Искам да запиша тук първият си път със сноуборда, за да не забравя и това, което е останало в спомените ми...
През 2005, доколкото си спомням, решаваме спонтанно с Явката и Ивчо, че ще се учим да караме борд. Отидохме неделя сутрин пред стадион Васил Левски, където продаваха бордове втора ръка и успяхме да си купим. После минахме и за обувки, автомати, ръкавици и т.н. и през магазина на Диел Спорт,за да си купя екипче и обще взето хвърлихме доста пари наведнъж. Сега като си спомня, тогава дори и не съм се съмнявала, че няма да се науча или че няма да ми хареса- просто се оборудвахме и тръгнахме в един хубав ден към хижа Рилските езера, защото очаквахме там да има сняг. В колата, разбира се, Guano Apes и Lords of the boards.
И така, пристигаме с Ладока до х. Вада и оттам бордовете, обувките и багажа на гръб и беж пеша нагоре в снега. Сега се сещам, че си бях купила някаква розова пижама, която изключително много настоявах да мъкна до горе, въпреки опитите на Ивчо и Явката да ме разубедят, че не съм наред да нося глупости, като най-важно беше храната. За първи път изкачвах планина няколко часа, и то в сняг. Вече се стъмни, задуха силен вятър, заваля и сняг, а наклона нагоре не свършваше... Ужасно уморена, вдигнах глава и видях някаква светеща сграда- мъжете ми казаха, че това било някаква спасителна станция, а нашата хижа е далееееече зад върха. Абсурд да изкача върха в тоя студ... Тогава Явката каза,че ще помолим да пренощуваме в станцията и да продължим на следващия ден. Вече едвам виждах от сняг и едвам стъпвайки, стигнахме до вратата, на която видях надпис "х . Рилските езера". Не можех да повярвам, паднах на колене и още се спомням как пуснах и сълзички от щастие.
А вътре- топло, кеф, ромче с чайче....
Бяхме разглобени, на следващия ден карахме много малко, защото снега се разтапяше, лифтът не работеше, общо взето само се лигавехме.
Та това беше за лудите и хижата. Тя си ми е сантиментална :)
