сряда, 19 август 2015 г.

Марти на 2

Когато детето проходи, вече няма нужда от ръката на родителя...Момчето ни е пораснало вече и иска да бъде самостоятелен. Къса ми сърцето при всяко падане, но повече,когато каже Мамо и протегне ръце да го прегърна...или когато вечер в просъница ме търси,само за да чуе отговор на своя въпрос -Мамо?
Толкова е....невероятно това! Няма дума,с която да опиша тази любов.Влюбена съм както никога досега, искам постоянно да е в прегръдките ми,защото е толкова мил.
Играе с децата ,тича, пада, става, но не се спира.
На две годинки вече знае почти всички предмети на картинки,но не обича да ги казва. Знае как яде катеричката лешници, как рачето щипе ръчичката и от кой бутон се пуска бебе-таблета :)
Обича да нарежда всичко,понякога по форми, понякога по цветове. Но най-обича да го гушкаме.
Вози се на колелото ми и малко го е страх, но свиква.
 Тази вечер след баня ,докато изтичам до хола да взема потник, той беше наакал цялото ни легло. И отново се къпахме :) Ей такива ми-ти работи!





1 коментар: