Марти на 2

Когато детето проходи, вече няма нужда от ръката на родителя...Момчето ни е пораснало вече и иска да бъде самостоятелен. Къса ми сърцето при всяко падане, но повече,когато каже Мамо и протегне ръце да го прегърна...или когато вечер в просъница ме търси,само за да чуе отговор на своя въпрос -Мамо?
Толкова е....невероятно това! Няма дума,с която да опиша тази любов.Влюбена съм както никога досега, искам постоянно да е в прегръдките ми,защото е толкова мил.
Играе с децата ,тича, пада, става, но не се спира.
На две годинки вече знае почти всички предмети на картинки,но не обича да ги казва. Знае как яде катеричката лешници, как рачето щипе ръчичката и от кой бутон се пуска бебе-таблета :)
Обича да нарежда всичко,понякога по форми, понякога по цветове. Но най-обича да го гушкаме.
Вози се на колелото ми и малко го е страх, но свиква.
 Тази вечер след баня ,докато изтичам до хола да взема потник, той беше наакал цялото ни легло. И отново се къпахме :) Ей такива ми-ти работи!

продължение за майчинството

Сега е тишина вкъщи...това означава,че Марти или спи, или е при някоя баба. Днес е второто и намирам малко време да наредя думите в разказ,защото ще ги забравя. 

От една страна изминаха почти две години от раждането на Марти и все още не намираме времето да излизаме често вечер, на клуб или бар, на биричка. Не намирам времето и за много социални дейности, които за щастие започват все по-честно да се случват в нашия град. Липсва ми...липсват ми партитата, контактите, случките, среднощните паркове, филми, лекции...липсват ми за кратко. След това осъзнавам,че две години( може би няй-сладките ) съм прекарала в отглеждане на детето си. Не само отглеждане, а и оглеждане. Гледам го...когато спи, когато се храни, когато гледа телевизия. Наблюдавам го и пълня сърцето си с тези спомени,защото е толкова прекрасно мил,дори когато се сърди и пищи...някак си по детски!

И си мисля,че всъщност нищо не ми липсва, толкова ми е сладко да заспиваме един до друг, той -прегърнал ме с ръка и викащ "Ма-му,ма-му"... не мога да го заменя това с нищо на света.Нищо не ми е било по-сладко от това! Нищо! От момента, в който той ме осъзнава като Ма-му и ме търси за утеха или да го цункам, няма друго нещо, което да ме кара да съм най-щастливият човек на света! Няма едно парти, една лекция или една среща, която да струва повече от това. И съм дрогирана, искам всяка вечер да ми се случва, не мога без това. 

Най-най-най-хубавото нещо на света за една жена е да стане Ма-му! Най-хубавото нещо е да има едно малко същество, което да те обича безрезервно, да ти прощава и да те гушка. И да го учиш на всичко! И да му дадеш цялото си сърце, цялото си Ти! Е, поне на 99% :)

За майчинството

Днес прочетох много приятна статия в "Момичетата от града" за майчинството и се замислих как ТОЙ е променил МЕН. 
Преди да забременея, много ми се искаше това да се случи,не само заради самото дете и НИЕ, имах нужда от почивка за размисъл върху себе си. Много исках да стана мама и да предам всичките си умения и знания на едно малко мозъче. Но ми се искаше и да почина от работата, която работех,беше ми омръзнала до голяма степен (макар че я харесвам) и да помисля какво ми се прави.

Наистина бременността протече спокойно, бях пълен айляк (въпреки всички неразположения,произтичащи от нея), ходех по разходки из парка спокойно, а не бързайки за нещо или някъде (което не се беше случвало от години), пиех кафе сутрин с баба в 7:30 :) Това също беше една от хубавите страни- много време започнах да прекарвам с баба си и съм  адски благодарна за това!

След раждането- лудница! ПЪЛНА! Не знаеш къде се намираш,какво правиш,защо го правиш...имах редовно бели петна заради недоспиването....но всичко минава! Дойде моментът, когато с НЕГО си намерихме свой собствен ритъм, свой собствен език на общуване и намерих малко време (макар и оскъдно) за себе си и мечтите ми. Сега като е тук ТОЙ, още повече мисля,че трябва да правя нещо, което да ме прави щастлива. За да е и ТОЙ щастлив! И определено съм по-креативна- поне откъм правенето на играчки с подръчни материали :)

И да- малко сме намалили излизанията навън по барове, но като усетиш детето ти как се гушка в теб, как те търси, как спи сладко, повярвайте ми,няма бар или излизане, което да си заслужава да изпуснеш ТОВА! А социалните контакти се увеличават, тъй като ние непрестанно хойкаме напред-назад. Дори и зимата. Обичам като няма много хора навън ,да се разхождаме, да посещаваме приятели по центъра и да пием кафе :)

Та с една дума- майчинството изважда едни прекрасни стари прашлясали мечти и те събужда от дълбок сън с много прилив на енергия :)

2014-та накратко

И тази година има неща, които остават незабравими:
- Марти на годинка, проходил и вече голямо момче
- втората ни сватба - вече с приятелите на Белинташ
- първо море на Марти - на Тасос
- разходки из планините с Марти на гърба
- един мой любим пръстен, който сътворих
- парти за един прекрасен мой юбилей, който празнувахме заедно с Руска
- първата Коледа на Марти с голямо коледно дръвче
- концерт на Андреа Бочели с мама :)

На 30!

Прекрасно парти в Арта за нашата годишнина с Руска! Най-накрая успяхме да празнуваме заедно,на един континент, в една страна, в един град, в един Арт!

Страхотно беше!Искам пак! :)

Марти на годинка

Ето,че вече Марти ходи и навърши първата си годинка на планетата Земя. Приключението е пълно с кучета,баби и много крокодили :)))

Наздраве!

На какво ме научи Марти

Марти почти направи годинка. Няма да ставам скучна като кажа,че времето наистина отлетя,но не е важно това. По-важното е какво се е случило с Марти и семейството.

Бидейки майка(за първи път) за една година, виждам мнгоо неща на които Марти ме е научил. Може би всички майки казват,че търпението е нещото, на което децата ни учат. Идвайки в този непознат свят, Марти е като едно извънземно, което трябва постепенно да се научи на всичко- да комуникира, да говори, да ходи, да яде...трудна работа...И всичко става стъпка по стъпка, бавничко и с много падания и ставания.

Друго нещо, което малкия мишок научава майка си е още с раждането- мама трябва да мисли главно за малчо. Първо малчо яде, после мама. Първо Марти, после мама :) Е, не винаги, защото тя и мама е човек и има нужда от мама тайм. Но като цяло този егоизъм, който всеки човек има, се превъзмогва, защото първо трябва да се задоволят нуждите на бебето. Мама дава всичко! Мисля, че и животът си дори,ако се наложи! Факт! На една мама не й пука,че бялата й блуза е изцапана с мръсните обувки на бебето, защото го гушка здраво в ръцете си. Или пък че понякога се налага да излиза от вкъщи, без дори да се погледне в огледалото,защото малкия така се е разпищял,че само излизането е спасението...

И пак ще го кажа- всичко добива смисъл, животът ми добива смисъл като погледна усмивката му всяка сутрин или пък като се гуши в мен като заспива! Не ми се е случвало по-прекрасно нещо от това да съм МАМА!