Някак си бързам да запиша,за да не забравя колко хубаво ми беше- от момента на тръгване от Пловдив в петък следобяд до моментът, в който се изкъпах вкъщи.
И така... хубавият откраднат-някак-си уикенд на Карадере започна съвсем случайно- идеята беше да ходим на южното Черноморие, стигнахме към 10 вечерта, обаче мен ме влечеше все към пустото му Кара дере. И се запътихме натам- полу-заспали,гладни и уморени!
В тъмното намерихме отбивката от града, обаче после имаше малка обърквация, която благодарение на едно телефонно обаждане на Ицето посред нощ, се оправи! (Златен си, Ице!)
Пътят за съжаление беше мокър, което автоматично изключваше да ходим на обичайните места за палатка и успяхме да стигнем единствено до паркинга.
На сутринта си припомних какво значеше да си там- спокойствие, слънце, чисто море, много зеленина и голота. Ух, голям кеф!
Кара дере си беше същото от миналата година- само че по-зелено и по-спокойно (все още!). Макар че посещението ми беше набързо и не можах да се настроя на неговите честоти, успях да се откъсна от ежедневните глупости и да се отдам на печене на слънце, търсене на камъчета (Могаа да се похваля,че това ходене беше "любовно", заради многото камъчета във формата на сърце :) и заравяне на краката в пясъка!
За първи път там видях диви прасета, цяло семейство :) И макове също видях! И множество четирилистни детелини, които оставих да виреят там.
Чак не ми се обличаха дрехи като тръгвахме да си ходим...
Хубаво беше....останаха само експерименталните ми снимки :) Енджой!
И така... хубавият откраднат-някак-си уикенд на Карадере започна съвсем случайно- идеята беше да ходим на южното Черноморие, стигнахме към 10 вечерта, обаче мен ме влечеше все към пустото му Кара дере. И се запътихме натам- полу-заспали,гладни и уморени!
В тъмното намерихме отбивката от града, обаче после имаше малка обърквация, която благодарение на едно телефонно обаждане на Ицето посред нощ, се оправи! (Златен си, Ице!)
Пътят за съжаление беше мокър, което автоматично изключваше да ходим на обичайните места за палатка и успяхме да стигнем единствено до паркинга.
На сутринта си припомних какво значеше да си там- спокойствие, слънце, чисто море, много зеленина и голота. Ух, голям кеф!
Кара дере си беше същото от миналата година- само че по-зелено и по-спокойно (все още!). Макар че посещението ми беше набързо и не можах да се настроя на неговите честоти, успях да се откъсна от ежедневните глупости и да се отдам на печене на слънце, търсене на камъчета (Могаа да се похваля,че това ходене беше "любовно", заради многото камъчета във формата на сърце :) и заравяне на краката в пясъка!
За първи път там видях диви прасета, цяло семейство :) И макове също видях! И множество четирилистни детелини, които оставих да виреят там.
Чак не ми се обличаха дрехи като тръгвахме да си ходим...
Хубаво беше....останаха само експерименталните ми снимки :) Енджой!
Ехааа, чудничко! ;)
ОтговорИзтриванеБравос Baнеса! :))
П.П. Сега разбирам за какво е било късното ти, четирикратно позвъняване и липсата на връзка с теб на следващия ден :Р
Супер Ваничка ! Няма проблем за „късното“ обаждане, и съвсем благородно ви завидях, че сте там. Дори имаше план и аз да ходя на Кара Дере този уикенд, но не се получи.
ОтговорИзтриванеА за прасетата, най-вероятно сте видяли „домашни“ - там просто така си ги гледат - пуснати. И аз бях много изненадан като видях за първи път около Иракли преди няколко години. Аз не знаех и дори се уплаших леко.
п.с. много яки снимки !
Да, Ице, и аз се уплаших,ама поне бяхме в колата :) Даже можеше да хапнем и свинско :) Ама друг път :)
ОтговорИзтриванеСнимките - уауууууу
ОтговорИзтриванеа за Дерето завиждам благородно и още как :)
@ Dina- ехх, Динче, скоро и вие ще отидете :) Малката ще пече дупе по пясъка :)
ОтговорИзтриване