вторник, 10 ноември 2009 г.

Венеция през октомври или едно дълго чакано пътешествие за рожденния ми ден

И в крайна сметка след цялото чакане и напрежение заминаваме с Вилито и брат й към София в 00:00ч. с една единствена мисъл в главата- свобода!
Първата гледка,която ни посреща(освен милионите каналчета,улички и мостчета,разбира се) е едно куче,което продава вестници:)


Топла пица в хартиена тарелка, студено червено вино и едно чайче- стоплят ти душата край канала и докато си хапваш, си мислиш,че преди векове точно оттук е минавал Казанова или някой известен венециански търговец,или пък някой млад и влюбен момък,който се е страхувал да разкрие чувствата си на любимата и затова й е писал любовни писма или стихове...или пък точно тук една кутризантка е чакала в тъмната нощ..... Колко съдби....

Стъклена извънземна жена.......Синя звезда ......стъкло навсякъде...едно такова усещане те обзема за чупливост,крехкост и прозрачна красота...

После истински шоколадов сладолед върху тънка вафлена фунийка....блаженство!

И това усещане завършва с изгрев в самолета, пътувайки над света,който все още спи под пухкавите бели облачета.....една безтегловност и божественост......и една дума за усещането- АНГЕЛСКО!

P.S.: Хостелът,в който отседнахме беше страхотен! Ако някой се интересува, пишете ми!

1 коментар:

  1. Интересувам се от името на хостела. Моля пишете ми на inplastrade@abv.bg

    ОтговорИзтриване