Когато си в Рим, прави като римляните

Поредното ми пътуване в любимата Италия се оказа баш в столицата й- Рим.
Не съм почитател на столиците, даже ги избягвам, защото макар и интересни, са ужасно натоварени и затрупани от туристи. Този път обаче, не беше по мой избор, а командировка. Та как да откажеш, нали? :)

Рим ни посрещна с дъжд и изморени след 33-часово пътуване! Всички пътища водят към Рим, са казали хората, но не са уточнили, че са изморителни! Маршрутът ни беше Пловдив-София-Игуменица(пристанище)-Бари-Рим. Фериботът е лъскав, обаче спиш ужасно неудобно, изтегнат на два стола. Пътуването беше около 8-9 часа.

Рим като за начало е пълен с неща за гледане, посещение, снимане и други действия, което още от началото означаваше, че вече съм уморена преди да съм излезнала на улицата. Накъдето и да се обърнеш-все арки, колони, фонтани, църкви, разкопки, сладолед и пица!

На този мост влюбените заключват любовта със катинар! От двете страни беше пълно с много интересни катинари, надписани с имена на двойки...





Първата вечер беше най-прекрасната ни вечеря- в една малка (дори бих казала забутана) trattoria, чиято съдържателка беше баба и всички манджи се приготвяха там по домашна рецепта, на място, вкусни до немай си къде...

Раят за мен в Рим- Фиатчета, Минита...до насита!

На следващият ден се наложи и да поработим малко- мястото беше срещу Fontana di Trevi- българската църква в Рим. Много е красива отвътре. За първи път видях негър и мулатка да пеят "Върви народе възродени" на чист български език- репетираха за 24 май :)

Това е нашето произведение на изкуството- яйце с българската азбука и две девойки в народни тракийски носии:

Колизеумът го видях само отвън, не представлява особен интерес за мен, така че просто ДОЙДОХ, ВИДЯХ и СНИМАХ :)

Това е сблъсъкът на две култури- български девойки и римски войници:

Интересното беше,че точно чета Тери Пратчет и се забавлявам със СМЪРТ, а пък той бил в Рим...да не повярва човек... :)

След цялата лудница се запътихме към Ватикана, не видях Папата,ама и той не беше предизвесетн за моята визита, така че очевидно не е успял да се покаже да ми помаха :)
Влезнахме последни, без опашка и народ, защото вратата тъкмо я затваряха!
Най-очакваната забележителност за мен беше Сикстинската капела и като всяко нещо, което искаш много да видиш, се стига най-трудно до него. Минахме през множество коридорчета, галерии и статуи, за да вдигна очи най-накрая и да видя творението на Микеланджело. Превъзходно е! Още по-хубавото е,че не дават да се говори там и е тихо, невероятно тихо за една туристическа дестинация...Без думи!

И като за финал- Рим е хубав, но като че ли предпочитам по-спокойните откъм туристи градчета, на които наистина можеш да се насладиш,вместо да се блъскаш и удряш в насрещното движение.

Назад към Пловдив на ферибота: