни истории за живота.
И изведнъж почувствах как Европа е още по-близо и още по-достъпна. Хареса ми! Много даже!

Ако имаш свободен диван- запиши се, ще срещнеш интересни хора.

Неща, които научих от Кейт:
  • по-добре е да направиш нещо, отколкото да не го направиш,защото след това дори и да е грешка, поне си видял какво се е случило. По-гадното е, когато се чудиш след това- "Ами ако..."
  • че едно само момиче може да обиколи Турция, без да й се случат лоши неща
  • да оставяш нещо, което не ти трябва на домакина (на мен ми беше много приятно да видя, че е оставила стара карта на Турция и една синя гривна:)





вторник, 3 август 2010 г.

Един спонтанен уикенд във Велинград започна така

В петък се чудих с кого да забегна към някъде...

Гадното на лятото е,че ако си останал сам в Пловдив, това значи, че всички останали са някъде по морето или планината и няма как да се измъкнеш! Ужасна работа!
Затова реших да попитам М. дали има идея и желание за пътуване към Някъде.
В петък вечер бях подготвена, че ще мръхтя сама на терасата и колкото и да не ми се искаше, изглеждаше скучно! Поне вечерта я запълних с приятни хора и приятни разговори на терасата с мента в ръка. И когато бях решила да лягм вече, отварям си пощата и М. ми беше писала да заминаваме с влака в 8 сутринта за Велинград.
Ихууууууу!

Истината беше, че не бях пътувала с влак от втори курс (2005г.) и си беше наистина адреналин, защото е забавно, когато не пътуваш сам! А теснолинейката беше страхотна- с открити тераски между вагоните, можеш да усещаш вятъра в косите си и да гледаш природата!

От гарата на Велинград започнаха разходки из гората, ходене на гости и наи-важното- спасителна операция за едно малко коте. Всичко е добре, когато свършва добре!

И така, мина един месец още, дойде нов и аз го посрещнах в леглото с температура и грип в себе си. Мисля, че тялото ми знае кога иска да си почине от стреса и храната и само си взима мерки:) Затова го оставям да се оправя само :)