Марти на 2

Когато детето проходи, вече няма нужда от ръката на родителя...Момчето ни е пораснало вече и иска да бъде самостоятелен. Къса ми сърцето при всяко падане, но повече,когато каже Мамо и протегне ръце да го прегърна...или когато вечер в просъница ме търси,само за да чуе отговор на своя въпрос -Мамо?
Толкова е....невероятно това! Няма дума,с която да опиша тази любов.Влюбена съм както никога досега, искам постоянно да е в прегръдките ми,защото е толкова мил.
Играе с децата ,тича, пада, става, но не се спира.
На две годинки вече знае почти всички предмети на картинки,но не обича да ги казва. Знае как яде катеричката лешници, как рачето щипе ръчичката и от кой бутон се пуска бебе-таблета :)
Обича да нарежда всичко,понякога по форми, понякога по цветове. Но най-обича да го гушкаме.
Вози се на колелото ми и малко го е страх, но свиква.
 Тази вечер след баня ,докато изтичам до хола да взема потник, той беше наакал цялото ни легло. И отново се къпахме :) Ей такива ми-ти работи!

продължение за майчинството

Сега е тишина вкъщи...това означава,че Марти или спи, или е при някоя баба. Днес е второто и намирам малко време да наредя думите в разказ,защото ще ги забравя. 

От една страна изминаха почти две години от раждането на Марти и все още не намираме времето да излизаме често вечер, на клуб или бар, на биричка. Не намирам времето и за много социални дейности, които за щастие започват все по-честно да се случват в нашия град. Липсва ми...липсват ми партитата, контактите, случките, среднощните паркове, филми, лекции...липсват ми за кратко. След това осъзнавам,че две години( може би няй-сладките ) съм прекарала в отглеждане на детето си. Не само отглеждане, а и оглеждане. Гледам го...когато спи, когато се храни, когато гледа телевизия. Наблюдавам го и пълня сърцето си с тези спомени,защото е толкова прекрасно мил,дори когато се сърди и пищи...някак си по детски!

И си мисля,че всъщност нищо не ми липсва, толкова ми е сладко да заспиваме един до друг, той -прегърнал ме с ръка и викащ "Ма-му,ма-му"... не мога да го заменя това с нищо на света.Нищо не ми е било по-сладко от това! Нищо! От момента, в който той ме осъзнава като Ма-му и ме търси за утеха или да го цункам, няма друго нещо, което да ме кара да съм най-щастливият човек на света! Няма едно парти, една лекция или една среща, която да струва повече от това. И съм дрогирана, искам всяка вечер да ми се случва, не мога без това. 

Най-най-най-хубавото нещо на света за една жена е да стане Ма-му! Най-хубавото нещо е да има едно малко същество, което да те обича безрезервно, да ти прощава и да те гушка. И да го учиш на всичко! И да му дадеш цялото си сърце, цялото си Ти! Е, поне на 99% :)

За майчинството

Днес прочетох много приятна статия в "Момичетата от града" за майчинството и се замислих как ТОЙ е променил МЕН. 
Преди да забременея, много ми се искаше това да се случи,не само заради самото дете и НИЕ, имах нужда от почивка за размисъл върху себе си. Много исках да стана мама и да предам всичките си умения и знания на едно малко мозъче. Но ми се искаше и да почина от работата, която работех,беше ми омръзнала до голяма степен (макар че я харесвам) и да помисля какво ми се прави.

Наистина бременността протече спокойно, бях пълен айляк (въпреки всички неразположения,произтичащи от нея), ходех по разходки из парка спокойно, а не бързайки за нещо или някъде (което не се беше случвало от години), пиех кафе сутрин с баба в 7:30 :) Това също беше една от хубавите страни- много време започнах да прекарвам с баба си и съм  адски благодарна за това!

След раждането- лудница! ПЪЛНА! Не знаеш къде се намираш,какво правиш,защо го правиш...имах редовно бели петна заради недоспиването....но всичко минава! Дойде моментът, когато с НЕГО си намерихме свой собствен ритъм, свой собствен език на общуване и намерих малко време (макар и оскъдно) за себе си и мечтите ми. Сега като е тук ТОЙ, още повече мисля,че трябва да правя нещо, което да ме прави щастлива. За да е и ТОЙ щастлив! И определено съм по-креативна- поне откъм правенето на играчки с подръчни материали :)

И да- малко сме намалили излизанията навън по барове, но като усетиш детето ти как се гушка в теб, как те търси, как спи сладко, повярвайте ми,няма бар или излизане, което да си заслужава да изпуснеш ТОВА! А социалните контакти се увеличават, тъй като ние непрестанно хойкаме напред-назад. Дори и зимата. Обичам като няма много хора навън ,да се разхождаме, да посещаваме приятели по центъра и да пием кафе :)

Та с една дума- майчинството изважда едни прекрасни стари прашлясали мечти и те събужда от дълбок сън с много прилив на енергия :)

2014-та накратко

И тази година има неща, които остават незабравими:
- Марти на годинка, проходил и вече голямо момче
- втората ни сватба - вече с приятелите на Белинташ
- първо море на Марти - на Тасос
- разходки из планините с Марти на гърба
- един мой любим пръстен, който сътворих
- парти за един прекрасен мой юбилей, който празнувахме заедно с Руска
- първата Коледа на Марти с голямо коледно дръвче
- концерт на Андреа Бочели с мама :)

На 30!

