петък, 18 май 2012 г.

За Лелчето от Костенец



Лелчето всъщност се казва леля Киче от с. Костенец, но всички винаги сме я наричали така. Откак се помня безгрижните ми детски ваканции съм прекарвала там или на село при баба. Но Костенец си остана фаворитът.

Та тези летни преживелици се изразяваха в това- да чета книги (леля имаше цели поредици на Вазов, Йовков и други, стари, подвързани със старание, миришещи на всичко и с пожълтели страници, но вечни!), къпане на двора със слънчева вода (нямаше баня в къщата), ходене на истинска селска баня (голяма забава!), тичане по двора и улиците.

Къщата на моята Лелче е от онези старовремски къщи, които са от дърво, чаk потъмняло и тоалетната е външна, но с дървена седалка (модерна работа :)); от онези къщи, за които са писали нашите прекрасни автори, с калдаръмените улички отпред и чардак, и двор с цветя и зеленчуци. Прекрасно беше да пораствам там, да чета и да преживявам разказите в това малко китно селце.

Събирахме се с по-големите каки в кафенето, те пушеха, аз-дишах и се разправяха клюките за момчетата! Компютри нямаше, интернет- също, но какъв мегдан имаше само..... И дискотеки имаше, горе в някоя вила в гората! Аз не отидох, много ме беше срам! И кучета, котки, крави-всичко имаше. И приятели имаше....с които години наред си пращахме хартиени писма, а сега от време на време имейли.

Къщата имаше стари стълби и винаги скърцаха, когато се качвахме! А как беше хубаво на верандата.... Лелчето имаше най-прекрасната колекция книги, както споменах по-горе. Влюбена бях в нея. Затова и много четях. И един ден й казах : "Лелче, някой ден като умреш, да ми ги завещаеш тези книги!", тя се смееше. Беше много усмихната, но и много строга. Помня я така- винаги си знаеше своето и беше напориста и борбена. Кефеше ме. Тогава малко ме беше страх от нея, но сега го осъзнах. А най кеф ми беше като захванехме семките на верандата, до посред нощ. И с карти в ръка! А тя- и цигарите, много пушеше! Баси колко пушеше... И пиеше един студен чай с някаква накисната гъба вътре, и това си спомням. Абе лелче, та дрънка!

Почивай в мир, Лелче! При Блеки!







Лелчето най-вляво, Краси, аз, баба и мама



Няма коментари:

Публикуване на коментар