Spirit of Burgas 2011

За първи път ми беше, признавам си без бой :)
Тъй като не знаех какво да очаквам, останах много очарована.
Първо ще започна с организацията на фестивала- всичко беше лесно- влизането,проверките,тоалетните. Не чакаш на опашки, не се буташ... И другото, което ме впечтли ,беше точността. Тъй като съм девичка и по рождение това качество ми е внедрено, никога не съм била на по-точно събитие- всички излизаха в напечатания в програмата час и екипът супер бързо сменяше сцената за следващите.

Сега за първата вечер: Нямах никакви фаворити, освен Котарашки, който доживях да видя и на живо! :) Обикаляхме от сцена на сцена, имаше тук-таме интересни. А дааа, и Gotan Project ме изненадаха приятно!

Втората вечер беше МОЯТА вечер!!! Нямах търпение да отида, знаех, че ще е нещо велико. И такова беше. Skunk Anansie разцепиха всички :) Очаквах ги да са малко по-тихи, а те направо ми разбиха представите за себе си, жестоки бяха! Скин излезна с блещукащо трико по тялото й и с една перушина около главата, както каза Ванката- все едно излезна от Предизподнята! Хвърляше се в публиката, стъпваше им по ръцете и така пееше, накрая накара всички да млъкнат и да клекнат и така влезна още по-надълбоко....в публиката! Обичам я!!!!
След нея разбира се се качи МОБИ, който ме разби, когато каза, че иска да види как 20 000 човека разтърсват земята с парчето Bodyrock. A пък през цялото време на фестивала каква луна имаше- пълна и червена! :)

Третата вечер вече бях толкова схваната, че едвам си мърдах врата :) Моите фаворити бяха SKINDRED. И тях очаквах много ,защото са интересни-съчетават реге и хард. Беше много яко! За сметка на всичко DEFTONES не можах да ги понеса, вокалът трябваше да го махнат и щеше д е гот :)

Яко!Яко!Якооооо!
Други думи не мога да употребя, защото ми беше наистина много якооооо :)

Догодина пак :)

И накрая поздрави от морето и от мен:

Карадере ъгейн

Първо да отбележа, че снимките са нарочно обработени, не беше чааак толкова черно небето и мрачно. Даже си беше топло и много хубаво!

Тръгването за този уикенд ни се получи просто перфектно. В петък все още се чудехме с Ванката дали да направим гъз-път-да-види пътешествие до Кара дере, когато Еленка не ни се обади с желанието и те с Йони да пътуват натам. Тогава си казах- Ей, тва е! Съдба!
И така, тръгнахме, пътувахме по подбалканската линия, понеже разбрахме, че имало катастрофа на магистралата. А пътят- един такъв спокоен и хубав, леко дъждовен, но приятен!
А на Карадере се очертаваше интернационална среща на пътуващите на стоп. Имаше мнооого хора, от различни държави. Ние се наложи да оставим колата на Белия нос и оттам посред нощ, пеша, нарамили багажи, палатки и бира! и с наса барабар едни испанци!
Учудващо сред многото хора и дървета, открихме Ники, който пръв ни посрещна с прегръдка :) Другите вече спяха! Ама и тях събудихме :)
И после иху-аху, бира-мира, слънце, спане, къпане и тия три неща! :)

Благодаря за вниманието, до нови срещи на Кара дере тази година!

"Плажът/ The beach"

Не го бях гледала никога досега, а е излезнал 2000 година. Попаднах на на него от саундтрака, имаше песен на Моби и оттам се оплетох :) Да, знам,че и тук Леонардо е все още онзи секс-символ от "Титаник", но все пак..

Интересен ми се стори в началото като идея и наистина си беше такъв. Много ми напомни за моите чувства към Кара дере, все едно са описали моите мисли... как отивайки там , попадаш на място, където всичко е хубаво- хората, музиката, тишината, времето... и после, като се завърнеш в релаността, всичко е сиво, никой не може да разбере какво значи да си там, на Плажа, никой не знае за красотата и спокойствието му...всички искат да консумират и да рушат! Туристи!!!

Гледай го и после сподели с мен мнението си!

Каньона на водопадите

Тази дестинация се оказа много приятна за разходки с леки изкачвания и много вода, зеленина и мъх :)
Посоката е Смолян, крайния квартал , който се казва Средок. Има стара сграда за ремонт на автомобили и точно след това в дясно е табелата за Каньона. И оттам по пътеката, докато не стигнете една голяма табела, която указва какво да правите, ако видите мечка!!! и една друга,уж карта, която за мен беше малко неразбираема. След това се започват много мостчета, водопади и красиви гледки :)
След като стигнахме върха, гледката беше невероятна, все едно стоиш над земята и можеш да видиш всичко...После видяхме табела за Смолян и решихме, че тя ще ни отведе до града и затова се върнахме по стария път. А е трябвало да продължим. Е, явно остава малко изненада и за следващото ни посещение там.

Това е дървото Слонска глава :)

П.П.: И внимавайте за голите охлюви, защото са много лепкави, ако ги пипнете:)

теорията за случайностите

Имам една поредица, много любими книги, които от време на време обичам да си препрочитам- "Селестинското пророчество" и т.н. Тъкмо я започнах снощи с това, че случайности няма, а всичко ни се случва с някаква цел и днес ми се случва Случката :)
Когато пътувахме до Милано, имаше един италианец, много симпатичен нисък чичко с бяла брада, който ми направи впечатление, защото изглеждаше много миловиден и общителен. На връщане пак пътувахме с него.
И днес, пред един магазин го засичам. Аз се загледах в него, имаше много характерна физиономия, и той- ме гледа, и аз-гледам и накрая го поздравих. Казах му от къде го познавам и се разговорихме. Много мил човек на пръв прочит. И имаше поука от срещата ни, каза ми някои трикове за резервиране на по-евтини билети с нискотарифните компании, защото той работел в Милано и пътува всяка седмица :)

И ако това не е случайност.....

