понеделник, 6 юни 2011 г.

Вървиш по пътя си...

... сливаш се понякога с пътищата на другите за малко, ставаш част от живота, света и от тях самите и после продължаваш напред. Тери Пратчет пише: "Е, нали няма значение в коя посока се движиш, стига да не спираш."

От време на време си мисля за това- каква част от живота на другите съм била, как е било, опитвам се понякога да се сетя как съм се чувствала, какво съм изпитвала... вече много забравям...
Като бяха малка ми се искаше да имам много спомени, защото като си малък, главата ти е празна и ти се струва, че още не си живял. Сега главата ми се струва пълна и не мога даже да си спомня усещанията...за хората преди.

Харесва ми да си спомням как е била първата ми целувка, и след това разни такива дребни нещица, които са ме радвали и които са правели живота ми пълен. Сега виждам,че е пълен и се надявам да се пълни още, защото човешкото сърце няма край, големина и граници. И хората го доказват. Обичат въпреки всичко и всички! Гледам снимките на стената ми и се сещам как сънувах онзи ден някакъв си сън, който завършваше с написани думи на плакат - Живееш тук и сега!

Хммм....

~
Еййй, стана лято и почнаха да ми лазят буби по тавана... :)
~

И както си мисля за хората, любовта и нещата, се оказва,че се сещам само за хубави неща. Явно е вярно, че човек забравя лошите неща и помни само добрите! Така ни е устроена паметта, да не я пълним с излишни кофти работи, а само с моменти, когато сме щастливи :) Усмив!

Ето и поздрав с песен, която обикнах, защото имаше кой да ми я покаже.







1 коментар:

  1. Eй, Ваня, този пост! Знаеш ли, че наскоро същите мисли ми се въртяха в главата. Така хубаво си ги изказала и формулирала нещата - все едно и м моите мисли си надникнала...
    и песента...

    ОтговорИзтриване