Представяне на НИА в "+ това"

Каня всички ви, които харесвате мен и бижутата ми, да ни посетите и да видите най-новите неща в едно прекрасно място за срещи, случки, усмивки и нещо вкусно :) Мястото е "+ това", София, ул. Марин Дринов 30. Датата е 19 юни, вторник, след 19:00ч.

Искрено се надявам да се видя с много от вас, които четете това :)
Чакам ви!

"Dark shadows"

Не съм пропускала филма на Тим Бъртън и Джони Деп досега. Не изневерих и този път! Да не кажа,че и съм гледала почти всички филми на Тим Бъртън и не мога да му устоя. Неговият чар се крие в тъмната страна, където има много и интересни неща. И тук ги има тяй- отново мрачните цветове, вампири, върколаци, много от Джони, но и много смях. Мен лично ме забавляваше това,че Бъртън е уловил много смешната и забавна страна на цялата тази дандания с вампири и прочие. Това беше интересно в началото, сега е скучно. Беше скучно! Докато Джони Деп не приема ролята на вампир. Тогава става истерично трагично!

Гледайте го, ако сте фен на един от двамата. А може би и на рижавата коса на Хелена Картър или циците на Ева Грийн! Все ще си харесате някого!

За Лелчето от Костенец

Лелчето всъщност се казва леля Киче от с. Костенец, но всички винаги сме я наричали така. Откак се помня безгрижните ми детски ваканции съм прекарвала там или на село при баба. Но Костенец си остана фаворитът.

Та тези летни преживелици се изразяваха в това- да чета книги (леля имаше цели поредици на Вазов, Йовков и други, стари, подвързани със старание, миришещи на всичко и с пожълтели страници, но вечни!), къпане на двора със слънчева вода (нямаше баня в къщата), ходене на истинска селска баня (голяма забава!), тичане по двора и улиците.

Къщата на моята Лелче е от онези старовремски къщи, които са от дърво, чаk потъмняло и тоалетната е външна, но с дървена седалка (модерна работа :)); от онези къщи, за които са писали нашите прекрасни автори, с калдаръмените улички отпред и чардак, и двор с цветя и зеленчуци. Прекрасно беше да пораствам там, да чета и да преживявам разказите в това малко китно селце.

Събирахме се с по-големите каки в кафенето, те пушеха, аз-дишах и се разправяха клюките за момчетата! Компютри нямаше, интернет- също, но какъв мегдан имаше само..... И дискотеки имаше, горе в някоя вила в гората! Аз не отидох, много ме беше срам! И кучета, котки, крави-всичко имаше. И приятели имаше....с които години наред си пращахме хартиени писма, а сега от време на време имейли.

Къщата имаше стари стълби и винаги скърцаха, когато се качвахме! А как беше хубаво на верандата.... Лелчето имаше най-прекрасната колекция книги, както споменах по-горе. Влюбена бях в нея. Затова и много четях. И един ден й казах : "Лелче, някой ден като умреш, да ми ги завещаеш тези книги!", тя се смееше. Беше много усмихната, но и много строга. Помня я така- винаги си знаеше своето и беше напориста и борбена. Кефеше ме. Тогава малко ме беше страх от нея, но сега го осъзнах. А най кеф ми беше като захванехме семките на верандата, до посред нощ. И с карти в ръка! А тя- и цигарите, много пушеше! Баси колко пушеше... И пиеше един студен чай с някаква накисната гъба вътре, и това си спомням. Абе лелче, та дрънка!

Почивай в мир, Лелче! При Блеки!

Лелчето най-вляво, Краси, аз, баба и мама



"Дом"

 Мисля, че трудът си заслужаваше,защото резултатите са повече от задоволителни. Никога не съм имала идея как да изглежда моята си къща, какво бих сложила или не, но в последните месеци успяхме да синтезираме най-интересните интериорни решения и разбира се, нещата, които можехме да си позволим. Тези, които не успяхме, си ги направихме сами! Искам само да споделя,че не е трудно човек сам да си измисли и направи кухнята!!!

Обожавам всичко тук, обичам да се разхождам от едната стая в другите, защото наскоро не съм имала толкова пространство :)

стената със снимките

облаче , върху което се пише с тебешир от АРТЕЛИЕ

закачалки със закачливи имена :)

 

вратата към спалнята :) хихихи

и най-накрая място за обеците ми, моите си :)

 

вратата на спалнята, облепена с BRAVACASA

наи-лесният корниз- дървен клон :)

всичко е само думи...

"Avere l'impressione di restare sempre al punto di partenza
E chiudere la porta per lasciare il mondo fuori dalla stanza"

~

"Having the impression of remaining always at the starting point
And closing the door to leave the world out of the room"

Така стоя на терасата за един от последните пъти в живота... и съм повече от влюбена, влюбена в тази къща, в тази тераса и се чувствам точно на мястото, където трябва да бъда в живота си! Благодарна за всички неща, които са ми се случили тук и сега! Не мога да бъда по-щастлива от това...

Ако някога съм си мислила,че съществуват места, които са наистина магнит за късмет- това е моята къща! Тази, последната, на Петьофи! Все хубави хора привлича, които оставят положителни неща тук, положителни емоции и я зареждат..за да могат следващите да са щастливи!

Ами това е! Радвам се с цялото си същество, че имах възможността дори за една година само да си опъна краката на стола на терасата, да пия сок от домашното ми грозде, да каня хора, да чувам Часовниковата кула на всеки час, да спя на тихо под песента на птиците, да се родят котенца в скрина ми, да направим най-хубавото коледно парти, да се влюбвам, разлюбвам и отново да повярвам в любовта! 

Както каза Ицето в блога си преди има-няма няколко седмици- Краят на една епоха и началото на нова!

Не спирайте да дерзаете, не спирайте да пътувате, защото така се измъкваме от задръстения ни свят и се връщаме у дома пълни с нови идеи, надежди и все нещо ново у нас! Най-хуабво е у дома! А моят е тук, при Ванката! 

До Рим и обратно

Само със заглавието се изчерпва всичко, което има да се каже за тазгодишното ми пътуване до Рим. Два дни път до там, два дни в Рим и обратно още два дни. Само път помня! Рим си е Рим! Хубавото беше, че точно бяха сложили саксиите на Испанските стълби и беше толкова разцъфнало..
Упражних си италианския, доколкото мога де, и съм безкрайно щастлива за това!
Откриването на изложбата на баща ми беше типично българско- с песни, хоро, български кашкавал, сирене и вино! Много хубаво!
И така сега се завръщам към опаковането на къщата :)))

Ремонтирам си живота :)

В последните шест месеца, ако сме се виждали, сигурно сте слушали от мен за безкрайните ремонти, които се случват в живота ми (види им се края :)). Това е така, защото през това време съм на тема- интериорен дизайн. Ровя из сайтове, търся, за да избера най-доброто и най-интересното и да направим апартамента още по!

Ето част от нещата, които с Ванката сътворихме:

Палудариумът- част от природата, затворена под похлупак. Има и три малки тщркоазени жабки :)

Кухненските шкафове са с различни шарени дръжки

Плочките за мивката в банята

Етажерка клон за хола, изработена от Ванката изцяло, аз само я байцвах :)

И вълшебната ни холна масичка от два палета и стъкло

А колко още красоти предстои да създаваме...