у-ик-енд

Въпреки че Слънчев бряг никога не ми е било любимо място, отидох за един уикенд заради Руска, която работи там.
Първата вечер изенадата ми беше мексиканска кухня. Както ми е тръгнало да тествам всякакви вкусотии този месец, не знам как ли ще завърши... Хапнахме много добре, леко лютичко беше. За десерт пробвахме чирос, нещо като нашите толумбички, пържени и поръсени с канела и пудра захар. Ммммм...вкусотийка :)

Вечерта се качихме на виенско колело, от където можехме да видим целия слънчев бряг, а Руска се беше хванала яко за стълба по средата и не го пускаше. Беше почти пълнолуние и Луната се отразяваше в морето.

Хапнахме и сладолед на топчета, като стиропорени, само че сладоледени с вкус на пъпеш и шоколад. Много готини, все едно хрускаш замразени топчета!
На следващия ден ме очакваше много спане и почивка, след като посетих басейна на хотела. В следобеда посетих Несебър, където беше пълно с туристи.



И както обикалях, си намерих 10 евро на банкноти :) Вечерта отидохме до Бургас, разгледахме обновените му улици, много приятно прохладно беше. А това по-долу е мъжът ми :)

Видяхме Тракийското златно съкровище, много беше красиво, детайлно и фино. Прекрасни неща сме правили едно време, много големи майстори! След това малко вкусно хапване и послед клубче, на което се разцепихме от танци на плажа. И се прибрахме в ранни зори в хотела ни.

И в последния ден се запътваме към Иракли, за да се съблечем и попечем без предразсъдъци :) И да ядем цаца,маца, бира, мира.... А там пристигаме- и ми се струва толкова комерсиално, че му се е загубил чарът. И ми липсва за пореден път Карадере и чистата вода...и безшумието...
Прибирам се в 05:30 и заспивам веднагически от густичко.

Милано с...... Ryanair

Все като се налага да пиша за Милано и все не мога... иска ми сe да си остане някак си интимно, мое си, но все пак искам да запаметя всичките неща, които съм изпитала, видяла и вкусила!
Като за начало тръгването ни беше от летище Пловдив, което за първи път посетих в живота си. Малко, сладко и чистичко. За сметка на това ти проверяват багажа от-до :) Самолетът беше като Уизеър, само че бял :) Стюардесите- италианки, а полетът- кратък. Когато кацнахме на Бергамо, пилотът пусна звук като от Супер Марио- та-ра-та-та-та-таааа и всички изръкопляскаха.

Джорджо и Пам ни чакаха на Чентрале-то, всичко си беше както преди. Хапнахме малко спагети и излезнохме навън. А там ни очакваше.....wait for it.... Il Duomo :) И после истински италиански сладолед, направен от истински настърган пъпеш, без оцветители, овкусители и гадости. Невероятно блаженство за душата ми.
Вечерта за първи път опитах суши- обожавам суши!!! За 15 евро пихме коктейл и ядохме толкова, колкото можеше да побере душата ми (Джорджо каза,че тази храна не е за корема, зашото не е за насищане, а е за душата!). След това биричка по пътя до вкъщи и заспиване на секундата, щом помирисах леглото.

В неделя беше айляшки ден- цял ден в парка, разходка, бира, пиадини, кучето Нина, която постоянно идваше да ни души, китари, музика, Radiohead, Bebel Gilberto... прекрасно. И вечерта- разходка по покрива на Дуомото!


За сметка на лежерния уикенд, понеделникът ни беше нон-стоп обикаляне и сладолед :) Посетихме двореца Сфорцеско, който беше пълен с паркчета, вода, патици, туристи и сянка. Поспахме малко, за да изчакаме да мине жегата и после пак по улиците на Милано. Вечерта опитахме оригиналната италианска неаполитанска пица- маргарита. Беше уникално добра. И вечерта тичахме, за да си съберем багажа, тичахме после до метрото и после до Чентралето, за да хванем автобуса за летището. Бяхме там в 00:30,а полетът ни беше чак в 7:00. Но понеже не ни беше удобен транспорта, трябваше да останем на летището. То всъщност въобще не бяхме първите. Всички бяха заели стратегически позиции в кьошетата за спане и по седалките. И ние разпънахме кърпите (ето сега разбирам,че Пътеводителят на галактическия стопаджия е много прав!!!) и налягахме по земята. Беше много забавно. Ванката го нарече gypsy style! А Пам- пънко-нема-умре!

В крайна сметка доживяхме да започнат да мият пода и да ни раздигат като клошари от парка. В самолета позната история- стюардесите-усмихнати и руси, а нашето летище- пусто като след ядрен взрив, само нашият самолет каца. Все едно е държавното летище и самолетът на Бойко пристига. То всъщност на нашето летище имаше само два полета на Раян еър. Е как да не не ни постелят червен килим и да ни дадат пита с мед и сол :)

А сега пропуските ми в разказа:

Пам ми подари Няню, плюшената играчка, която има два ципа: на устата, от която се показва плюшеният му мозък и на корема му, от който пък изкачат плюшените му органи. Ще сложа и снимков материал на това създание ненагледно.
Пам беше научила Джорджо на животоспасяващата реплика на български- две кепабчета и една шопска салата :)

Скоро...пак :)