петък, 6 май 2011 г.

Сливодолското падало


Дойде хубавото време и ми се прииска да си напълня зелената чакра. След домашното кафе и палачинките с шоколад Нутела, с Ванката се зачудихме къде да ходим да се разходим.Той предложи до Сливодолското падало, преход- 1 час нагоре по планината :)
След премисляне на други предложения и идеи, се запътваме към Бачково. Точно след третия тунел, в ляво, по една скатана пътека, закрачихме към водопада. В началото беше стръмничко,но навлизайки в гората, виждам зелени меки мъхчета, голи охлюви, гущер-дъждовник, интересни дървесни гъби... и така, нагоре, нагоре, с магическата песен на Патапонците, стигнахме до най- високия водопад в Родопите- 49м. Прекрасно беше. Даже и леко пръскаше от водата :)
На слизане срещнахме група от 24 туристи и докато се разминавахме по тесните пътеки, си казахме многократно Здравей и Добър ден, на всеки поотделно :)
Оказа се много приятно място, малко усойно и хладно, но много зелено и живописно :)




Няма коментари:

Публикуване на коментар