вторник, 3 август 2010 г.

Един спонтанен уикенд във Велинград започна така

В петък се чудих с кого да забегна към някъде...

Гадното на лятото е,че ако си останал сам в Пловдив, това значи, че всички останали са някъде по морето или планината и няма как да се измъкнеш! Ужасна работа!
Затова реших да попитам М. дали има идея и желание за пътуване към Някъде.
В петък вечер бях подготвена, че ще мръхтя сама на терасата и колкото и да не ми се искаше, изглеждаше скучно! Поне вечерта я запълних с приятни хора и приятни разговори на терасата с мента в ръка. И когато бях решила да лягм вече, отварям си пощата и М. ми беше писала да заминаваме с влака в 8 сутринта за Велинград.
Ихууууууу!

Истината беше, че не бях пътувала с влак от втори курс (2005г.) и си беше наистина адреналин, защото е забавно, когато не пътуваш сам! А теснолинейката беше страхотна- с открити тераски между вагоните, можеш да усещаш вятъра в косите си и да гледаш природата!

От гарата на Велинград започнаха разходки из гората, ходене на гости и наи-важното- спасителна операция за едно малко коте. Всичко е добре, когато свършва добре!

И така, мина един месец още, дойде нов и аз го посрещнах в леглото с температура и грип в себе си. Мисля, че тялото ми знае кога иска да си почине от стреса и храната и само си взима мерки:) Затова го оставям да се оправя само :)




Няма коментари:

Публикуване на коментар