СледКоледно

Най-обичам кварирата ми да е свърталище на много хора, на много шарени хора..... Хора на точки, хора с рога, хора с пера, хора с шарени коси, хора приятели!
И тази година,като миналата, традицията повели да събера колкото се може повече хора и да се забавляваме заедно! Колкото се може е добър израз, защото къщата ми почти се спука по шевовете (особено стаята с храната :). Важното е, че имаше много усмивки, имаше и Дядо Коледа, който дундуркаше ДЕЦАТА на краче и ги питаше дали са слушкали, след което им подаряваше подарък! Видео, моля!

А да не говоря и за всички вкусотийки, които всеки беше приготвил или купил за другите...И вино! Много вино! :)

Снимков материал тук :)

И пак да кажа,че много се зарадвах на всеки, който беше дошъл, защото какво?
Колкото повече, толкова повече :)))

"Black swan"

Последният филм, който гледах на Дарън Аронофски беше "Реквием за една мечта" - и то 10 пъти, защото писах курсов проект върху него. Сега ми попадна най-новото му творение с двама главни актьори, които винаги са били страхотни. Натали Портман ми е любимка и всъщност това може да се обоснове точно в този филм, в който се борят доброто и злото. Определено ме държа в интересно напрежение, защото не е ужаси, но има съспенс.Хареса ми!!! Гласувам с две ръце!

Открих видеото, което перфектно пасва на един по-стар пост:

<<Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....

После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.

А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......>>

Катедралата в Милано или как...

ми се прииска да се помоля...

Стоейки тук и наблюдавайки цяло Милано през тяхната кула си мисля- НИКОГА не съм си представяла нещо толкова величествено и грандиозно. Ама НИКОГА! Вървейки като пълен идиот- турист с карта в ръка по Corso dei Mercanti в посока към Дуомо-то, пред мен застава най-страшното нещо, направо очите ми се напълниха със сълзи от възхищение! Ах-нах в буквалния смисъл на думата, ченето ми се свлече надолу...и ах-нах!

Имам чувството, че са им трябвали милиони години, за да я построят, милиони ръце, милиони капки пот и много работа...

Нищо чудно,че е сред едни от най-високите катедрали -108м.

Всико е издялкано до последния детайл в камъка. Вътре е огромна, с много витражи, цветни и красиви, с много статуи и картини. От цялата огромност ми се завъртя свят. Дори ми се прииска да седна на една от пейките за посетители, да сключа ръце една в друга и да се помоля...не знам на кого и за какво, но да се помоля... Имам чувството, че тук молитвите ми ще бъдат сякаш чути, толкова е вълшебно и заредено с енергия.

Изкачвам се по стълбите до площадката, от която се вижда целия град и потъвам в него... Не мога да го опиша, затова вдишвам и издишвам...целата тази история и епоха.


А слънцето грее в гърба ми и си мисля за моя си Пловдив. И тук е вкъщи, но сърцето ми е там!

"Стъпки в пясъка"

Снощи беше премиерата в Пловдив на КИНОМАНИЯ 2010 на този филм- единственото, което мога да кажа за него е -Искаше ми се да заплача в залата, но понеже имаше хора, не успях, едвам сдържах сълзите си след като светнаха светлините.
Страхотна история, преразказана в една спирала от смях, сълзи, любов и много тъга по родната земя. В един момент се смееш, след това изведнъж се разплакваш, после пък тъга (особено в момента, когато Слави запя българския химн пред телевизора!), смях, сълзи и т.н.

Това определено е най-добрият български филм, кохто гледах тази година! Много, много хубав. В средата на януари е премиерата официалната в Пловдив по кината, така че ГЛЕДАЙТЕ ГО!

• Заслужава си парите,
• заслужава си времето, което ще му отделите,
• заслужава си сълзите,
• заслужава си вълнението, което ще изпитате....

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”
Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.

De battre mon coeur s'est arrêté ("Ударът, който сърцето ми пропусна")

Завършвам седмицата с поредния филм на Одиар- Десплат.
Интересно беше, че Одиар отново включва любов между двама души, които имат езикови различия.
В предишния филм Sur mes lèvres ("Чети по устните ми") бариера между главните герои имаше в това, че момичето беше глухо , а сега - той се влюбва в японка/китайка, която не говори френски. Въпреки това цялата драма около любовта е предадена съвсем леко и ненатрапчиво, наблегнал е на музиката, пианото и ритъма. Самият филм си има свой собствен музикален размер, в който върви и се развива действието... Сякаш Одиар създава собствена фуга със забързвания, успокоения и отново въвличащ героите в темпото на музиката...

Много приятно ми стана, слушайки пианото и си спомних преди години как и аз обожавах да свиря.......

Една от най-хубавите ми недели

Най-добре е когато неделята е такава- сутрин- кафе с приятрели, после разходка с други приятели, само обикалях и се срещах с усмивки по улиците... Купих си от чичо Сашо 4 плочи, за които съм много щастлива- Jazz компилации от всякакъв вид :)

Вечерта по традиция завърши макар и в намален състав в Бойково- с пилешка пържола, салати, патладжани, червено вино и лафове и смях :) На връщане нон-стоп в колата пеене и смеене :) Хубаво, хубаво е да можеш да викаш в гората... И накрая малко успокоение с chill-out в MOJITO, където отново изпих едно канелено мохито с много страст :)

И така, запътвам се към леглото, защото съм страшно уморена от емоции и от хубавинки днес.... Дано всяка неделя е толкова истинска и щастлива....
Пожелавам си го!