Всъщност като се замисля кой е най- красивият момент в една любов- определено това ще бъде точно онази частица от време, в която осъзнаеш , че си влюбен. Точно тогава по-красиво от това няма- ръцете ми се изпотяват, сърцето ми бие лудо, усещам уханието на кожата и парфюма му, една тръпка, която държи цялото ми тяло в напрежение, защото очаквам НЕГО, очите... усмивката на перфектното му лице, няма нищо по-красиво от това, отдавам се изцяло,без да се опитвам да се боря. Иска ми се светът да спре, времето да спре, сърцето ми да спре да бие....Искам да усещам аромата му навсякъде- около мен, върху мен.... толкова нечовешко желание се събужда в мен да вдишвам НЕГО. Искам да остана в този миг завинаги....
После идват всички усложнения, всички предразсъдъци, всички недостатъци, проблеми и т.н.
А само в онзи малък момент вярвам,че това е любов, че той е най-красивото нещо на земята(не физически красив, а като цяло), един шедьовър на Микеланджело от любимата ми епоха- Ренесанса в Италия. Само една дума- красиво.......
Топла пица в хартиена тарелка, студено червено вино и едно чайче- стоплят ти душата край канала и докато си хапваш, си мислиш,че преди векове точно оттук е минавал Казанова или някой известен венециански търговец,или пък някой млад и влюбен момък,който се е страхувал да разкрие чувствата си на любимата и затова й е писал любовни писма или стихове...или пък точно тук една кутризантка е чакала в тъмната нощ..... Колко съдби....
Стъклена извънземна жена.......Синя звезда ......стъкло навсякъде...едно такова усещане те обзема за чупливост,крехкост и прозрачна красота...
После истински шоколадов сладолед върху тънка вафлена фунийка....блаженство!
И това усещане завършва с изгрев в самолета, пътувайки над света,който все още спи под пухкавите бели облачета.....една безтегловност и божественост......и една дума за усещането- АНГЕЛСКО!
P.S.: Хостелът,в който отседнахме беше страхотен! Ако някой се интересува, пишете ми!
