вторник, 6 април 2010 г.

За многостта и невъзможните неща

"Понякога успявам да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска..."
("Алиса в страната на чудесата" 2010)

Колко е хубаво да можеш да възвърнеш изгубената си многост!

Колко е хубаво да паднеш в заешката дупка и да пропадаш дълго и бавно!

Колко е хубаво да намериш един луд шапкар в живота си, който да промени част от теб, да те накара да се осмелиш да вярваш в невъзможното и да повярваш отново в себе си, да бъдеш Алис!

Бъртън с неговите странно многоцветни образи е създал жестоко приключение,което на пръв поглед е детинска история,но както се случва в неговите филми- един нормален няма :)))

Влюбена съм в Лудия шапкар -разбира се,че не защото е Джони Деп (то така или иначе нищо не се вижда от красотата му), а по-скоро защото има една особено красива лудост. Начинът и маниерът, по който припка по масата за чай, когато вижда Алис, е любимият ми момент с него. Пък и кой би могъл да устои на тези зеленикаво-жълти широки очи? :)


4 коментара:

  1. Ей, не го осъзнавах ама и аз това съм си мислила като гледах филма. Якочко си го синтизирала.

    ОтговорИзтриване
  2. Моя любим герой от филма е Хамиш. В сравнение с Хамиш другите герои от филма са нормални като павета. Не мога да разбера Алиса защо не се омъжи за него..

    ОтговорИзтриване
  3. И аз не можах да устоя на лудия Шапкар!
    Очарована съм от шантавата интерпретация на Тим Бъртън, при все че "Алиса ..." не е любимата ми детска книга.

    Дина

    ОтговорИзтриване