Прекрасно парти в Арта за нашата годишнина с Руска! Най-накрая успяхме да празнуваме заедно,на един континент, в една страна, в един град, в един Арт!

Страхотно беше!Искам пак! :)

Марти на годинка

Ето,че вече Марти ходи и навърши първата си годинка на планетата Земя. Приключението е пълно с кучета,баби и много крокодили :)))

Наздраве!

На какво ме научи Марти

Марти почти направи годинка. Няма да ставам скучна като кажа,че времето наистина отлетя,но не е важно това. По-важното е какво се е случило с Марти и семейството.

Бидейки майка(за първи път) за една година, виждам мнгоо неща на които Марти ме е научил. Може би всички майки казват,че търпението е нещото, на което децата ни учат. Идвайки в този непознат свят, Марти е като едно извънземно, което трябва постепенно да се научи на всичко- да комуникира, да говори, да ходи, да яде...трудна работа...И всичко става стъпка по стъпка, бавничко и с много падания и ставания.

Друго нещо, което малкия мишок научава майка си е още с раждането- мама трябва да мисли главно за малчо. Първо малчо яде, после мама. Първо Марти, после мама :) Е, не винаги, защото тя и мама е човек и има нужда от мама тайм. Но като цяло този егоизъм, който всеки човек има, се превъзмогва, защото първо трябва да се задоволят нуждите на бебето. Мама дава всичко! Мисля, че и животът си дори,ако се наложи! Факт! На една мама не й пука,че бялата й блуза е изцапана с мръсните обувки на бебето, защото го гушка здраво в ръцете си. Или пък че понякога се налага да излиза от вкъщи, без дори да се погледне в огледалото,защото малкия така се е разпищял,че само излизането е спасението...

И пак ще го кажа- всичко добива смисъл, животът ми добива смисъл като погледна усмивката му всяка сутрин или пък като се гуши в мен като заспива! Не ми се е случвало по-прекрасно нещо от това да съм МАМА!

Разходка до Триград

Тъй като Ивета, Боби и Петьо ни подариха раница за носене на бебче, решихме да я пробваме надалеч. Избягахме на място, където не бях ходила досега, място, което е като от приказките ,като от "Хобит"- зелени полянки, чисти рекички и чешми, гледки,спиращи дъха...

Мястото, където отседнахме, се оказа прекрасен хан- "Аркан хан", където се почувствахме именно герои от тези приказки...с вкусни гозби и украси по стените от време оно....

С една дума- преминахме времеви тунел и се озовахме в райско кътче!

Посетихме площадката Орлово око, където на височина над 1500м. гледахме надолу, като орлите и посетихме Ягодинската пещера, където видяхме Дядо Мраз и джуджетата, Пижо и Пенда на бургаския плаж, неосъществената целувки и други красоти. А на Марти му беше голям кеф!

Втората ни сватба

Въпреки че се оженихме вече, решихме да направим и тържеството с нашите приятели след като Марти вече е голямо момче :)

Партито се състоя в комплекс "Старите времена2"- Белинташ, едно магическо място с прекрасна гледка, голяма зелена градина и много въздух. Това беше моята мечта за сватба :) Само дето не бях с голяма булчинска рокля,както искаха всички майки :) Но уви, избрах нещо семпло и в нашия си стил! А партито беше върха- обикновено градинско събиране с приятели на планина :)

Имаме прекрасни кумове- изненадаха ни с книга за пожелания, ръчно изработена, с прожекция на наши снимки, със заря, която огря вечерта ни и със сърце от запалени свещи. 

Танци-манци, наздравици и много настроение!А музиката беше специално подбрана от мен :) Както и украсата беше ръчно правена!

И Дарт Вейдър ни обяви за джедай и джедайка! Това е уникално-да присъства такава фигура на сватбата ни!

И да не забравя да спомена- сгодихме леля Руска от Китай :) На скалите на Белинташ с изненада церемония- музика, шампанско, букет от десетки рози и годеник с пръстен! :) Гор-чи-во, дет се вика :)

П.П.:Догодина-парти номер 3!

