Един спонтанен уикенд във Велинград започна така

В петък се чудих с кого да забегна към някъде...

Гадното на лятото е,че ако си останал сам в Пловдив, това значи, че всички останали са някъде по морето или планината и няма как да се измъкнеш! Ужасна работа!
Затова реших да попитам М. дали има идея и желание за пътуване към Някъде.
В петък вечер бях подготвена, че ще мръхтя сама на терасата и колкото и да не ми се искаше, изглеждаше скучно! Поне вечерта я запълних с приятни хора и приятни разговори на терасата с мента в ръка. И когато бях решила да лягм вече, отварям си пощата и М. ми беше писала да заминаваме с влака в 8 сутринта за Велинград.
Ихууууууу!

Истината беше, че не бях пътувала с влак от втори курс (2005г.) и си беше наистина адреналин, защото е забавно, когато не пътуваш сам! А теснолинейката беше страхотна- с открити тераски между вагоните, можеш да усещаш вятъра в косите си и да гледаш природата!

От гарата на Велинград започнаха разходки из гората, ходене на гости и наи-важното- спасителна операция за едно малко коте. Всичко е добре, когато свършва добре!

И така, мина един месец още, дойде нов и аз го посрещнах в леглото с температура и грип в себе си. Мисля, че тялото ми знае кога иска да си почине от стреса и храната и само си взима мерки:) Затова го оставям да се оправя само :)

Зелено, зелено......колко да е зелено!

Официалното откриване на моят нов Дом № 9 се състоя с грандиозно парти, с червен килим, много светлини, с известен DJ, красиви стройни манекенки, богати мъже, яхти, лъскави коли, скъп алкохол, което беше отбелязано от всички национални медии.

Всъщност нещата не бяха такива (слава Богу!). По-скоро звучеше така:

Официалното откриване на моят нов Дом №9 се състоя в събота със скромно събиране, с много коктейли Мохито, мента, на романтичната светлина от цветни бурканчета със свещи; музиката се миксираше сама, за да си радваме всички на вечерта; хората бяха много по-красиви и мили; луната светеше почти пълна; лампата против комари още по-романтично ги пукаше един по един...листа от мента навсякъде.....
Чудесна първа вечер на лятната тераса с приятели...

А колкото до отразяването на събитието, съм много повече от щастлива, че Елица ни награди с фотографските си умения и затова можете да видите снимки тук.

Цунки за всички, които дойдоха, а за останалите, които бяха възпрепятствани- другия път!

Let the stars and the heart be your guide...

Как да започна да описвам нещо минало, когато в същото време то е живо вътре в мен и не е отминало изобщо?

Затова започвам от края на моето първо пътешествие за това лято до морето- КАРАДЕРЕ!
Невероятно чисто, красиво, но не и уединено място. Много ми хареса усещането, че не съм в цивилизацията, че няма нужда да спазвам определени норми и да имам задръжки- като това с какво съм облечена или как изглеждам. На никого там не му пука as long as не пречиш на никого и просто се наслаждаваш на природата, живота и се веселиш!
Пясъкът навсякъде, камъчетата и красивото слънце сутрин през вратата на палатката са нещата, които ми липсват сега.

Само звездите и сърцето могат да направляват вярно посоката на едно пътуване...

посещение във вълшебното магазинче на Тита и Лили в Созопол

залязващото слънце от яхтената мачта

П.П: Много усмивки, слънце, мокра вода, песъчливи стъпала, Мента ПЕЩЕРА, текила и други интересни случки.

П.П.П: Ето какво сувенирче си измайсторих, за да нося със себе си част от морето :)

"Soul kitchen" ..... и за моята душа

Ето това се казва стимулиращо ДА! И да, и да и пак да! Това е филмът, който ме изкара малко от позаспалото и влезнало в релси ежедневие, раздвижи въображението ми и ме провокира да повярвам пак, че мечтите се сбъдват!

И цялата тази доза оптимизъм струи от герой- грък, под зорката режисура на Фатих Акин ("Музиката на Истанбул") с немски актьори и невероятен саундтрак- джаз, фънк и леко диско!!!

Три пъти ура за Спасчо, който ми го откри!!!

Имам си билетче!!!

Когато една врата се затваря, се отваря прозорец :)

Вчера си продадох билета за MASSIVE ATTACK, а днес получих билета си за Сара Тавареш. Въпреки че концертът е чак през ноември, слушайки нейната музика, ми идват мисли само как ще заровя пръстите на краката си в пясъка, ще усетя вълните и ще стана цялата солена :)
И ще пия едно Мохито на плажа с португалски привкус на Сара!

Нещо старо, нещо ново и нещо розово...

По американска традиция, когато има сватба, булката трябва да носи със себе си нещо старо, нещо ново и нещо синьо :) По моя традиция, когато се преместих в новата къща, се оказа, че доста се доближавам до това- стара къща, нова баня и розови стени :)

Поредното доказателство, че когато човек иска нещо много силно, то се сбъдва- исках точно това, което получих :)

Ето и фрагменти от него- моят нов дом:

ароматна торбичка в дрешника, който е като този на Кари Брадшоу от "Сексът и градът" с ракличка, рафтчета и куп място за дрехи

подковата за късмет, която разнасям от квартира на квартира :)

стената на славата (по идея на Танчушкиното представяне на ХМД! )


билети от любимите ми моменти по стадионите

една светеща красота от Ането

L'amore è musica, l'amore è tutto, l'amore è...

градински жълтурчета

гледката от тераса номер 1

гледката от тераса номер 2

стената в спалнята ми

божието провидение

Не е хубаво да се снима срещу слънцето! - колко пъти съм чувала това в момента, когато насочвам фотоапарата насреща му :)

Не ми пука!

Обичам слънцето!
Искам да го снимам, искам да го гледам, искам да го усещам върху кожата си, искам да го докосна в сънищата си, искам да го запечатам в един миг...



А то толкова красиво огрява града....