За следите и хората

Обичам да си мисля за миналото, да се присещам за разни неща. Хората, минали през някого, винаги остават следа- била тя в сърцето, по тялото или някъде другаде. Аз- сега и тук- съм плод на всички хора, минали и настоящи; съвкупност от техните любими места,неща, от техните мечти и желания, и техните възможности и умения. Тези хора са допринесли за изграждането ми като личност, като това, което съм. Ще съм благодарна на всички винаги, защото харесвам какво се е получило!

Знам всяко нещо в мен от кого съм го взела, в частност даже може да се каже,че съм си "откъснала" от всекиго по нещо дори. Брутлно може и да звучи, но е реалността! Като Франкенщайн- нещо цяло, но създадено от различни други части. Аз съм Франкенщайнът на целия ми живот! И се обичам! Обичам и вас!

П.П.: Гледах "За мишките и хората" с Асен Блатечки и Калин Врачански! В театъра всичко е по-хубаво от на чиливизора :) Харесаха ми- и двамата!