Представям ви Ранго...Зонев!

Имаме си нов член на семейството вече - хамелеонът Ранго :) Той е много малък и сладък и сега се адаптира към нови си дом и новото му семейство,което да се грижи за него :)

Съботна планинска разходка

Марти вече преполовина годинката от своя живот на Земята и вече яде пюрета и каши с охота! Смее се на всеки и много обича да го гледат и обръщат внимание! 

Разходката до Копривките не се отличаваше с нищо "особено"- чист въздух и мирис на гора... Той и затова е толкова щастлив! Обещахме му да се върнем на планински преход пролетта, като  стане едно хубаво топло...

Има
два долни зъба, усмихва се с езика изплезен напред :) Обича да тропка с краченца и да играе ръченичка, а Дарт Вейдър ни беше на гости за малко,но нямахме лимонада и си тръгна. Пък и въздух не му достигаше на завалията!

Шести месец ...почти

Вече шест месеца съм родител, млад родител. Това, което научих за родителството е,че  не можеш да отглеждаш децата си между другото, ей така, докато вършиш обичайните си дейности. Детето иска 100% от теб, иска всичко, цялото ти внимание и цялото ти същество,за да правиш това, което той иска- да играеш с него, да изследвате света, да му обясняваш, да го храниш...

Дори сега, когато пиша тези редове, Марти си играе на килимчето, видимо унесен в действията си,но от време на време поглежда дали съм тук,дали го гледам...Много е важно за детето да го гледаш, да наблюдаваш това,което прави.Затова и повечето деца казват:- Мамо, виж как ще...

Родителстворо ,колкото и банално да звучи, е най-трудоемката работа за жената, на която някога "ще я назначат"- спи по няколко часа(коликите, зъбите и всички останали неразположения, които тормозят мъника- като запушения нос при нас,което го кара да се буди през два часа) , бута колички( по небивали тротоари и калдъръми и паркирали на тротоарите коли) и носи бебето в кенгуру/слинг (дори,когато тежи 7-8кг), изкарва второ висше като педиатър (понеже докторите са толкова "отзивчиви" да обясняват и предписват), трето за гадателски способности особено във възрастта, в която не говорят,а само плачат... Общо взето мама е всичко! И най-накрая готви, чисти ,пере, глади и мие! :)

Марти вече се върти като пумпал по земята, пипа абсолютно всичко, което може да докопа и до дни ще избият първите зъбчета! И яде пюре от картофи :)

И тази сутрин, с изгрева на слънцето, той не пропуска да се ми се усмихне, да ме прегърне и да изисква вниманието ми, постоянно...ако не е вниманието ми, то трябва да му говоря, за да знае,че съм тук, до него.... завинаги!

Весела Коледа!

Тази Коледа спечелих фотосесия и ето резултатът! Фотограф: Калина Серафимова

#оставка

Понеже от няколко дни не се случва да включа телевизора на новините вечер,а пък и през деня не ми остава време да го направя, днес научих за кървавото развитие на студентските протести. Покрусена съм! В същото време гледам малкото ми момче как спи и си мисля,че не искам сина ми да емигрира, не искам да живее със заплата от 600лв, с които да се чуди какво по напред да плати, не искам да живее в държава, където да протестираш се наказва!

 Иска ми се да заличат цялото правителство, иска ми се да ме управляват хора, които са млади, да имат сърце и виждане как да запазят младите умове тук и сега. Иска ми се да избухне всичко, да изчезне, за да може да се сътвори наново. На всички ни е писнало от онези с черните джипове, които паркират на местата за инвалиди; от онези, които бият, продават дрога и съсипват държавата ни! 

Мартинката на три месеца

Минаха си неусетно тези месеци, изпълнени с плач, усмивки и много разходки!

Мислех си как жените винаги казват,че раждането на детето им е най-щастливият момент от живота. Аз не мисля,че точно в онзи момент съм осъзнавала това и въобще не съм била най-щастливият човек на света, имайки предвид,че видях бебчо за някакви милисекунди и след операцията си беше доста дискомфортно.

По-скоро бих казала,че най-щастливият момент(което беше преди няколко седмици) е когато Марти ме погледна, усмихна се и за пръв път осъзна "Я,ето я мама!". Този поглед е моментът, в който наистина се почувствах мама,защото имаше обратна връзка, той осъзна коя съм и защо съм тук- за да го храня,пазя, гушкам и закрилям! И засега тази усмивка я виждам всеки ден и съм щастлива! Сиурно докато не стане тийнейджър,когато ще ме мрази и ще е бунтар :))))))

Този месец Марти ходи на разходки до Чудните мостове и Старосел и вече се научи да писка, че има ръце и колко са интересни те, както и колко са вкусни :))