четвъртък, 17 юли 2014 г.

На какво ме научи Марти

Марти почти направи годинка. Няма да ставам скучна като кажа,че времето наистина отлетя,но не е важно това. По-важното е какво се е случило с Марти и семейството.
Бидейки майка(за първи път) за една година, виждам мнгоо неща на които Марти ме е научил. Може би всички майки казват,че търпението е нещото, на което децата ни учат. Идвайки в този непознат свят, Марти е като едно извънземно, което трябва постепенно да се научи на всичко- да комуникира, да говори, да ходи, да яде...трудна работа...И всичко става стъпка по стъпка, бавничко и с много падания и ставания.

Друго нещо, което малкия мишок научава майка си е още с раждането- мама трябва да мисли главно за малчо. Първо малчо яде, после мама. Първо Марти, после мама :) Е, не винаги, защото тя и мама е човек и има нужда от мама тайм. Но като цяло този егоизъм, който всеки човек има, се превъзмогва, защото първо трябва да се задоволят нуждите на бебето. Мама дава всичко! Мисля, че и животът си дори,ако се наложи! Факт! На една мама не й пука,че бялата й блуза е изцапана с мръсните обувки на бебето, защото го гушка здраво в ръцете си. Или пък че понякога се налага да излиза от вкъщи, без дори да се погледне в огледалото,защото малкия така се е разпищял,че само излизането е спасението...

И пак ще го кажа- всичко добива смисъл, животът ми добива смисъл като погледна усмивката му всяка сутрин или пък като се гуши в мен като заспива! Не ми се е случвало по-прекрасно нещо от това да съм МАМА!



Няма коментари:

Публикуване на коментар